Общите загуби, свързани с преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове в АЕЦ „Козлодуй“, се оценяват на около 10-12 млрд. евро. Това заяви вчера чл.-кор. проф. Иван Ангелов по време на пресконференция на БАН за икономическото развитие у нас след влизането ни в ЕС. Това обаче по думите на Ангелов е само част от цената, която страната ни плаща за ползите от ЕС.

Ние направихме разходи, понесохме загуби и пропуснахме някои възможности, каза Ангелов. Бяхме принудени да изключим преждевременно ядрените блокове в АЕЦ „Козлодуй“ въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия за тяхната надеждност и да направим свързаните с това големи разходи в бъдеще за заместващи мощности, за новите стандарти за опазване на околната среда, както и за съхраняване на отработеното ядрено гориво, заяви професорът.

Според Ангелов след 2017 г. се е ограничил нашият национален суверенитет – икономически и политически. „Като например принудителното участие в някои санкции, които иначе може и да недолюбваме особено. Ограничен е изборът на вътрешна икономическа политика, ограничени са възможности да решаваме да строим или да не строим АЕЦ „Белене“, да минава ли през нашата територия „Южен поток“ и т.н. Плащаме и солиден годишен членски внос, който вече достигна 1 млрд. лв. през миналата и тази година, но ще расте през следващите години“, каза Иван Ангелов.

„Правим разходи по миграционните потоци – за гранични заграждения, за разходи за граничен охранителен персонал, за текуща издръжка на мигрантите, която варира между 600 и 1000 лв. на месец за човек. Докато средната пенсия на един български пенсионер е 330 лв. Има и редица проблеми, с които ни предстои да се сблъскаме заради тяхното присъствие в бъдеще“, каза Ангелов.

Според професора от БАН понасяме загуби и от огромната българска емиграция, която се изчислява на около 2 млн. души. Между тях стотици хиляди са с висше образование. За тези хора нашата държава преди години е похарчила милиарди левове, заяви той.

Според него участието ни в единния европейски пазар също трупа огромни загуби за България, тъй като продуктите ни са с ниска конкурентоспособност. Той посочи, че само при три от „важните продукти“ сме увеличили износа на страната – електроенергия, пшеница и царевица. Ангелов обясни, че това не се дължи на заговор, а на това, че България не била готова още за свободния пазар. Затова според него решението било в налагане на протекционистични мерки в интерес на родните производители. „Едно време колко електрокари, мотокари, цветни телевизори произвеждахме, сега – нула. Дори доматите преди бяха 809 000 тона на година, сега са 122 000 тона. Имахме 8,6 милиона овце, а сега 1,330 милиона“, посочи икономистът.
Според него членството ни в общността е довело и до рязко намаление на потреблението и днес българинът консумирал в пъти по-малко месо, яйца и прясно мляко.

„Държавата не може да помага на предприятия в тежко финансово положение, за да не се намесва на свободния пазар. Това се прилага към малките страни, но големите икономики изхарчиха трилиони за оздравяване на финансови и нефинансови институции по време на кризата. А на нашето БДЖ не дават“, каза Ангелов. По думите на икономиста очакванията на българите за по-добър живот след влизането ни в ЕС не са се сбъднали, а общността трябва да се реформира напълно. Според Ангелов в областта на сигурността, здравеопазването и образованието днес България е в по-лоша ситуация в сравнение с 1989 г.