Делото за източените милиони от строителството на АМ „Хемус“ предизвика поредния зрелищен сблъсък между прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. От месец насам ГДБОП осветява грандиозна корупционна схема, в която са потънали близо 60 млн. лева. Държавното обвинение обаче изобщо не се впечатлява и е повече препятствие, отколкото партньор на разследващите полицаи. Войната ескалира, когато прокуратурата започна разследване срещу шефа на ГДБОП Калин Стоянов и негови служители за оказан натиск върху магистрати. Стоянов пък обвини прокуратурата, че не желае да си свърши работата. Изнесената информация и от двете страни в скандала поставя няколко неудобни въпроса.

1. Иска ли прокуратурата да научи кой стои зад кражбите от „Хемус“?

Разследването за изнасяне на сакове и чували с милиони левове от изграждането на АМ „Хемус“ за пореден път доказа, че държавното обвинение е неспособно да се бори с гранд корупцията. То не може или не иска да стигне до действителния организатор на порочната схема, с която са откраднати пари за магистралата. Единственият обвиняем – 42-годишният Борислав Колев, който очевидно е „обикновеният човечец“ от преразказа на МВР, засега не желае да дава обяснения дали и на кого е подставено лице.

Прокуратурата обаче разкри, а МВР потвърди, че е имало шанс мъжът да си промени мнението и да свидетелства. Това се е случило ден след като съдът го освободи от ареста. Колев е бил отведен в сградата на ГДБОП, където заедно с адвоката си е имал среща с наблюдаващия прокурор по делото. Тогава било поставено условие – обвиняемият ще даде обяснения, ако прокуратурата не протестира наложената му мярка, сведе обвинението му до по-леко и му позволи да пътува в чужбина през януари. „Наблюдаващият прокурор е отговорила, че подобни извънсъдебни договорки са в противоречие на закона“, посочиха от Софийската градска прокуратура.

Недоумение буди фактът, че се изключват подобни договорености между държавното обвинение и заподозрения. Подобни корупционни схеми като тази за „Хемус“ се разкриват най-вече благодарение на участниците, които решават да свидетелстват, за да се спасят от по-сурово наказание. Обикновено тези, които нарушават омертата, стават защитени свидетели на обвинението. Делото за фалита на КТБ, което изстреля Иван Гешев до върха на прокуратурата, се крепи единствено на показанията на счетоводителя Бисер Лазов, който от обвиняем стана свидетел.

Прокуратурата действително няма как да подпише обвързващо споразумение, че ще се съобрази с исканията на обвиняемия. Тя обаче е в правомощията си да обещае, че няма да иска постоянен арест за мъжа или в крайна сметка ще предложи по-леко наказание, ако неговите обяснения помогнат на разследването. Впрочем, съдът също би взел това предвид.

Смущаващо е още нехайството на прокуратурата на този етап от разследването. Въпросните 53 млн. лева, за чието изпиране е обвинен Борислав Колев, са изтеглени в периода от 18.06.2020 г. до 08.09.2021 г. Това значи, че трябва бързо да се проследи пътят им, преди безвъзвратно да изчезнат. И един от начините е единственият обвиняем, който е имал пряк досег с милионите, да признае за кого са били предназначени.

2. Имало ли е натиск върху прокурори?

Тезата за упражнен натиск върху прокурори от страна на шефа на ГДБОП Калин Стоянов, меко казано, издиша. Тя се основава на разказа на тримата наблюдаващи прокурори по делото „Хемус“, които са имали среща с директора на ГДБОП Калин Стоянов след провала на разпита. „Калин Стоянов с неподходящ тон се е обърнал към наблюдаващия прокурор с реплики, в смисъл, че тя слага край на разследването, като отказва искането на защитата и че затова ще й бъде търсена отговорност“, разказа говорителката на СГП.

Стои въпросът обаче как по-нисшестоящ орган може да повлияе на трима прокурори, още повече че единият от тях е зам.градски прокурор на София. Освен това от държавното обвинение признават, че срещата се е състояла в присъствието на разследващи полицаи и оперативни работници. Защо шефът на ГДБОП би рискувал да извърши престъпление пред толкова свидетели?

