Липса на междуличностни нужди
Всеки здрав човек, без изключение, се нуждае от интимност, емоционална привързаност, подкрепа и комуникация. Ако тези естествени потребности не са задоволени, човекът е изправен пред избор между съзнанието и подсъзнанието. В първия случай съпругът е наясно с проблема, затова се опитва да го реши с думи и действия. Във втория, човек на инстинктивно ниво позволява на емоциите да контролират ума и тялото му, оглеждайки се за на нов партньор, който може да запълни празнината в междуличностните нужди. Колкото по-често партньорите са изправени пред този избор, толкова по-голяма е вероятността да извършат изневяра.

Жажда за признание
Тази причина е типична за нарцистичните хора, чието самочувствие зависи от мнението на другите. Егоизмът в този случай дори ви позволява да затворите очите си за чувствата на партньора, за да подхраните отново своята гордост и самочувствие. Такива хора не изневеряват, защото са се разлюбили или са се влюбили в някой друг. Мотивът е чисто прагматичен – за пореден път да докажат способността си да привличат или да бъдат желани.

Чувство за самота
Колко често в наше време виждаме двойки, в които един от партньорите се посвещава почти денонощно на кариерата си или хобито си, оставяйки другия сам. Съвсем естествено е, че при нужда от комуникация, съпруг, изоставен да се наслаждава на собствената си компания, ще търси връзка „встрани“. Но далеч не винаги тази връзка остава чисто платонична. Фрази като „Скучно ми е!“, „Говори с мен!“ трябва ви служат като първи звънец, че не отделяте достатъчно време на своята сродна душа.

Прикрито негодувание
Не всички хора показват гняв и негодувание по един и същи начин. Някои всъщност са късметлии, ако партньорът им може да повиши тон или да избухне в сълзи в отговор на действия, които не му харесват. Защото така поне отсрещната страна е наясно със ситуацията. Нещата са много по-опасни при хора, които изразяват негативни емоции по пасивно-агресивен начин. Точно такива кроят отмъщения. Понякога го вършат несъзнателно, но са готови да наранят партньора си, например, чрез изневяра – за да се почувства и той като жертва.

Проблеми от детството
Много проблеми произлизат от детството. Страхът от сближаване с хората е свързан с лошото отношение към човека в неговата ранна възраст. В този случай близостта се сравнява с неизбежността да бъдеш изоставен рано или късно. Такива хора не се доверяват на партньорите си тайни и не споделят лични преживявания. За тях е по-лесно да разкажат за проблемите на външен човек, с когото в крайна сметка могат да изневерят. Понякога изневярата остава само на емоционално ниво, но най-често се развива в нещо повече.

Партньори от миналото

Често се случва така, че когато срещаме първата си любов, както и други хора, с които сме имали топли отношения в миналото, се отдаваме на спомени. Такива „ретроспекции“ понякога могат да заслепят дори някой, който е абсолютно доволен от връзката си в момента. Трудно е да устоиш, когато хормоните и спомените за „по-добри времена“ вземат надмощие.

Автор: Лора КОСТОВА