През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1095 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.6 на сто, сочат предварителни данни на Националния статистически институт.
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ – с 19.2 на сто, „Операции с недвижими имоти“ – със 7.7 на сто, и „Други дейности“ – с 6.2 на сто. През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 10.6 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Образование“ – с 18.5 на сто, „Други дейности“ – с 14.5 на сто, и „Административни и спомагателни дейности“ – с 14.4 на сто. През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 10.2 на сто, а в частния – с 10.8 на сто.
Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2017 г. е 1 084 лв., за ноември – 1 078 лв., и за декември – 1 123 лева.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2017 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ – 2 448 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 1 808 лева, „Финансови и застрахователни дейности“ – 1 783 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 647 лева, „Други дейности“ – 789 лева, „Строителство“ – 847 лева. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2017 г. намаляват с 1.5 на сто спрямо края на септември 2017 г., като достигат 2.28 милиона.
Правилата обаче сочат, че средната месечна брутна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетния месец се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение без лицата в отпуск по майчинство. Така се получава осредняване, което не отчита драстичните разлики между няколкото големи града, начело със столицата, и останалата част на България.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране