Полицаи са пребили сина на бизнесдамата Антоанета Пеева, която е и издател на няколко специализирани издания. За това разказва самата тя на профила си във Фейсбук.Ето и разказа й, който публикуваме без редакторска намеса:

Синът ми стана жертва на полицейско насилие. В 20,30 часа отиде да изхвърли боклука и да напазарува от кварталния магазин… Няколко минути след излизането от дома е нападнат от група полицаи за „рутинна проверка“. Полицаите са го съборили на земята и са започнали да го блъскат, ритат и натискат, за да му сложат белезници и да го отведат в 7-мо РПУ. През цялото време синът ми е

викал за помощ, молел е безучастните минувачи, да ми се обадят

(ние живеем на няколко минути от мястото), да ми кажат, че е задържан от полицията, викал е имена на приятели, с надежда някой да го чуе и да му се притече на помощ, през цялото време е казал, че нищо не е направил и е невинен, но никой не е обърнал внимание на това.

Моля, имайте предвид, че когато полицията задържа някого, той може да е жертва и наистина да има нужда от помощ и съдействие.

Като гражданин, който през целия си съзнателен живот е плащал данъци, осигурявал е работни места и е работил за развитието на тази държава, аз се срамувам и се притеснявам.

Ако преди се боях от пияни и дрогирани шофьори и от улична престъпност, сега в пъти повече се боя от полицейското насилие, защото видях от първо лице какви травми нанася то.

Синът ми не е наркоман, не е бил дрогиран, нямал е в себе си дрога, не е крадец на коли,

единственото му прегрешение е било, че не носи личната си карта

Колко от вас носят личната си карта, когато отиват до кофите за боклук, до магазина в квартала?

Защо трябва да бъде задържан от полицаите, да бъде бит, унижаван и тормозен, защо не го доведоха в къщи, за да им покаже личните си документи и случаят да приключи (това щеше да отнеме не повече от 5 минути).

Полицаят ми каза няколко пъти: „Бъдете благодарни, можеше да стане много по-лошо! Вашият син е добро и възпитано момче, не е от контингента, чудя се защо така стана, защо оказа съпротива, защо викаше за помощ…“

Полицаите не си дават сметка, че обикновените граждани и, особено едно момче на 19 години, когато бъде повалено на земята от група полицаи, които го душат, ритат и натискат, за да му сложат белезници, ще се уплаши и ще се страхува за живота си.

Синът ми е смятал, че умира и това са последните мигове от живота му

Той е бил изплащан и е викал за помощ, нормални човешки реакции…

За мен по-важен е въпросът защо стана така, защо полицията работи на празен ход и къде е интересът на обществото. Защо се оказва насилие и се демонстрира сила над обикновените хора, а никой не се занимава с престъпност?

Докато 7-мо РПУ в продължение на четири часа се занимава с моя син – да го задържат, да пишат документи, обяснения и да се опитват да замажат това, което сами са си надробили… питам се кой работеше и си вършеше работата. Нима ние плащаме данъци и издържаме огромен полицейски и силов апарат, за да прави псевдо дейности по задържане, да тормози гражданите, да нарушава гражданските ни права и да налага улични правила на общуване.

Знам, че има механизми, с които да защитя правата на сина ми. Вече сме наели адвокат, направили сме експертизи, част от физическите рани вече зарастват, но как и колко време ще ни отнеме да заличим психическите травми и кога пак ще видя усмивката и спокойния и ведър поглед на сина ми…“

Антоанета Пеева е сред най-големите получатели на пари на европейски програми. Нийни фирми са работили в комбина с компании на Красен Кралев и Моника Станишева.