Българите предпочитат в случай на въоръжен конфликт да ги защитава руската армия, а не някой от съюзниците в НАТО.  Това твърди ново проучване на базираната в Швейцария мрежа от маркетингови и социологически агенции WIN/Gallup International, цитирано от „Блумбърг“.

Агенцията разказва, че проучването в 66 държави е разпространено тази седмица преди най-авторитетния форум за сигурност в света – Мюнхенската конференция от 17 до 19 февруари. Изглежда, с него се очертават размествания в съюзите след края на студената война, които са подложени на нов натиск и проверка от избирането на Доналд Тръмп за президент, допълва „Блумбърг“. „На кого ще се обадиш? За гражданите на четири държави от НАТО, запитани коя военна сила биха искали да се сражава на тяхна страна, ако бъдат атакувани, отговорът е прост – Русия“, пише агенцията.

Четирите държави от НАТО, в които отговорите са изненадващи, са България, Словения, Гърция и Кипър.
Сдруженинето WIN/Gallup International е различно от американската социологическа компания Gallup Inc., основана през 1935г., и обединява десетки фирми с различни имена. Затова проучването за нагласите за сигурността е правено в България от Gallup International, в Турция – от BAREM Marketing Research and Consultancy, в Словения – от Mediana, а в Гърция – от Alternative Research Solutions.

Цитираното от „Блумърг“ проучване не е публикувано на сайтовете нито на Gallup International в България, нито на WIN/Gallup International. Някои резултати в европейски членки на НАТО показват как фундаменталният им избор за сигурност се измества извън алианса, твърди пред „Блумбърг“ Кънчо Стойчев, вицепрезидент на WIN/Gallup International. България и Гърция, например, смятат, че най-голямата заплаха за тях идва от Турция. Макар Турция също да е член на НАТО и теоретично да е съюзник, нахлуването на армията ѝ в Северен Кипър през 1974г. показало, че тези страни не могат да разчитат на НАТО да ги защити, поради което те гледали към Русия.

По същия начин, казва Стойчев, в Западна Европа някои от НАТО все повече търсят сигурност при други европейци. В проучването 30% от белгийците са избрали САЩ, но повечето са за други партньори при риза – 25% са посочили „Франция“ и 12% са избрали Великобритания. В Швеция, която е неутрална страна извън НАТО, 29% биха се обърнали за помощ към Лондон и 31% – към Вашингтон.

Мнозинството страни, където мрежата е направила проучването, се спират на САЩ, защото това е единствената военна сила с реален глобален обхват и съюзи, допълва „Блумбърг“.  Анкетата показва, че руснаците биха потърсили помощ от китайците, което според Кънчо Стойчев е ново, макар и не необичайно, и показвало „нещо много важно – че политиката на САЩ през последните 20 години е тласнала Русия в обятията на Китай, което е доста странно, защото Русия в основата си е част от Европа“.

Стойчев заключава, че според проучването светът постепенно се организира около различни полюси на сигурност.

Джеймс Дейвис от Университета „Сен Гален“ в Швейцария коментира пред „Блумбърг“ в кулоарите на конференцията за сигурност в Мюнхен, че „европейците са уплашени до смърт“ е възможността НАТО да се разпадне във времена, когато Русия е все по-настъпателна. „Ако знаете нещичко от историята на Европа от последните 200 години, малко шокиращо звучат съобщенията от тази седмица, че румънци и чехи ще поставят свои основни военни части под германско командване.“

Дейвис тълкува данните от Gallup International като илюстрация за разделението между православни страни като Гърция и България и западните християни. Но Словения, която е доминиращо католическа, с малка преднина избира Русия, а Румъния, където най-голямата група са православни християни – САЩ.

WIN/Gallup International е провела допитването сред около 1000 души във всяка страна в периода октомври-декември 2016г. със статистическа грешка в рамките на плюс-минус 3.5-5%.

Друго проучване за отношението към НАТО, разпространено от американската Gallup Inc. на 10 февруари, показва, че за 28% от анкетираните българи алиансът е защитник, за всеки пети (20%) той е заплаха, а всеки трети (34%) не избира нито едното, нито другото.

В класацията на съюзниците от Източна Европа никоя друга държава не е с толкова негативно отношение към НАТО. В района единствено гърците казват, че според 23% от тях отбранителният съюз, в който членуват много по-отдавна, защитава сигурността им, за 19% той е заплаха и 45% не се спират на никой от двата възможни отговора.

За 45% от македонците и за 50% от румънците НАТО носи сигурност за страната им. В Албания, най-новият член на алианса, възприемането му като защитник достига 70%.

Допитването на Gallup Inc. е правено по телефона през цялата 2016г., а допустимата грешка е ±2.7% до ±3.9% съобщават авторите.

По отношение на Русия те посочват, че за пръв път, откакто през 2008г. са започнали да задават въпроса за възприемането на НАТО като заплаха или защита, над две трети (67%) от отговорилите възприемат алианса като заплаха.

Повратът започва със завръщането на Владимир Путин в Кремъл през 2012г. и рязката промяна във вътрешно- и външнополитическия курс на управлението му. Тогава 38% от анкетираните са възприемали НАТО като заплаха, 11% – като защита и 35% като „нито едното, нито другото“. През 2013г. има лека промяна, но към нивата от 2011г.

През 2014г., когато бяха събитията в Украйна, анексирането на Крим и намесата на Русия в Донбас, следва обрат – 63% от руснаците вече възприемат НАТО като заплаха. През 2016г. отговорилите, че алиансът помага на сигурността им са се стопили до 3%.