Как един бизнесмен за 4 години стана три пъти доктор на науките, четири пъти професор и преподавател по 15 учебни дисциплини в 4 вуза

Какво може да сътвори един гений за 4 години у нас?

Може, първо, да придобие научната степен „доктор“ в едно висше училище; после три пъти в три други различни вуза да защити по-високата научна степен „доктор на науките“ (с дисертации по над 330 страници); междувременно да заеме длъжността професор в 4 различни вуза; да преподава 15 учебни дисциплини в тях (от икономика и социални дейности до национална сигурност); да ознаменува публично научната си продукция с общо 1673 статии, както се вижда в интернет, (по над една на ден) из медии и сборници и от участия във всякакви конференции у нас и в чужбина. Нищо, че много от тях се преповтарят като съдържание.

По принцип, в сериозната наука човек с дори само 15 статии годишно вече се възприема с подозрение като несериозен. Та, възможно ли е същият човек междувременно да се титулува „член-кореспондент“ неизвестно на какво, да върти обществени дейности и да участва дори в биеналето на хумора в Габрово. А паралелно да притежава, управлява и ръководи 7 фирми с обществени поръчки за по над 2 млн. лв. и проекти от еврофондове, както и 3 неправителствени организации, всичките с разнообразен предмет на дейност – от медицина до строителни материали. Може ли един човек за 4 години да постигне такъв световен рекорд, направо за Гинес? Може, ако се намира в България, където т.нар. закони за висшето образование и за развитието на академичния състав дават необятни простори, невъзможни никъде другаде в света.

Има такъв гений у нас, когото в. „Труд“ величае възторжено като „чудото на българската наука“ и човек от „първата десетка на българските учени“. Чудото Венелин Терзиев в момента е на 48 години и един бърз поход по неговите стъпки е нужен не толкова за забавление с конкретна сензация, колкото за илюстриране на безобразното състояние, до което се е докарало висшето ни образование.

И така, нашият герой се дипломира през 1997 г. като инженер-химик и като учител по химия в Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“. Същата година специализира счетоводство и контрол в Стопанската академия в Свищов, според написаното в някои рецензии за него – специализирал и в ТУ-Габрово. Започва да работи в русенското градче Ветово, в службата по заетост, която оглавява след 11 месеца. След това става директор на Службата по заетостта в Русе, а не след дълго – зам.-директор на Националната служба по заетостта в София. През 2003 г. е бил и кандидат за кмет на Русе от „Гергьовден“. Оглавява фирмата „Скални материали“ АД в Русе, работи за кратко във Великотърновската болница.
След това започва шеметната му научна кариера, която, ако цитираме великия комбинатор Остап Бендер, е направо

 „quasi una fantasia“

(нещо като фантазия). Терзиев прави докторантура в научната област „икономика“ във Варненския свободен университет (с тема за „въздействие на активните политики върху пазара на труда“), отчислен е с право на защита на 24 юни 2014 г., но три дни след това защитава докторската си дисертация.

Точно пет месеца по-късно – през ноември 2014 г., Терзиев защитава първата си голяма докторска дисертация и става „доктор на науките“ (с тема за „социална адаптация на военнослужещите“) – в Националния военен университет „В. Левски“ във Велико Търново. След още 11 месеца геният защитава втора голяма докторска дисертация в Стопанската академия в Свищов и на 27 октомври 2015 г. ректорът в Свищов му връчва дипломата за доктор на науките по финанси (с тема, свързана със „социално програмиране“).

За трети път „доктор на науките“ Венелин Терзиев става неотдавна – на 17 януари 2018 г., в Бургаския свободен университет (темата е за „политики в социалните дейности“). Прави впечатление, че неведнъж при тези негови скокове на развитието, както и в конкурсите му за професор, рецензенти са му преподаватели от Свищов и от Военния университет във В. Търново.

„Чудото на българската наука“ за първи път навлича професорската тога в Русенския университет през 2015 г. Според ректора на вуза проф. Христо Белоев, сега тук той е назначен на една четвърт щат, а колеги на Терзиев казаха за ДУМА, че не са му виждали очите от много време. Наред с това Терзиев се сдобива за втори път с длъжност професор – във Висшето училище по пощи и далекосъобщения (ВУПД), на 13 февруари 2017 г. Във всичките конкурси рецензиите за постиженията му, писани от други преподаватели, са блестящи. В една от тях – за конкурса в държавното ВУПД, се споменава, че, видите ли, публикациите на „видния учен“ са в съавторство с мнозина негови колеги (26 според проучване на ДУМА), но вместо да бъде изяснено има ли лични негови приноси при това съавторство, както изискват правилата, тук любовта му към съвместните научни писания е наречена „умение да работи в екип“. А това, че кандидатът за професор работи паралелно в други вузове пак като професор – по икономика, национална сигурност, социални дейности, финанси, че върти 8 частни организации в Русе, В. Търново и Пловдив, е възхвалено като

„широкоспектърна подготовка“

Навсякъде се подчертава, че Терзиев отговаря на изискванията на Закона за развитие на академичния състав. Което е само една илюстрация на резултатите от този позорен акт, създаден от министър Сергей Игнатов и действащ от 2011 г. Във Висшето училище по пощи и далекосъобщения Терзиев получава дипломата си за академичната длъжност професор заедно с ласкави пожелания за „много успехи занапред“.

