Преди 75 години тази снимка обикаля света: британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Д. Рузвелт и съветският диктатор Йосиф Сталин седят рамо до рамо, загърнати в балтоните си, и сериозно гледат към фотообектива. Сцената е трябвало да демонстрира единството между Великите сили и да вдъхне надеждата, че е възможен траен мир след края на Втората световна война.

Снимката е направена по време на конференцията в Ялта, организирана по покана на съветската страна. На 4 февруари 1945-та в двореца „Ливадия“ на полуостров Крим „Голямата тройка“ обсъжда заключителната фаза на Втората световна война. Хитлеровият „хилядолетен райх“ е пред окончателния си срив.

Как да бъде разделена Германия

Американските и британски войски напредват в  Западна и Южна Европа, независимо от продължаващата ожесточена съпротива на Вермахта. По време на зимната си офанзива съветските войски, напиращи от изток, са се доближили на 100 км от германската столица. На 30 април Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, на 8 май Германия  капитулира. В тази кървава война загиват над 60 милиона души.

В Ялта, където едно време са прекарвали летния си отдих руските царе и аристократи, предстои да се определят контурите на новия световен ред, както и да се договорят разделението и денацификацията на Германия. „Голямата тройка“ е трябвало също да разпредели бъдещите сфери на влияние в следвоенна Европа. Западните сили са настоявали и за създаването на най-важната бъдеща глобална организация – Обединените нации.

Победителите се надяват на трайно сътрудничество

Конференцията е имала деликатната задача да съчетае твърде различните интереси на победителите. Това, което е обединявало комуниста Сталин и капиталистите Рузвелт и Чърчил, е бил общият враг: Германия.

През 1945 все още не си личи, че съвсем скоро съюзниците от антихитлеристката коалиция ще се превърнат във врагове.

„Чърчил и Рузвелт са си кореспондирали по време на цялата война, организирали са и срещи помежду си. До този момент те са се виждали със Сталин само веднъж – в Техеран в края на 1943-та – и предполагат, че сътрудничество ще продължи още дълги години, ако не и десетилетия след войната. Поради тази причина Чърчил и Рузвелт са били готови на компромиси“, обяснява кьолнският историк Йост Дюлфер.

Както Чърчил, така и Рузвелт не са били никак доволни от избора на мястото за конференцията. За да стигне до Ялта, тежко болният американски президент е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. А британският премиер дори бил казал, че е „едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено“. За Сталин обаче е било изключително важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това стратегическо предимство в своя полза. Съветският диктатор дава разпореждания да бъдат инсталирани телеграфи и високочестотни телефони. А за да подслушва чуждестранните делегации, организира разполагането на насочени микрофони в храстите около двореца „Ливадия“. За всеки случай е подготвен и специален бункер-бомбоубежище. Подбрани келнери от луксозните московски хотели са командировани в Ялта, за да поднасят на гостите изискани блюда, докато в цялата страна цари истински глад.

Сталин успява да се наложи за редица важни неща

„От друга страна Рузвелт и Чърчил вече са знаели с кого си имат работа. А и това, че крайно бруталната съветска диктатура се стреми да разшири влиянието си в Европа. Те не са имали никакви илюзии относно този факт“, обяснява историкът и експерт по проблемите на Източна Европа Вилфрид Лот.

Сталин все пак успява да постигне своите цели. „Атмосферата като цяло е била добра. От време на време някой от участниците в срещата е скачал от стола си ядосан, защото не е можел да приеме определени неща, но като цяло конференцията е преминала под знака на сътрудничеството“, посочва Йост Дюлфер.

До 11 февруари тримата държавници водят пазарлъци за бъдещето на Европа. Резултатите са следните: Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия; Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония. А Сталин постига това, че областите, в които напредват неговите войски, са обявени за съветска сфера на влияние.

Освен това шефът на Кремъл успява да се наложи и за друго: към СССР са придадени територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и право на вето в бъдещия Съвет за сигурност. Определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. По онова време Съветският съюз все още е съюзник на Германия.

Компромиси и открити въпроси

Всеки участник в конференцията постига по нещо, коментира историкът Дюлфер: „По териториалните въпроси успява да се наложи предимно Сталин. А западните сили налагат възгледите си относно рамката на бъдещия мирен ред“. Историкът Вилфрид Лот добавя: „И тримата са били наистина доволни от постигнатото на конференцията. Те са смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество“. В резултат на преговорите обаче са били постигнати редица твърде мъгляви компромиси, които остават неуточнени по конкретни точки.

Участниците в конференцията явно са изхождали от това, че същинските решения за Европа ще бъдат взети след края на войната. В този смисъл Ялта е нещо като преходна конференция, която дава само насоката за бъдещето. „Реално погледнато, трайният мир в никакъв случай не е бил договорен на конференцията в Ялта“, казва историкът Лот. И следващата конференция на „Голямата тройка“, проведена в Потсдам на 17 юли 1945-та, не успява да даде отговор на всички открити въпроси, нито да заглади всички различия. Така на практика е подготвена почвата за очертаващата се вече Студена война.