Ако не сте чули, че срещата на високо равнище ЕС – Западни Балкани е била историческа, идете на лекар да ви провери слуха. България се превърна в пиар агенция за хвалба на историческата роля на своя премиер Бойко Борисов, който се отказа от обичайната си скромност, принуден от фактите. „Това, което направихме със срещата на лидерите на ЕС с лидерите на Западните Балкани, трябва да си Корнелия Нинова, за да не го оцениш“, коментира той в петък.

Ако председателката на БСП познаваше отблизо като него историята на своята партия, щеше да разбере какво означават думите му (но тя се хвали, че никога не е била в БКП). През юли 1975 г. далечният й предшественик Тодор Живков прие в София гръцкия министър-председател Георгиус Караманлис (по-късно президент) и откри епоха на приятелски отношения с Гърция, която продължава и до днес.

Тогава Гърция като член на НАТО беше „вероятен противник“ на България заедно с Турция, но постепенно стана по-малко вероятен противник, а три десетилетия по-късно се превърна в главен помощник за приемането ни в ЕС. В края на паметната среща Живков се обърна към Караманлис пред телевизионните камери: „Ние с вас, господин Караманлис, вече влязохме в историята“. И беше нескромно прав.

Като негов най-добър ученик Борисов изглежда е схванал, че по-лесно се отваря вратата към историята през външната, отколкото през вътрешната политика. Защото и според Иисус „пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си“. Няма съмнение, че Борисов е вече там, в историята, за което лично дава доказателства.

Стиснаха ли си ръцете пред медиите сръбският президент Александър Вучич и непризнатият от него косовски държавен глава Хашим Тачи? Стиснаха ги. Вярно е, че Борисов бе сграбчил под ръка Вучич, който се опитваше да се измъкне от колективната снимка след подписването пред стотици журналисти на невинното Изявление за подкрепа на цифровата програма за Западните Балкани. Когато и Хашим Тачи подписа, нашият премиер дискретно го бутна по гърба да се ръкува с Вучич. Режисурата бе отлична, като в нея участва и българската еврокомисарка по дигиталните технологии Мария Габриел, която прие авторството над документа. Присъстващите лидери на ЕС Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер изиграха ролята на европейски свидетели на историческата заслуга на Борисов.

Той се похвали и с още един успех, който засега е полууспех. Стана ясно, че македонският премиер Зоран Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас почти са се разбрали в София как да се казва Македония, но Борисов не успя да й стане кръстник, защото двамата се бяха уговорили да кажат името първо на своите президенти и парламенти, а после на другите държави. Язък, че гърците развалиха работата и отхвърлиха „Илинденска Македония“.

По-важна, разбира се, е борбата за мир, защото е обречена на успех. На Борисов му харесва да се къпе в светлината на прожекторите като посредник и помирител. Паметна е неговата фраза, произнесена преди седем месеца в Брюксел: „Аз съм един от моторите за общата европейска отбрана. Аз съм миролюбив човек“. Ако не беше той, Брюксел трудно би се оправил в този объркан свят. Става дума не само за моста, в който се превърна между Европа и Турция, и не само за обединителната му мисия на Балканите с ЕС.

В навечерието на срещата в София той между другото направи заявка за планетарна роля, защото националните, балканските и европейските граници вече са му тесни. Но малцина забелязаха амбицията му, защото нямат фантазия да следят скоковете на мисълта му. Пет дни преди сбирката на високо равнище в София Борисов изнесе лекция в Стара Загора пред Регионалната политическа академия на ГЕРБ. Там каза: „В момента България подготвя следядреното споразумение (с Иран – б.р.), зад което Европа застана, Турция застана, Русия застана. Не знам защо така решиха САЩ – тяхна работа е (да се оттеглят от споразумението – б. р.).

Но ситуацията в Близкия изток също никак не е добра – въздушни удари, жертви. Надявам се, че и в тази посока ще направим необходимото, няколко стъпки сме подготвили, но чакаме да минат всички по надлежния ред. И за подобряването на отношенията с Русия имаме от президента на САЩ Доналд Тръмп много топло, мило писмо за това колко много разчита на нас (на Борисов – б. р.) и за алианса (НАТО – б. р.), и за региона, и за Балканите. Предлага да се видим в скоро време на тема Западни Балкани“.

Ако ви се е завил свят от тази обиколка на света върху крилете на Бойко Борисов, ето ви резюме за по-лесна ориентация: Съединените щати незнайно защо развалят отношенията си с Европа и Русия, като се оттеглят от ядреното споразумение с Иран. За да не започне дипломатическа война, а след това (не дай боже) и друга, България вече „подготвя следядрено споразумение“ – т.е. тя ще замени едното с друго. И работата ще се оправи.

