Български семейства са принудени да бягат от Норвегия, след като са се устроили там, заради шокиращи случаи на отнемане на деца от социалните власти.  За тревожната тенденция, жертва на която са станали вече редица български родители, сигнализира репортаж на Мария Цънцарова за bTV.

Законодателството по отношение на децата в скандинавската държава е много стриктно и учители, медицински работници и съседи са длъжни да сигнализират при съмнение за деца в риск. Мерките се засилват още повече от 2015 г. насам, когато отпада назакателното преследване за клевета. Сега податели на анонимни сигнали с неверни факти не подлежат на наказание, заради което броят на сигналите расте.

Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск е 58 200. Случаите на намеса на службата са 54 620, обобщава bTV. В 60% от намесите децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. Тоест ако се стигне до там службата да провери твоето семейство, има огромен шанс детето ти да бъде отнето.

Сред жертвите на системата са и български семейства, които трябва да избягат от страната, за да спасят децата си. Пред bTV родителите на две момичета – Деница и Станислав – разказват, че мислели да се установят трайно в Норвегия и да си купят къща, когато започнали конфликтите им със съседи. Заради кучето на българското семейство, което лаело. Вместо да се оплачат от шума от домашния любимец, съседите сигнализирали службата за закрила на децата. Посочили, 1че децата плачат много.

„Дъщерите ни са близначки, на година и 8 месеца, как няма да плачат. Започваха градина, растяха им зъби точно тогава“, обясняват родителите. Подобна е случката и с Надежда, която също отглежда две малки деца в Норвегия и съсед я заплашва да сигнализира, че те плачат и пищят. „Казва, че аз съм истеричка и малтретирам детето, то непрекъснато крещи и реве, което не е така, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те сигурно са си пребивали детето, сигурно са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, за да ти го вземат, ако това така е дошло като информация от съсед”, обяснява Надежда.

„Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат абсолютно никакви права върху децата. Едно дете, като е било 3 месеца в Норвегия, то става собственост на държавата. На родителската среща ни се казва, че първата институция, на която ще се обадят, ако има проблем, не е семейството, а на Барневерн (социалната служба)”, отбелязва Надежда.

Деница разказва за случай на отнето дете заради кариес. И на отнето новородено, защото спяло в леглото на майка си в болницата. „Научавайки все повече и повече за това, започнахме да живеем в страх – дали детето си е измило зъбите или не – това може да предизвика проблем, дали има петънце на блузата”, признава Надежда.

По думите на Деница има случаи на отнети деца заради лъжа на дете в училището или за неконцентрация. Практиката в Норвегия е на децата им разясняват в училище правата, като учителите ги съветват да сигнализират службата за закрила на детето, ако родителите им не се съобразяват с тези права. „Тя може да ми направи проблем, ако я карам да си дойде вкъщи, а навън ѝ е много забавно. Може да я слагам да си легне, а тя да не иска. Там не е желателно да се караш. Детето трябва да се развива, както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз спазвах всичките им правила от страх”, казва още Надежда.

С новороденото си дете спазва стриктно всички правила и постоянно се страхува. „Всичко е контролирано, те идват час по час вкъщи да ни проверяват. За кърмата, с кантари, с всичко, в никакъв случай вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си”, отбелязва Надежда.

„Естествено нямаше какво да крием. Аз бях много стресирана заради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия начин от страната. Напуснах работа и купих билети”, заявява Деница след сигнала от техните съседи.

„Няма какво да правим тук. Събрахме си къщата, продадох всичко, което имахме, напуснахме жилището и си дойдохме. Не сме информирали нито училища, нито институции. Купих билети и те излязоха”, казва и Надежда.

„Искам да кажа първо на всички българи, които са тръгнали към Норвегия, че това е една чудесна страна, с невероятна природа, богата, с уредени хиляди неща. Прекрасна предпоставка да си осигуриш старините там или да натрупаш капитал за младините. Но ако имаш деца, прочети и се информирай, преди да тръгнеш, защото там трябва да се съобразиш с невъзможни неща, за да си запазиш децата и да живееш в спокойствие”, препоръчва младата майка.

Цветелина Оланд е далеч по-потърпевша. Не е виждала двете си деца – момче на 10 г. и момиче на 11 г., от 25 април т.г. След като се е разделила с вече бившия си съпруг, норвежец, той започва да говори негативно за майката на децата, когато са при него. „Говореше лошо за мен, за България, за моите родители, което настрои децата срещу него, защото те обожават България. Те се отдръпнаха, в един момент казаха: „Не”. Когато не можех да ги убедя да ходят при бащата, той заведе дело срещу мен”, разкри Цветелина в предаването „Тази сутрин” по bTV.

Така се стига до намеса на службата за закрила на детето. „Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е притеснена за психическото здраве на децата. Наприха тест за интелигентност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над средното ниво, а той – под средното. Използваха го срещу мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент на интелигентност ми позволява да манипулирам децата”, допълва тя. Сега децата са разделени в две отделни приемни семейства, на 200 км един от друг. Майката може да ги вижда за час и половина веднъж в седмицата и по време на срещите трябва задължително да говорят на норвежки.

Когато полицията и социалните работници са дошли да вземат децата, тя е опитала да се държи спокойно. „Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психични отклонения. Положих нечовешки усилия, за да запазя спокойствие и заради децата, и заради социалните, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше спокойно да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, само заради мен тръгнаха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори”, разказва майката.

На нея не ѝ е позволено дори да отиде до училищата на сина и дъщеря си. Не ѝ е разрешено да им звъни, ако те не ѝ се обадят. Сега обаче и седмичните им срещи вече са забранени. „Не мога да виждам децата до януари 2019 г., за да нямам лошо влияние върху тях. Тяхното становище е, че децата са твърде привързани към мен, че аз много лесно мога да ги манипулирам и има опасност ние да избягаме от страната, въпреки че през ноември миналата година взеха паспортите на децата”, заявява Цветелина Оланд. Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да присъства на заседанията като контрол.

„Надявам се българските институции да обърнат внимание и да се намесят в случая. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба”, категорична е Цветелина.

Написала е писмо и до премиера Бойко Борисов, в което настоява за намеса и помощ от нашите институции.