Фантомите в избирателните списъци са милион и триста хиляди. За рекордния им брой съобщи дългогодишният член на ЦИК проф. Михаил Константинов пред БНТ.

Проблемът с реалния брой на избирателите по данни на ГРАО не е от вчера и математикът многократно е алармирал за казуса. Според него явлението с т. нар. мъртви души в списъците се дължи на факта, че те се правят на база постоянен адрес. Решението е да се направи регистър по настоящ адрес, смята експертът.

Проф. Константинов няколкократно е предлагал и варианта с въвеждането на т.нар.активна регистрацияПри нея, за да бъдат включени в списъците, избирателите трябва да изявят желание да гласуват.

За предстоящия вот за местна власт обаче се появява и нов проблем, който може да изкриви резултата по места – с т. нар. къщи мравуняци, в които по документи се тъпчат до 40-50 души. В някои от малките населени места се стигна до масови регистрации на хора на един и същ адрес, като рекордьори са във Видинско. Властта вече се закани да вземе мерки, като с казуса се зае и прокуратурата.

Премиерът Бойко Борисов лично се застъпи за идеята тези регистрации да бъдат анулирани. Той призова НС да се включи в решаването на този въпрос чрез промени в закона. Премиерът апелира депутатите от ГЕРБ да подкрепят предложените вече от социалистката Мая Манолова текстове в тази посока. Те предвиждат плаващо понятие за разрешен брой хора на един адрес – до 3 пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.

Проф. Константинов и говорителят на ЦИК Цветозар Томов пък коментираха вчера и искането на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум заедно с местния вот, касаещ въвеждането на мажоритарен елемент при избора на депутати, както и задължително гласуване и електронен вот. И двамата изборни специалисти бяха категорични, че задължителното гласуване няма да реши нито един от проблемите на политическата ни система.

Те изразиха скептицизъм, че националното допитване ще даде реален резултат, защото за да бъде зачетено решението като задължителнотрябва да гласуват поне три милиона и половинаизбиратели – т.е. колкото на предните парламентарни избори. Ако не наберем сакралното число от три милиона и половина, все пак тези въпроси от референдума имат шанс да бъдат решени. Защо? Защото очевидно броят на хората, които ще излязат ще надхвърли 20%, а ние ще сме длъжни да вкараме това нещо в НС, така че там депутатите да бъдат така добри да решат тези въпроси, каза проф. Константинов.

По думите на Томов пък проблемът е в това, че трябва да се достигне избирателната активност от парламентарните избори, на които се гласува най-масово и докато не бъде променен законът, всеки български референдум ще дава резултат, който трябва да бъде обсъден и евентуално потвърден от НС впоследствие.