„Поводът за срещата ми с прокурорите бе, че работещите по случая служители ми разказаха, че 3-4 дни не може да се разпита лице по делото, което е готово да разкаже цялата схема, и най-вече кой, по какъв начин и къде е предал изтеглените 54 млн. лв. за строителството на ЛОТ 5 на АМ „Хемус“. Лицето е заявило готовност да говори, но единият от разследващите прокурори е заявил, че не го интересува какво ще разказва този човек. По този повод отидох в службата да говоря с прокурорите“, оправда се Стоянов.

3. Оказва ли прокуратурата натиск върху ГДБОП?

Словесните нападки едва ли са по-ефикасен механизъм за натиск от образуването на дело. Решението на прокуратурата да започне разследване срещу шефа на ГДБОП и негови служители обаче безспорно може да окаже влияние върху разплитането на скандала с „Хемус“. Не е ясно как прокуратурата ще продължи работа по случая със същите разследващи полицаи, които най-вероятно вече са обект на проверка.

В същото време главният прокурор Иван Гешев побърза да обвини шефа на ГДБОП и в друго нарушение. „В МВР началникът не би трябвало да се меси във вътрешното убеждение на разследващите, но се оказва, че директорът на ГДБОП едва ли не ръководи производството. Разследващият полицай взема решенията по вътрешно убеждение и само на база закона. Не би трябвало никой началник да се меси в разследването“, заяви Гешев пред журналисти.

Прокуратурата обяви и че с действията на ГДБОП ще бъдат запознати Европейската комисия, Съветът на Европа, както и посолствата на САЩ и Великобритания.

4. Има ли опасност за живота на основния свидетел?

У нас престъпниците нямат нужда от свои хора в правоприлагащите органи, тъй като прокуратурата доброволно изнася чувствителна информация в тяхна полза. Държавното обвинение публично огласи, че единственият обвиняем се готви да свидетелства, с което директно уведоми лидера на престъпната схема докъде е стигнало разследването. И му даде възможност допълнително да замете следите си и дори да се укрие с парите. Освен това значително се увеличава опасността от посегателство срещу живота на единствения хванат участник в престъплението. „Може да има опасност за живота и сигурността на Борислав Колев“, коментираха от МВР.

5. Какво свърши досега прокуратурата по разследването за „Хемус“?

Трудно е да се отчете дори незначителен принос на държавното обвинение за разплитането на случая „Хемус“. Когато на 4 ноември МВР за първи път хвърли повече светлина върху разследването за строителството на 5-и лот на магистралата, за който са дадени авансово над 90 млн. лева, прокуратурата се видя в чудо от събраните доказателства. Ръководителят на СГП Илиана Крилова съобщи тогава, че те не са запознати и тепърва ще съставят екип от четирима прокурори, които ще работят по случая.

Сега се оказва, че наблюдаващите прокурори са трима. И точно когато им се дава шанс да постигнат съществен пробив по делото с разпит на единствения обвиняем, тях не ги е грижа. От МВР твърдят, че някои от прокурорите по случая не знаят дори къде се намира сградата на ГДБОП, и цитираха част от чат във Viber между представител на обвинението и дирекцията. „Прокурорът почти нарежда на един от колегите да отиде да го вземе от “Люлин”. И му е написал: Той ще чака, не аз него. Каквото ще говори, ако иска да говори, ако иска да не говори. Това е изтрито след изявлението на прокуратурата днес“, показа Явор Симов, говорител на силовото министерство.

Всичко това не дава особени надежди, че разследването на една от най-големите корупционни схеми у нас през последните години ще бъде доведено до успешен край. Защото дори МВР да събере достатъчно доказателства, прокуратурата е тази, която трябва да внесе и защити обвинението в съда. А както се вижда, за нея вендетата срещу “омразния” вътрешен министър е по-важна от защитата на обществения интерес. И това е най-силният аргумент за спешната нужда от кардинална промяна в тази институция.

Мартин Георгиев, „Сега“