Софийският градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка, съобщиха от съда. Съдия Петя Алексиева приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г. Съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв. Решението може да се обжалва пред апелативния съд.
Безспорно се установява противоправното поведение на либийските офицери, става ясно от съдебното решение. Те са нарушили забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Забраната за изтезания се възприема в правната доктрина като императивна норма на общото международно право, пише съдът. „Безспорно в процеса се установи, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания, чрез пускане на ток, връзване и поставяне във висящо положение, при което е й нанасян бой с каиши и метални кабели по стъпалата на краката, пускане на различни бръмбари, буболечки по тялото, инжектиране на упойващи медикаменти. През цялото време на задържането си ищцата е била лишена от медицинска помощ“, пише още в решението на градския съд, който се позовава на либийското право. В него подробно са описани изтезанията срещу сестрата.

Това трайно се е отразило върху физиологическото и психично здраве на ищцата, приема съдът. Така изцяло е уважен искът й за 500 хил. лв. за неимуществени вреди. Магистратите обаче отхвърлят претенцията й за 55 334 лв. имуществени вреди за пропуснати ползи. „Действително ищцата не е могла да реализира доходи от трудово възнаграждение, но това е станало по причина нейното задържане за разследване по обвинения в извършени престъпления“, пише съдът. И допълва, че не е доказана пряка връзка между поведението на либийските офицери и нереализираните доходи на Червеняшка.

Адвокатът, назначен за особен представител на либийците, пледира, че исковата молба на Червеняшка е допустима и „вероятно частично основателна“, но е с изтекла давност. Съдът обаче не се съгласява с този аргумент.