Успехите не закъсняват. На 23 февруари 2018 г. героят на нашето проучване заема длъжността професор и в Бургаския свободен университет. Тук се колебаят дали Терзиев е на основна работа като професор в Националния военен университет във Велико Търново или там е само почетен професор. Т.е. длъжността професор човекът ни заема в четири висши училища. Само напомням, че в България има 51 вуза и Терзиев може да пожъне още „много успехи занапред“.

Тук се отклонявам от простото изложение на факти, за да разкажа история, на която си заслужава да се спрем по-подробно. В началото на октомври 2017 г. проф. Венелин Терзиев е на посещение в Руската академия по естествознание. Сайтът на Русенския университет съобщава възторжено, че там е удостоен със званието „Член-кореспондент“ и „Доктор хонорис кауза“ на тази академия, като е награден и с ордените на Петър Велики „Невъзможното е възможно“ и „Labore Et Scientia (труд и знание). Какви страховити названия на тия ордени! Получил бил и почетното звание „Заслужил деятел на науката и образованието“ на Руската академия по естествознание. Академичната общност на Русенския университет приема тези отличия „не само за негов личен успех, но и за поредното високо признание на висшето училище в чужбина“, пише в сайта на вуза по това време.

Да видим за какви успехи и признания става дума. Руската академия по естествознание (РАЕ) е едно от над 100-те псевдонаучни частни формирования, пръкнали се в Русия в последните десетилетия. Там официално ги наричат „фалшиви академии“. По същество са НПО. Официалният руски Портал на докторантите и аспирантите предупреждава, че тези академии „са създадени от мошеници и случайни лица за користно обогатяване, раздават всякакви псевдонаучни звания и медалчета, издават псевдонаучни монографии изобщо без рецензиране“. Специално за РАЕ в портала пише в прав текст, че „тя раздава измислени медали, дипломи за професори, член-кореспонденти, макулатура от псевдонаучни списанийца, прави конференцийки „аз на тебе, ти на мене“, занимавайки се с шарлатански изобретения в стил „вечен двигател“ и „жива вода“, парамедицински услуги и пр.“
По същия повод сайтът на Ростовския държавен университет направо предупреждава:

„Внимание, мошеници!“

И съобщава, че Европейската организация за противодействие на мошеничествата и корупцията (ЕОПМК) моли всички, които са получили награди от РАЕ със символика на Евросъюза, да се свържат спешно с ЕОПМК -http://ec.europa.eu/anti_fraud/contacts/general-en. Елементарна справка, Уотсън!

Цялото това позорище, с което се е окичил професорът на четири наши вуза Венелин Терзиев, не пречи пред името му същите вузове официално да изписват член-кореспондент. Нещо повече – неизвестно от кого предложен, той е поканен на приема на президента Радев т.г. за 24 май, а в личната покана от президентството до него е изписано „член-кореспондент“. Боже, пази България!

А понеже навсякъде господинът Терзиев минава за „преподавател от практиката“, бидейки собственик и шеф на фирми, които управлява, нека ги изброим според справка в „Апис“: „Вита медикс- Русе“ ЕАД, „Хоризонт-Русе“ АД, „Скални материали-Русе“ АД, ДЗЗД „Скални вайтъл строй“, „Реставрация-София“ ЕАД, „Екло“ ООД, „Виталис-Русе“ АД, както и няколко НПО – „Добруджански хоризонти“, „Училищно настоятелство – бъдеще за децата ни – Русе“, „Българско подразделение на Международната професорска организация“ (едно поредно формирование в Русия).

И последен щрих към битието на „чудото на българската наука“. На 15 март т.г. говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обяви, че в болницата във Велико Търново е в ход разследване на Софийската градска прокуратура за безстопанственост по време на бившия директор д-р Людмил Гецов. Гецов бил възлагал на частната си фирма обществени поръчки от болницата. В случая обаче повече ни интересува, че Великотърновската болница е възложила ремонт за 259 645 лв. на обединение „Скални вайтъл строй“ (виж по-горе), свързано със „Скални материали“ АД, чийто управител е Венелин Терзиев. Самият Терзиев през 2011 г. е бил назначен от д-р Гецов за зам.-директор на болницата с работно време… 2 часа и е работил там до 1 ноември 2012 г. След което е получил поръчката. Софийската прокуратура разследва сигналите за корупция в случая.

Огромна беше съпротивата в последните две години от някои ректори срещу промените в Закона за развитие на академичния състав, които все пак бяха приети от НС т.г. Те никак не са перфектни, но може би ще сложат някои прегради пред подобни „академични кариери“. Както казва великият Остап-Сюлейман Берта-Мария Бендер-Бей: „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!“

Велиана Христова, Дума