Така хем САЩ ще са доволни – светът ще се откаже от споразумението, което президентът Доналд Тръмп не харесва, – хем и техните съюзници в Европа няма да се разстроят, защото губят едно, а получават друго. Русия и Иран несъмнено ще ръкопляскат, защото ще избегнат нови санкции – я американски, я европейски, я и двете. И ще знаят на кого да благодарят.

Работата е ясна – ако не се е захванал още с решаване на близкоизточните проблеми, причината е само една – бил е зает с друга работа. А то едно ли е? – особено като се има предвид колко енергия хаби за дреболии у дома.

Да вземем последния пример – той посреща лидери на държави колкото България никога не е виждала накуп, а камионджии му изкарват тирове по „Цариградско шосе“, за да протестират, че френският президент Еманюел Макрон не им дава да спят в кабините, защото било нехигиенично в Европа.

Заради тях Борисов не спа добре точно в нощта срещу голямата среща в НДК, защото трябваше до 2:30 ч. да завива с одеяла германската канцлерка Ангела Меркел и Еманюел Макрон, докато ги убеждаваше да смекчат позицията си, като разрешат на тираджиите да спят в кабините си, докато направят в Европа охраняеми паркинги, с които да им гарантират спокоен сън в хотелите.Тъй като и на двамата много им се спеше, предложиха на Борисов да отложат темата за друг (сезон) път – например за есента.

Отложени бяха и другите две теми от дневния ред на България в ЕС – присъединяването към Шенгенската зона и влизането в „чакалнята“ (ЕРМ-2) на еврозоната. Както обясни Макрон, първо ще трябва да се реформира самата Шенгенска зона и свързаното с нея Дъблинско споразумение за връщане на мигрантите в първата държава, където са стъпили на европейска земя.

А що се отнася до еврозоната, България първо ще трябва да се съгласи да влезе не само в „чакалнята“, но и в Банковия съюз, т.е. да позволи на Европейската централна банка да контролира българските банки и да следи откъде колко пари си вземат Борисов и приятелите му. При такива условия наистина е по-добре той да продължи борбата си за световен мир, вместо да се занимава с национални дреболии.

Но за беда световният мир съвсем не укрепна след срещата в София. Европейски лидери отправиха от столицата на България такива остри думи по адрес на президента Тръмп, че след време развалянето на съюзническите отношения в НАТО може да се запомни като Софийски процес. Те му казаха, че избират Иран, а не САЩ по въпроса за оспорваното ядрено споразумение, като дори насърчиха своите компании да продължат да работят с Техеран въпреки риска да попаднат под американски санкции. Освен това предупредиха Вашингтон, че ако пожелае търговска война чрез митнически тарифи, ще я получи.

Дори му изброиха стоките, които вече са включили в бъдещия черен списък. Щом стъпи в София, председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза по адрес на Тръмп, че „с такива приятели не ти трябват врагове“, а председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обяви на пресконференцията, че е получил мандат от лидерите на ЕС да преговаря твърдо със САЩ за тарифните ограничения на търговията.

Реакцията на Тръмп дойде, щом се събуди (7 часа закъснение спрямо българската часова зона): „ЕС се отнасяше ужасно със Съединените щати в търговията, държеше се ужасно с нашите работници. Дефицитът ни с ЕС през миналата година беше 151 млрд. долара. Познавам се много добре с Жан-Клод (Юнкер) и с Доналд (Туск), и двамата ги харесвам много. Но те са много трудни“. После добави: „Честно казано, извън Китай и някои други страни ЕС се отнася към нас по най-лошия възможен начин.

Поставят ни търговски бариери – нашите фермери не се допускат в голяма степен да продават продуктите си в ЕС. Много трудно е да продаваме колите си в ЕС, но ЕС и най-вече Германия е наводнила Съединените щати с мерцедесите си, с беемветата си и колите си без екозащити. Те плащат нищожни такси, докато ЕС ни налага огромни мита…Те могат да ме наричат по всякакъв начин, но това не може да продължава повече така“.

Срещата в София не даде ясна европейска перспектива на държавите от Западните Балкани (в заключителната декларация бяха наречени „партньори“, а не „държави“ заради Косово), а България не получи ясна перспектива за пълноценно европейско членство (все още не я пускат в Шенген и еврозоната, а наблюдението над нея дали е правова държава продължава), но за сметка на това настъпи яснота за разединението между САЩ и Европа. Между двата континента остана само един свързващ болт и всички знаят името му. Да си спомним още една негова мисъл от Стара Загора: „Интересът към нас – България, и към Балканите е факт благодарение на нашата работа и всички го признават. И медиите какво?“ Те просто не заслужават място в историята, където е той.

Светослав Терзиев