Със 164 гласа депутатите приеха на първо четене промените в конституцията. За гласуваха ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Против бяха 66 народни представители от БСП, „Възраждане“ и ИТН. И по време на дебатите, които продължиха повече от четири часа от трите формации заявиха, че няма да подкрепят промените.

Това е второ първо гласуване на поправките. Предишното беше на 6 октомври. Петър Петров от „Възраждане“ предложи да се увеличи срока за предложения между първо и второ четене, но със 153 гласа то не беше прието. Така срокът за предложения между двете четения остава една седмица.

„Становищата на Венецианската комисия трябва да се четат с разбиране и със съзнание за процеса“, заяви към края на дебата правосъдният министър Атанас Славов.

И той е на мнение, че вероятно ще се намери вариант да има общо заседание на двата съвета – на прокурорите и на съдиите, на който те да обсъждат въпроси свързани с бюджета, обученито на магистрати и т.н.

От думите на министър Славов стана ясно, че ще се прецизират производствата с участието на прокуратурата, но ще се редуцира надзора за законност. По отношение на квотите в прокурорския съвет можело да се обсъди възможността съдии и адвокати да влязат в него.

Конституционният проект, внесен от управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, ще претърпи значителни промени.  За второто четене, което предстои следващата седмица, герберите ще искат сериозна ревизия на проекта, както се разбра от изявление на депутата от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков, който оглавява парламентарната конституционна комисия. Говоренето на колегите му от десницата, както и на правосъдния министър Атанас Славов, подсказваше, че те не приемат с охота възможността за драстични промени в първоначалния проект. Позицията на ДПС не стана ясна, защото никой от движението не я изрази. Но обикновено хората на Делян Пеевски съгласуват действията си с герберите.

Най-същественото изменение ще засегне ядрото на конституционната реформа – съдбата на Висшия съдебен съвет (ВСС), кадровият орган на съдебната власт. Проектът предвижда неговото разделяне на съдебен и прокурорски съвет. Идеята е двете магистратски съсловия да решават самостоятелно кадровите си въпроси – издигане, понижаване, освобождаване на магистрати. Днес обаче Радомир Чолаков разясни пред депутатите, че ВСС ще продължи да съществува под някаква форма, но ще се разграничат рязко съдийската и прокурорската колегия, така че да не се позволи на обвинителите да се намесват в решенията на съдиите.

„Това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат – това, което наричаме ВСС, в някаква форма ще продължи да съществува, само че отдолу ще се постигне много голяма диференциация между съдийската колегия и прокурорската колегия. Най-голямото притеснение на съдиите е, че прокурори досега са можели да се намесват в техни кадрови решения. Ето това няма да бъде възможно повече“, обеща той.

Малко по-късно правосъдният министър Атанас Славов, който е излъчен от ПП-ДБ, пък заяви пред депутатите, че разделянето на ВСС на два отделни съвета е в съответствие с препоръките на авторитетната Венецианска комисия. Той не спомена нищо за колегии, както говореше Чолаков. А що се отнася до запазването на ВСС под изменена форма, Славов заговори, че представителите на съдиите и прокурорите трябва да провеждат съвместно заседание, което да се занимава с общи за цялата съдебна власт въпроси – като нейният бюджет и имоти, обучението на магистратите и др.

Чолаков посочи, че професионалната квота във ВСС ще бъде завишена за сметка на политическата, за да се гарантира независимостта на съдиите от политическо влияние. По думите му, така ще се доизпълни изменението на Конституцията, направено през 2015 г., когато съветът беше разделен на двете колегии. Не се разбра обаче какво означава това за един от най-парливите казуси, изникнали при общественото обсъждане на конституционния проект – доминиращата политическа квота в управлението на прокуратурата. Според проекта повечето хора, които ще решават прокурорските дела, ще бъдат избирани от парламента – иначе казано, това ще позволи на политиците индиректно да контролират държавното обвинение.

Що се отнася до фигурата на главния прокурор, Чолаков обясни, че той ще бъде лишен от възможността да упражнява надзор за законност над всички прокурори, каквото правомощие му дава действащата Конституция. В същото време обаче ще му се позволи да упражнява методическо ръководство над обвинителите – правомощие, което според проекта трябваше да отпадне. Главният прокурор ще представлява обвинението и ще остане административен ръководител на върховната прокуратура.

По отношение на отпадането на забраната депутати да стават хора с двойно гражданство – предложение на десницата, Чолаков излезе с идея, която твърди, че е взел от Търновската конституция – кандидат-министри с чужд паспорт да бъдат одобрявани от Народното събрание. Не се разбра дали това означава, че такива хора ще могат да стават депутати; а и парламентът, така или иначе, гласува всички кандидати за членове на правителството.

За индивидуалната конституционна жалба ще се позволи на всеки съд, по искане на страна в дело или по своя преценка, да се обръща към конституционните съдии, обясни Чолаков. Това означава, че подаването на жалба до Конституционния съд ще се опосреди – гражданите няма да могат да подават пряко жалби в него.

Според Чолаков управляващите окончателно са се отказали от идеята на ПП-ДБ да се обяви 24 май за национален празник.

Шефът на конституционната комисия не спомена нищо по двата ключови момента в проекта: първо, промените в начина, по който ще се избира и структурира служебното правителство – казус, който възникна след неочаквано дългото управление на президента Румен Радев чрез служебни кабинети; второ, за идеята регулаторните органи на държавата да се избират с квалифицирано мнозинство. Избирането на членове на регулаторите става повод за много тежки политически скандали и подобна конституционна поправка ще изисква толкова тясно съгласие между политиците, че ще направи неизбежни задкулисните сделки и договорки за разпределяне на постове.