Прокуратурата много се обижда, когато някой я разкритикува за прилагане на двоен стандарт при разследването на престъпления. И редовно се хвали, че не прощава и на хората по високите етажи на властта, ако те са нарушили закона. Реалността обаче я опровергава и отдавна никой няма илюзии за безпристрастността на разследващите органи. Затова и едва ли някой е останал изненадан, че държавното обвинение не видя нищо нередно в записите, в които глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, нарежда кой бизнес и политически противник да бъде ударен от независимите уж държавни органи. Нито пък се впечатли от чекмеджето с пачки евро и златни кюлчета в правителствената вила „Секвоя“. В случая забележителни са нелепите обяснения, с които прокуратурата се опитва да оневини премиера. Точно те повдигат неудобни въпроси за работата на самата прокуратурата.

1. Защо не бе открита Мата Хари?

Въпреки, че прокуратурата е отделила повече време да търси автора на кадрите с чекмеджето на премиера, отколкото да разследва неговото съдържание, така и не е успяла да установи коя е мистериозната дама, заснела снимките и видеото от спалнята във вила „Секвоя“. Констатирано е, че те са направени от „жена в черна рокля, без ръкави, с гривна на ръката, с тъмна коса, но поради лошото качество, както и поради това, че се касае за отражение, за експерта е трудно да определи повече детайли“. И толкова!

От прессъобщението на прокуратурата не става ясно дали тя е задала въпроса на премиера Бойко Борисов, който многократно публично намекваше, че знае кой го е злепоставил. Той например заяви, че става дума за „една прекрасна госпожа“, която го е посещавала във вилата, но не е проверявана от Националната служба за охрана и е успяла да вмъкне пари и злато за реквизит. На директен въпрос на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ дали жена, с която премиерът е имал връзка, е вкарала това в къщата му, Борисов взема дамската чанта на седящата до него шефка на кабинета си и казва: „Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари.“

„Премиерът Бойко Борисов ще бъде разпитан след събирането на множество доказателства, за да може прокуратурата да стъпи на някаква база при задаването на въпросите“, обясняваше неотдавна наблюдаващият прокурор по делото Боряна Бецова. Ако се съди по крайния резултат, или тя не е посмяла да го попита коя е дамата, или премиерът лъже, като обяснява случката с някакви зловещи сценарии на КГБ.

Има още една възможност прокуратурата да научи коя е мистериозната дама – като попита НСО. Оттам вече опровергаха премиера за това, че при него влизат гости без проверка на багажа. Т.е. те би трябвало да знаят кой е внасял злато и пачки евро в резиденцията на премиера. Прокуратурата обаче се интересува от други детайли. „Изискахме материали от Националната служба за охрана (НСО) за броя на хората, които са охранявали обекта и са имали достъп до него между 2017 и 2019 г. Приблизително по списъците, които получихме, там са минали около 180 души, сред тях служители от охраната, техническата поддръжка, хигиенистите и др.“, твърди Бецова. Явно никой от тях обаче не е питан за тайствената дама. И разследването спира без обяснение.

Интересното е, че държавното обвинение изобщо не се интересува от автора на скандалните записи, в които премиерът псува и се саморазобличава в злоупотреба с власт. Никъде в съобщението на прокуратурата не се казва дали Борисов знае кой го е записвал, или пък разследващите да са направили опит да стигнат до човека по друг начин, например, с IP адрес на компютъра, от който е изпратен записът. Никакъв интерес не е проявен и към събеседниците на премиера, които стоят от другата страна на слушалката. Тъй като скандалът е с голямо обществено значение, прокуратурата би трябвало да покаже протоколите от разпитите по делото, както обича да прави в името на „прозрачността“. Явно в случая частният интерес е надделял над обществения.

2. Разследва ли се въобще съдържанието на записите и снимките?

Прокуратурата почти не обръща внимание на пачките евро и кюлчетата злато на снимките от спалнята на премиера. Тя се е задоволила с констатацията, че тъй като файловете не са оригинални – променяни са датите, на които са направени, не може да се установи дали банкнотите и златото са истински. Техническата експертизата обаче не е показала снимките да са манипулирани като съдържание – с фотошоп например. Така че по серийните номера на банкнотите, които се виждат, може да се разбере дали те са фалшиви и къде и кога са отпечатани. Още по-лесно е да се проследят кюлчетата злато чрез серийните номера. Прокуратурата обаче не се занимава с тези „подробности“.

Държавното обвинение е подходило също толкова лежерно и към съдържанието на аудиозаписите, където има директни доказателства за злоупотреба с власт. Пример за това е заключението на наблюдаващите прокурори, че няма каквото и да било въздействие от страна на министър-председателя във връзка с обвинението срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който е подсъдим за злоупотреба с еврофондове за къща за гости. „Аз го предупредих !“, казва Борисов в записа. Прокурорите обаче не се интересуват той откъде е знаел и защо го е предупредил.

Според прокуратурата и хвалбите на Борисов, че е изпратил на частни компании и политически противници проверки от една или друга институция, са чиста лъжа. „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд”, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!“, казва премиерът в записа. Според прокуратурата обаче проверката на Комисията за финансов надзор срещу „Еврохолд България” през април 2019 г. се е случила без упражнено влияние от страна на премиера.

