Предупреждение. НЕ коментираме далновидността на политиката на сближаване с Македония (принципно одобряваме). С този материал – стенограма от изказване, просто отново споделяме естетическата и културна радост от съприкосновението със словото на ББ.

***

24 май 2018, Рим. В базиликата „Санта Мария Маджоре“ Зоран Заев и Бойко Борисов дават общ брифинг. Заев произнася предсказуема реч, следва нашият.

Бойко Борисов: Искам да честитя на всички българи, учители, преподаватели, ученици, техните родители, на хората в културата, изкуството, да не пропусна някой, на майка ми, Бог да я прости (кръсти се и гледа нагоре), и на всички, които ползват славянската писменост. Мисля, че в двете църкви, в които бяхме, където са мощите на св. Кирил и където заедно с премиера Заев имахме щастието да ги целунеме, владиците на двете църкви казаха изключително важни, светли, по-же-лателни слова. Заедно тука при плочите, където са били осветени нашите букви, на които пишеме и сега (абе не пишемЕ на тях баш – б.р.), се върнахме и в дипломацията, и в историята векове наред! Когато освен, че са свети-свети братята Кирил и Методий, те са били изключителни дипломати за мене! В това време, когато е трябвало да убедят (папа) Адриан Втори, че тази писменост трябва да отиде към Моравия и да се разпространи, е трябвало да го убедят в това. И тогава са произнесли тези изключително, може би в дипломацията най-най-най-силни и точни думи: „Е, Господ толкова ли е слаб, че да може само на три езика да се пише! Не може ли на повече?! И слънцето, въздухът, дъждът – не е ли за всички живи същества?“ И той ги е благословил! (Борисов преразказва със свои думи „Беседата против триезичниците“ на Константин-Кирил Философ; усеща се и влиянието на Георги Димитров.)* И до ден днешен всички ние пишеме на тази азбука, на тези букви. (Ама не е тази азбука бе, Бащице, не са тези букви!) А пък с колегата Заев, с нашите владици, с техните владици, с нашите министри, та ако щете – и общо с медиите на двете страни, показахме, че вместо да се караме, вместо тези празници да са раздор, да правиме изявления след всяко изказване на един или друг, дали в Скопие, дали в София, дали на друго място – колко по-добре е заедно да си честваме, заедно да си ги славиме! Щото те са велики, те са СВЕТИ! Братя. И ние не бива да се натъжаваме в такъв ден по един или друг повод. Всички трябва да се радваме и ние го правим. Честит празник на всички – и в Македония, и в България, и навсякъде, където хората го тачат. Благодаря ви и на вас (медиите), че сте тука и все пак правите съпричастни и тези, които искат да го чуят.

Журналистка: Честито и на вас.

Зоран и Бойко поздравяват още веднъж и енергично си раздрусват десниците. Борисов се сеща, че брифира точно пред изповедалнята на базиликата и решава да доразведри обстановката.

Бойко Борисов: А и тука е точно пред изповедалнята. (Общ смях.) Ако имаме грех…

Зоран Заев: …Господ нека ни прОсти!

Бойко Борисов: Господ да ни прОсти на всички!… А сега по българо-македонски обичай – ще седнеме да обядваме двете делегации! Благодаря ви.

***

Сядат да обядват, каквото Бог дал. Завеса.