Русия е спечелила 93 милиарда евро (98 милиарда долара) от износ на изкопаеми горива през първите 100 дни от войната си в Украйна, като повечето са от износ за Европейския съюз и на средна експортна цена с около 60% по-висока от миналата година.

Около 2.5 млрд. долара от тях са от внос в България, което изглежда се равнява на цялата руска издръжка за малко повече от 3 дни от войната. Почти 900 милиона долара са от руски петрол за рафинерията на „Лукойл“ в Бургас.

Разходите на Русия за войната в Украйна се оценяват на средно 840 милиона долара на ден, т.е. в първите сто дни са били достатъчни само печалбата от руски износ на изкопаеми горива – вкл. този за българския пазар – за да се покрива тази сума.

Това твърди ново проучване на финландския неправителствен Център за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air или CREA). Авторите показват, че на ЕС се падат 61% от руския износ на изкопаеми горива през първите 100 дни на войната на обща стойност около 57 милиарда евро (60 милиарда долара).

Петрол, медии, услуги: ЕС обяви какво включва шестият пакет от санкции срещу Русия – тук.

Най-големите вносители за изследвания период са:

• Китай – 12.6 млрд. евро,
• Германия -12.1 млрд.
• Италия – 7.8 млрд. евро
• Нидерландия – 7.8 млрд. евро
• Турция – 6.7 млрд. евро
• Полша – 4.4 млрд. евро
• Франция – 4.3 млрд. евро
• Индия – 3.4 млрд. евро

Приходите на Русия от изкопаеми горива идват на първо място от продажбата на суров петрол и петролни продукти (46 млрд. долара или 63%), следвани от 32% от газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) и 5% от въглища.

Износът на Русия спадна като обем рязко през май, защото още от средата на месеца, т.е. преди обявяването на петролно ембарго, страните и компаниите спряха нови поръчки заради инвазията в Украйна. Но глобалното покачване на цените на изкопаемите горива продължи да пълни хазната на Кремъл, като приходите от износ достигаха рекордно високи нива.

Някои страни са увеличили покупките си от Москва, включително Китай, Индия, Обединените арабски емирства и Франция, се добавя в доклада.

През май Русия измести Саудитска Арабия от второто място в списъка с петролни доставчици на Индия (номер едно си остава Ирак). Миналия месец са пристигали средно по 819 хил. барела на ден (исторически рекорд) срещу 277 хил. барела през април, посочва „Ройтерс“. Причината са атрактивните остъпки, предлагани за руския петрол.

Индия стана значителен вносител на руски суров петрол, купувайки 18% от износа на страната. Значителен дял от суровия петрол се реекспортира като рафинирани петролни продукти, включително за САЩ и Европа, което е важна вратичка за заобикаляне на санкциите.

Европейските купувачи във Франция, Белгия и Холандия закупиха повечето от краткосрочните доставки с отстъпка, купувайки LNG и суров петрол на спотовия пазара. Тези покупки се извършват извън вече съществуващи договори, следователно винаги представляват активно решение за покупка, а не реализиране на поети ангажименти.

Но анализаторът на CREA Лаури Миливирта казва, че докато ЕС обмисля по-строги санкции срещу Русия, Франция съзнателно е увеличила вноса си, за да стане най-големият купувач на LNG в света. „Тъй като повечето са покупки на място, а не дългосрочни договори, Франция съзнателно решава да използва руската енергия след нахлуването на Москва в Украйна.“

В първите два месеца се открояваха 23 големи световни компании, продължаващи са купуват от Русия, а през май те са останали 15:

• петролно-газовите гиганти Exxon, Shell, Total, Repsol, Lukoil, Neste и Orlen;
• производителите на енергия Taipower, Chubu Electric Power, TEPCO и ТЕЦ в Триест;
• промишлени корпорации като Nippon Steel, POSCO, Formosa Petrochemical Corporatio и JFE Steel; през май се включи и TNB, националната електрическа компания на Малайзия.

На страните от ЕС се падат 61% от руския енергиен износ с категорично доминиране на европейските покупки във всички продуктови ниши без въглищата:

• 85% от износа по газопроводи
• 75% от износа на петролни продукти
• 75% от износа на LNG
• 50% от износа на суров петрол
• 30% от износа на въглища

Частичното ембарго на ЕС ще доведе до края на годината до спиране на 75% от руските доставки за съюза и 93% от продажбите. Унгария, Чехия и Словакия (общо около 300 000 барела на ден по петролопровода „Дружба) получиха отсрочка. Заедно с дерогацията за България общият обем на продължаващия внос ще е в рамките на не повече от 17% (вероятно около 14.2 млрд. евро за цялата 2022 г. при средна цена на сорта Brent от 113.34 долара през май и на руския сорт Urals с 35% по-ниска). Това означава, че четирите страни ще осигуряват не повече от една четвърт от печалбите, които Владимир Путин имаше от петролен износ за ЕС през миналата година, когато Brent струваше около 70 долара за барел.

Във финландския институт смятат, че петролът по „Дружба“ е с цена, приблизително колкото са котировките на Brent, докато България внася с кораби и в Бургас цената е с 35 щатски долара на барел по-ниска.