С внушителното мнозинство от 173 депутатски гласа от всички формации парламентът прие стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, представена от министър Христо Иванов.

Мнозинството представлява над две трети от гласовете на избраниците и реално е конституционно – т.е. достатъчно, за да бъдат приети и промени в основния закон на страната, за каквито беше намекнато вчера, че ще бъдат търсени, но тепърва ще се води диалог.

„За” стратегията гласуваха не само формациите от управляващата коалиция, а и БСП и ДПС. До подкрепата на опозиционните групи се стигна, след като соцлидерът Михаил Миков предложи корекции в най-спорния текст и редактираният вариант в крайна сметка бе приет. Безспорно е, че обществото няма доверие в съдебната система. Без такова доверие не може да се развива който и да е отрасъл в страната. Редно е да кажем, че не всички магистрати са гнили ябълки. Лошо е, когато гнилите ябълки създават облика на правосъдната ни система”, заяви шефът на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. Той посочи, че за прилагане на някои от набелязаните стъпки в стратегията ще са необходими и конституционни промени. За такива настояха по време на дебатите и от ДПС.

Реформата на съдебната система минава през промени в конституцията, а всичко останало е партийна самоцел, гласи позицията на движението. „Основите на съдебната система, за реформирането на която не чухме политическа сила, която да се обявява против, като обща необходимост, са заложени в конституцията на България, а по-късно в Закона за съдебната власт. Почти всички партии, които са в това НС, имат отношение към състоянието на съдебната власт, а особено силната ангажираност с реформата на някои политически сили може да се обясни с препратката от трагедията „Антигона” на Софокъл”- „Навярно вече бащин грях изкупвате”, заяви лидерът на ДПС Лютви Местан.

Той предупреди, че партията не подкрепя първоначално предложения вариант на стратегията, но ако в процеса на дебатите се направят промени, депутатите от движението може да размислят. Така се и случи, след като шефът на БСП Михаил Миков предложи редакция на спорните текстове, които разделяха Висшия съдебен съвет на две колегии, работещи на сесии.

Той посочи, че партията му не приема разбирането, че ВСС не трябва да е постоянно действащ орган. Така в крайна сметка финалният вариант, който получи широката подкрепа, гласи, че съветът трябва да остане постоянно действащ орган, като ще продължат анализите за подобряване на дейността му.