Първият тур на президентските избори във Франция изтласка на преден план финансиста Еманюел Макрон, макар и само с 2 процента преднина. Той е фаворит за втория тур на изключително важния вот, като се очаква обединение на традиционните партии срещу Марин Льо Пен.

Той е млад, красив, диалогичен, проевропеец и, типично по френски, живото доказателство, че за любовта няма граници и бариери. Бракът му с неговата гимназиална учителка по литература Бриджит Троньо, естествено, беше основна тема в кандидат-президентската кампания, редом с острата реторика против бежанците на крайната десница и социалните проблеми на днешна Франция.

Каква е историята?

Еманюел е на 15, а тя – на 39, когато любовта им пламва в класната стая и по време на театралните репетиции в родния му град Амиен. Двамата чакат три години, докато той навърши пълнолетие, за да се съберат официално. Семейството на Еманюел обаче не одобрява връзка с толкова голяма възрастова разлика (24 години и 8 месеца), при това с жена, която има три деца от първия си брак, приблизително на възрастта на самия Еманюел.

Бащата на Макрон е професор по неврология, а майката – педиатър. Това са хора на науката и разума, които намират рационално на пръв поглед решение. Те изпращат сина си да завърши последната година от средното образование в Париж, за да го отделят от Бриджит. Любопитното при нея е, че тя е част от богата фамилия с крупен бизнес в производството на шоколад. Тя обаче решава да се разведе, за да последва своя любим в столицата и да търси работа там, а това е огромен скандал за малък провинциален град като Амиен.

Твърди се, че по същото време Макрон казал на родителите си: “Каквото ще да става, аз ще се оженя за нея!“ Еманюел завършва престижната гимназия „Анри IV“ с отличие, учи психология и финанси, дипломира се в Националната школа за администрация в Париж, получава работа като инвестиционен банкер, реализира крупна сделка по продажбата на популярна хранителна верига с хонорар от 9 милиона евро, става инспектор в Министерството на финансите, но любовта се оказва по-силна от кариерата.

Двамата се женят през 2007 г., което се приема като екзотика във френския политически живот, традиционно наситен с клюки, любовни афери и скандали. Нещо повече, първата дама е особено важна във Франция. Справка – Карла Бруни, съпругата на Саркози, и изневерите на президента Франсоа Оланд. Тогава вероятно никой не предполага, че един ден любовникът на Франция и любимецът на жълтата преса ще бъде кандидат за президентския пост.

Постепенно Макрон се издига в Социалистическата партия. Назначен е за министър на икономиката, индустрията и дигиталните въпроси в правителството на Манюел Валс. Заема остри позиции срещу сделката за гръцкия дълг, срещу забраната за носете на забрадки на публични места, а колонизацията на Алжир определя като „престъпление срещу човечеството“.

От друга страна Бриджит, непрекъснато изобличавана от жълтата преса като „стара“ и „неподходяща“ за младия мъж, често се въздържа от публични появи. По неин адрес се изливат всякакви неприятни епитети, като „жената с бръчки и сламени коси“ звучи най-гальовно. Междувременно „бабичката в менопауза“ се сдоби в внуци, което още повече засилва обществените настроения против нея. Макрон обаче твърди, че учителката е най-довереният му човек – и един от малкото хора въобще, на които има доверие. Бриджит, както се очаква, изигра ключова роля на съветник по време на предизборната кампания. А сега тази тиха жена, живееща в красив любовен романс, ще бъде първа дама на Франция (с уговорката, че не се случи нещо драматично преди втория тур).

Какъв политик е фаворитът за президент на Франция?

Макрон не е костелив социалист. Той защитава свободния пазар, опропастяване на регулациите за бизнеса и т.нар трети път (дясното крило на социалистическата партия), вдъхновявайки се от Герхард Шрьодер и Бил Клинтън.

Участието му в президентските избори съвсем естествено мина през създаването на нова прогресивна партия – En Marche! Макрон е смятан за политически хамелеон, за кандидат, който не попада нито в класическото ляво, нито в класическото дясно. Някои го определят като социалдемократ, други като – социален либерал, трето го наричат просто „френския Тони Блеър“.

Дори анализаторите да се затрудняват да дадат оценка на политика и кандидат за президент Макрон, ние избираме засега просто да поздравим с победата мъжа Макрон, който се престраши да се ожени за детската си любов.