Посещението на Румен Радев в Русия е безспорен успех в двустранните отношения. Дори само като туристически факт. За съжаление, обаче, в делегацията на Румен Радев присъстват единствено хора от президентския кабинет и неговата съпруга. Сам по себе си този факт е също уникален. Това е първата делегация след 1989 г. на български държавен глава в чужбина, в която не присъстват представители на изпълнителната власт. Даже през януари 2014 г. в делегацията на Росен Плевнелиев при неговото посещение в Китай имаше хора от правителството на Пламен Орешарски. А по това време Дондуков-1 и Дондуков-2 също бяха в остър конфликт.

Президентската институция поради ограничените си правомощия може да бъде полезна на българската държава само ако работи в тандем с изпълнителната власт. Едно посещение на президента има смисъл, ако то се готви предварително достатъчно дълго време. И когато то се случи, бъдат подписани редица двустранни договори, меморандуми за сътрудничество и други официални ангажименти между двете страни. Това може да стане само ако в президентската делегация присъстват ключови фигури от изпълнителната власт. Именно те подписват двустранните договори, меморандуми за намерения и други подобни ангажименти. (Например при посещенията на Владимир Путин в чужбина такива договори понякога достигат до 30 на брой.)

Само пресконференции по време на посещението не вършат никаква работа. Въпреки крупните специалистки по PR в кабинета на президента, трябва да е ясно, че едно държавно посещение не е просто туризъм, културни мероприятия и пиене на кафе в района зад Кремъл със съпругата, за което да напишат сайтовете. Посещението трябва да има реален, а не въображаем принос в двустранните отношения.

Това, че Румен Радев „отваря вратите“ на Бойко Борисов са приказки за президентски фенове и наивници. Москва очаква Борисов на 29-30 май. Остава загадка каква е мисията на президента Радев в Русия една седмица преди посещението на реалния играч Борисов в Москва?! Или може би Радев има т.нар. спомагателни кърлинг функции – да полъска имиджа на човека, който взема решения. В същото време, обаче, президентът каза, че правителството вече „е излязло от летаргията по отношение на Русия“. С което се опита да заяви, че той е факторът на промяната. Всъщност Радев е радетел за добрите и прагматични отношения с Русия, но винаги някак под сурдинка. Подобни позиции Радев не защитава ясно на големите форуми в чужбина, на които понякога ходи. Неговият политически изказ е доста размазан и многозначен. Такъв, щото да не му причини щети.

Предложението на Радев за „Български поток“, направено в Русия, беше оценено от експертите на вестник „Взгляд“ като откровено анекдотично. Подобни иронични оценки има и в други авторитетни руски медии. Радев отново не е достатъчно подготвен за политическа дипломация в чужбина. Очакваме сега Радев да потърси „подкрепата“ на Меркел за осъществяването на „Българския поток“, но колко жалко, че се разминаха в София!

Ето защо голямата новина от посещението на Румен Радев в Русия дойде всъщност от срещата му с руския премиер. Медведев обяви, че се очаква посещение на Бойко Борисов в Москва. Само посещение на българския премиер Борисов и делегация от министри и зам. министри може да даде реален тласък на българо-руските отношения. Могат да се подпишат двустранни договори, меморандуми за намерения, договори между агенции и административни звена на двете страни. Без реална подкрепа на изпълнителната власт президентската институция придобива декоративен вид на самостоятелно веселяща се единица. Президентът Радев обаче няма политически умения да води какъвто и да е диалог с правителството. От месеци Дондуков-1 и Дондуков-2 са в ожесточена война. За сметка на интересите на България. Може да се каже, че Бойко Борисов се опита да „подаде ръка“ на Радев. Но внезапно Радев реши да атакува Борисов за „отношенията му с Пеевски“. И практически му отправи тежко обвинение. За което Борисов трябваше да се обяснява на специална пресконференция. Радев практически постави началото на тривиална махленска свада.

Интерес представлява и фактът, че по време на срещата на върха в София, посветена на Западните Балкани, президентът Румен Радев беше в карантина. Той не осъществи контакт с нито един от европейските лидери, които присъстваха на високия форум, най-важното събитие за последните 30 години, провеждано в България.

Путин прие Радев на 22 май. А можеше срещата на двамата да стане на 9 май или на 24 май. За първото на Радев не му достигна смелост, а за второто – желание от страна на руснаците. Радев няма да бъде приет от Владимир Путин в Кремъл. А в лятната резиденция в Сочи. Символичен знак за рутинна и немного важна среща. В Сочи са приемани много световни лидери, но не когато е за първи път. А тогава, когато между Владимир Путин и поканените има вече установени лични отношения. Детайл, който бие на очи за любителите на полутонове.

Боян Чуков