Журналистът Аркадий Бабченко мина по най-прекия път към световно внимание – инсценира, че е убит, а после възкръсна от мъртвите, за да се появи в добро настроение и цветущо здраве на пресконференция.

Там шефът на украинските спец служби разкри, че работата била нагласена, за да може да се залови руски агент – поръчител на убийството. Как по-точно инсцениране на смърт, в което Бабченко излъгал и жена си (политическите войни са разбира се по-важни от ужаса на близките) спомага за залавянето на престъпник, не стана докрай ясно. Но е ясно друго: че макабреното шоу имаше за цел да изстиска де-що има медийно внимание, за да може доволният Бабченко на следващия ден да напише в профила си във фейсбук, че щял да живее дълго и щастливо и накрая да танцува, както сам обяви, върху гроба на Путин.

Да танцува. Вероятно през това време ще му свирят Пуси Райът, а наоколо ще купонясват всички пишман бунтари, които така и не оспориха самодържавието на Путин по друг начин, освен чрез евтини сензации. Бабченко спечели 15-те си минути слава, но руското дисидентство загуби много. Заклеймиха го не само руснаците – които са съвсем доволни от бумеранговия ефект на целия театър – ами и структури, за които се предполага, че по дефиниция биха заели антируска позиция – „Репортери без граници“ и ОССЕ.

Преди да изиграе смъртта си Бабченко беше автентичен критик на Путин и в много от нещата, които пишеше, имаше истина и замах. Сега обаче сам отне тежестта на думите си. Правейки се на умрял, Бабченко всъщност направи изключителна услуга на Путин, който така или иначе отдавна обяснява на руснаците, че Европа се опитва да го изпързаля с евтини трикове. И не бива да се учудим, ако на руснаците им звучи убедително. В новата студена война Европа все повече започва да изглежда като безразборно хвърлящ недоказуеми обвинения играч, който просто механично задълбочава антагонизма си с Русия, без да може да обезпечи твърденията си с нещо друго освен с априорна, подразбираща се вражда с Изтока.

Има нещо смущаващо в начина, по който се отправят обвинения: за Скрипал, за Бабченко, за сваления малайзийски самолет – човек още преди да отвори агенциите вече знае, че европейските лидери до един, внезапно, категорично, солидарно и с непогрешим тон ще отсекат, че цялата работа е работа на Русия. Презумпцията за невинност не само, че не работи, а е радикално преобърната. Да не говорим за параноята с руските хакери – тази тъмна секта от анархични славянски мозъци, които – незнайно как – превъзхождат самите разработчици на Facebook и разбиват ежедневно алгоритмите на мрежата, за да въдворят зловещ политически инженеринг в наивния и невинен развит свят.

Оформи се разказа за събрани в пет гаража руснаци, които манипулират целия изборен процес и възцаряват фашизоидния Тръмп в либералния рай на САЩ, вадят Великобритания от ЕС, връщат носталгиите към комунизма и ден след ден сменят чипа на беззащитния европейски гражданин, превръщайки го в обезумял фанатик. Стига глупости. Европа трябва да смени стратегията си, ако не иска да изгуби войната (друг е въпросът въобще защо се води). A Бабченко наистина умря – вече никой няма да го слуша за нищо.