Прокуратурата отхвърля и самопризнанията на Борисов, че е искал да „изгори“ евродепутата Елена Йончева, която беше проверявана за къщи за гости на семейството ѝ. „Те ги показваха… С цветенца. Сега съм пратил полиция, ако се окаже, че там също като при Манолев не са ходили гости, изведнъж си разследваща журналистка, ама свекъра ти не го разследваш“, чертае плана Борисов в подслушания разговор. И в този случай прокуратурата отрича премиерът да е упражнил влияние, въпреки че проверката от МВР на въпросните къщи е факт.

Незнайно поради каква причина проверката на записите с гласа на Борисов се ограничава само до първия изтекъл в интернет. Изобщо не е разследван разговорът му с човек на име Валентин Василевич, за когото се подозира, че е бизнесменът Валентин Златев. „Ама с тия двамата Корнела и Радев… са големи сладури. И понеже навсякъде приказват, че ти си им основният гръб, хич не е приятно“, казва Борисов и продължава: „Ама ако искаш утре вечер, ако си тука, мини да ме видиш. Еее, когато ти е на кеф на тебе…Но мисля, че между редовете ме разбра, особено за…едната! Особено за едната!“. Тези му думи оставят впечатление за заплаха към едър бизнесмен, както и за задкулисни договорки.

Пренебрегнат е и записът на разговора на премиера с бившия председател на КС Борис Велчев, когато нарича „братиньо“. В него Борисов прави намек, че бившият ректор на УНСС Стати Статев е злоупотребил с държавни средства, за да си построи хотел в Гърция. „Четири милиона и половина станаха на 16 милиона и половина, щото трябва да му построиме и хотела“, казва премиерът по адрес Статев и допълва: „Аз му казах – утре ще дойда, ще ти дам парите, но паралелно с това вкарвам АДФИ и от хотела ти в Гърция дотука ще дойдат по това… Аааааа, викам, сладур такъв… ще ме притискаш!“. За всичко това прокуратурата остава глуха.

3. Защо прокуратурата се изживява като адвокат на премиера?

В скандала с пачките в чекмеджето държавното обвинение категорично отхвърля версията, че става дума за недекларирано богатство на премиера. За сметка на това обръща внимание за друга възможна хипотеза за снимките – „предположението, изложено от свидетели по делото, че приобщените видеозапис и снимки отразяват специално аранжиран интериор с вещи, с цел представяне на определен негативен образ на министър-председателя. Тази хипотеза е в унисон с други установени в хода на разследването доказателства“, казват от прокуратурата.

Точно тази версия лансира на няколко пъти, без никакви доказателства, премиерът Бойко Борисов, който вижда зад записите и снимките дългата ръка на КГБ. До Военноокръжната прокуратура обаче са изпратени материали по делото, от които следва да се установи има ли пропуски и нарушения при изпълнение на служебните задължения на служители на НСО, които охраняват премиера.

Някои моменти в разследването на прокуратурата повдигат въпроса дали обстоятелствата и фактите не се изкривяват в полза на премиера. Така, например, се оневинява репликата на Борисов, че заедно с главния прокурор Иван Гешев, шефа на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров и бившия финансов министър Владислав Горанов са се подигравали с политици от Германия, Унгария и Полша.

„Сутринта имах същия случай. И Влади Горанов, Сотир, Гешев (не се чува) по телефона и се смеят, а аз с такова удоволствие им обяснявам на колегата баварец, че вследствие на моята простотия всичко се случило. После на колегата унграец и колегата поляк. И накрая Гешев ми вика: „Абе, аз обичам да се правим на луд, ама Вие, господин премиер, май се правите много успешно”. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно!“, разказва Борисов.

Този момент от записа е разтълкуван по интересен начин от прокуратурата. Кой знае защо разследващите например са решили, че става дума за разговор между българския министър-председател и премиерите на Унгария, Бавария и Полша в изричното присъствие на Гешев, Цацаров и Горанов. Така проверката установила, че разговор в такъв формат не се е състоял.

Държавното обвинение така се престарава да изчисти Бойко Борисов от всички грехове, че дори го оневинява за определението, което даде на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. „Просто Цвета да каже: „Аз съм проста кърджалийска ***** и не мога да правя разлика между масово изтребление и геноцид. Съобразете се с мойта простотия“. И така…“. В този случай прокуратурата държи да изясни, че обидните думи спрямо жената не са престъпление и тя не може да се занимава с тях.

Така премиерът Бойко Борисов успява да се измъкне невредим от поредната порция скандални записи, заради които във всяка нормална държава би си имал сериозни неприятности с правосъдието. Също както стана със записите за Мишо Бирата и „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“. Записите обаче ясно показват порочния начин, по който се управлява в България. И са безспорно доказателство за нефелността на органите, които са призвани да не допускат това да се случи. Докато това не се промени, България не може да претендира, че е демократична държава, в която властват правилата и законите, а не задкулисните договорки.

Мартин Георгиев, „Сега“