Вече месец прокуратурата разследва твърденията на министъра на електронното управление Александър Йоловски, че съпредседателят на ПП Кирил Петков и депутатът от ППДБ Божидар Божанов са му оказали натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони. Тази „бомба“ гръмна в петък преди първия тур на местните избори, след председателски съвет в парламента. Раздуха го лидерът на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, който подаде и сигнал в прокуратурата. Светкавично беше образувано досъдебно производство, а Йоловски получи охрана, защото е получавал заплахи за семейството си.

Случаят „Йоловски“ е колкото криминален, толкова и политически. И колкото по-бързо се разнищи, толкова по-добре. Засега обаче отговори няма. Трупат се само въпроси.

1. Защо самият Йоловски не се оплака в МВР и прокуратурата?

Отговор на този въпрос засега няма. Едва ли заседанието на Председателския съвет на НС е мястото, където един министър трябва да разкаже за нерегламентиран натиск да извърши закононарушение. Особено, ако заплашват децата ти. Защо не е сезирал МВР и прокуратурата? Защо чака сигнал от негово име да депозират от ИТН? Кога точно е била въпросната среща, която така е стресирала министъра? Какво се е случило след това? Защо дори премиерът не е бил уведомен?

2. Какво са обществените поръчки и къде са отишли парите?

Според защитната версия на Кирил Петков и Божидар Божанов, обвиненията са абсурд, защото министерството на електронното управление (МЕУ) никога не е разполагало с такива пари. Божанов обясни в свой пост в Туитър, че 640 млн. лв. са много пари и няма как да се изхарчат от едно правителство, дори ако то управлява цял мандат. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега, са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА), добави той.

Ситуацията обаче не е точно такава. МЕУ движи крупен проект по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът е с индикативна първоначална стойност от 633 млн. лв., като МЕУ отговаря за една от общо три дейности по проекта – „Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове“. За нея е предвидено да отидат близо половината от общата сума – 316,4 млн. лв. с ДДС. Останалите 2 дейности по проекта се изпълняват от транспортното министерство.

За да усвои парите, МЕУ трябва да проведе общо 7 обществени поръчки, като 6 от тях вече закъсняват. Засега не е ясно какво се случва с тези поръчки. От тяхното развитие ще се разбере каква игра играе министърът – дали наистина е за открита и честна процедура, или просто е използвал повода, за да насочи парите към други, „по-приятелски“ фирми.

3. Защо Йоловски продължава да е министър?

Всичко това не отговаря на въпроса защо премиерът Николай Денков увърта по въпроса. Очевидно е, че няма как да има средно положение – или министърът наистина е заплашван, поради което Денков трябва да се разграничи от лидера на партията-мандатоносител Кирил Петков, или Йоловски лъже и трябва да бъде незабавно уволнен. Вместо максимално бързо да внесе яснота обаче премиерът първо твърдеше, че изобщо не е говорил с Йоловски по темата, защото имало много работа за вършене преди втория тур на изборите. После пък каза, че не вижда причини за смяна на министри, защото бил доволен от работата на МЕУ. Накрая стана ясно, че министърът отказал изобщо да даде обяснение на началника си, защото в момента тече разследване.

Неясни останаха и отношенията между Йоловски и заместника му Михаил Стойнов. Защо Йоловски изобщо делегира работата по сертифициране на машините за гласуване на заместника си? Защо твърди пред председателския съвет в НС, че не може да гарантира за сигурността на машините за първия тур на изборите? И даже изпрати такова писмо на ЦИК? А после за рекордно кратко време извърши ново тестване на същите машини, които се оказаха напълно наред?

И може ли изобщо министърът да си върши работата адекватно, ако се страхува от тези, които са го издигнали за поста? Не е ли най-естествено поне да излезе в отпуск, докато тече разследването?

А и очевидно отношенията между министъра и номиниралата го партия са безвъзвратно влошени, тъй като Кирил Петков в прав текст каза, че Йоловски е едно от разочарованията на ПП и не се справя добре с работата си.

4. Прилага ли прокуратурата двоен стандарт?

В случая „Йоловски“ прокуратурата действа мълниеносно. За разлика от други скандали, в които прави безкрайни проверки, преди да реши дали да образува разследване, тук делото беше образувано светкавично, а Йоловски – веднага получи охрана, т.е. прието е, че страховете му са основателни. Засега обаче Петков и Божанов няма да се разпитват. Първо разследващите ще се съсредоточат върху обществените поръчки на МЕУ. Ще се изследва дали някое длъжностно лице от министерството, от комисиите, занимавали се с поръчките, е извършило престъпление по служба. Звучи като безопасна територия, защото това разследване може да се разглежда и като своеобразен тест за Борислав Сарафов, който в момента изпълнява функциите на главен прокурор, но вероятно не би отказал номинация и за титуляр на поста. Гласовете на ГЕРБ и ДПС биха били ключови за избирането му за главен прокурор в средата на следващата година. А това разследване изглежда като идеално оправдание за разклащане на правителството в удобен момент.

Доротея Дачкова, Сега