Популярна английска пословица гласи, че с мръсната вода не бива да се изхвърля и бебето (Don’t throw out the baby with the bathwater). Влязла е в английския език от немски, където е прескочила от холандски през 1512 г. От вчера България може да каже, че по-добре е да се изхвърли бебето, щом не подлежи на измиване поради нетърпимост към хигиената.

Народното събрание внезапно се превърна в национално корито за къпане на медийния бос Делян Пеевски, чието име от години фигурира в международни доклади за катастрофалното състояние на медийната среда в България, както стана през април в последния доклад на „Репортери без граници“, наредил държавата ни на 111-о място по свобода на словото в света през 2018 г.

Няма друга държава от ЕС или на Балканите освен Турция, която е толкова назад. България обаче, опиянена от току-що свършилото европредседателство и от ролята си на въображаем лидер на Западните Балкани, няма как да приеме сравнение с Ердогановия режим, превърнал Турция в най-големия затвор за журналисти в света. А само преди 12 години бе сравнима с Франция по свобода на словото в класацията на същата международна организация (36-о място), но това беше точно преди да започне изграждането на империята на майка и дете за обслужване на управляващата олигархия. Под топлите грижи на властта (която и да е тя), мърлявото дете наедря толкова, че измиването му се оказа национален проблем.

От вчера сме свидетели на санитарни чудеса в парламента

Пет месеца в архивите му отлежаваше законопроект на Делян Пеевски и още трима депутати от ДПС за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Целта му била да се изсветли собствеността на медиите и тяхното финансиране в България. Правителството пък бе обявило преди повече от четири месеца, че ще пише медиен закон със сходна цел. Тъй като ДПС е уж в опозиция, изглеждаше, че управляващото мнозинство иска да се противопостави със свой текст. Мистификацията кой е на власт и кой в опозиция лъсна още в процедурните хитрувания.

Пеевски, който не си прави труда да ходи в парламента, пробута чрез съвносителите законодателната си творба през вратичката на чл. 53, ал. 8 от Правилника на Народното събрание, който позволява на опозицията да вкара в дневния ред на всяка първа сряда на месеца своя инициатива. За целта е достатъчно да я депозира до 18:00 ч. предния ден и може дори да не я пуска за предварително обсъждане в съответната парламентарна комисия.

Така, без да е имало какъвто и да е дебат в Комисията за култура и медии, депутатите научиха във вторник вечерта, че сутринта в сряда първа точка ще бъде законопроектът на Пеевски. Естествено, за него бяха подготвени само вносителите му. Най-интересното е, че Пеевски се възползва от правилника като депутат от опозицията, въпреки че медиите му са откровени глашатаи на властта. В този смисъл нямаше изненада, че управляващото мнозинство го подкрепи на драго сърце, а уж заклетият опонент на ДПС в лицето на „Обединените патриоти“ се хвърли пламенно да го защитава чрез изказване на Волен Сидеров. Очерта се управляваща коалиция от ГЕРБ, „Обединените патриоти“ и ДПС, като за първи път пролича толкова демонстративно, че престрелките между ДПС и националистите са били само за шум с халосни патрони. С други думи ДПС е във властта и властта е в медиите, дадени за стопанисване на корпулентния депутат на ДПС.

БСП, която в не толкова далечната 2006 г. допусна като управляваща партия от тройната коалиция създаването на медийния монопол, този път се оказа изиграна и затова единствена надигна слаб глас, че така не е честно. Едва сега тя заподозря, че Пеевски е в конфликт на интереси, защото внася като депутат (формално има такова право) законопроект за обслужване на собствения му бизнес. „Няма как да убедя българските граждани и моите избиратели, че г-н Пеевски не е символ на смесването на бизнес и политика, каза левият депутат Антон Кутев. Ако това беше законопроект, в който не участваше името на Пеевски, очевидно щеше да има своите цели. Между другото част от тях са изсветляване на имиджа на г-н Пеевски. С неговия подпис законопроектът става изнасилване на общественото мнение.“

Неприятно е да бъдеш прелъстена и изоставена (партия)

Председателят на медийната комисия Вежди Рашидов (ГЕРБ), който също бе изигран, защото Пеевски го прескочи пъргаво, трябваше хъка-мъка да го подкрепи, макар че, когато бе министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов, твърдеше, че знае как е бил създаден медийният монопол от хора около една маса, върху която се въртят много пари. Единственото нещо, което направи в тази срамна ситуация, бе да поиска максимален срок от 4 седмици между първото и второто четене на законопроекта, което автоматично го отпрати за септември след лятната ваканция на депутатите.

Какво лошо може да има в изсветляването на собствеността и финансирането на медиите?

Нищо, ако ставаше дума за пълно, а не избирателно изсветляване. Но т. 12 от допълнителните разпоредби гласи: „Финансиране е всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства независимо от използваната правна форма извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити“. Както обикновено и тук дяволът е в подробностите.

Медийната империя на Пеевски бе закърмена точно с банкови кредити от помпана с държавни пари Корпоративна търговска банка, която е служела и за разпределение на порциите в други медии. Редица други медийни „собственици“, назначени за такива от властите, обясняваха произхода на парите си с банкови кредити, които били гарантирани само с… името на закупуваната медия.

Но и това не е всичко. Властта има десетки канали да разпределя държавни (и европейски) средства на подопечни медии. За да скрие ролята си, тя минава през рекламни агенции или кухи посредници, които печелят обществени поръчки за комуникационни услуги. Отделно министерствата имат право по закон да се договарят пряко с електронни медии (телевизии и радиостанции), за да им наливат пари по усмотрение. Законът за осветяване на финансирането на медиите няма никакъв смисъл, ако не освети именно тази роля на властта.

Това перпетуум мобиле „власт-пари-медии“

не може да бъде патентовано официално само защото му излезе лошо име. Да беше един Пеевски, ще го окъпеш, че и с мед ще го намажеш. Но над 90% от медиите в България вече са проправителствени и продължава натискът над остатъците от независими медийни гнезда да млъкнат или да запеят в общия хор.

Но за да придобие още по-спретнат вид империята на Пеевски, държавата й приготви и ароматизатор. Депутатите с почуда получиха в навечерието на дебата доклад от 131 страници на Комисията за защита на конкуренцията, който едва ли някой е успял да прочете през нощта. В него се прави преглед на медийната среда и се откриват симптоми на медиен монопол само извън обсега на Пеевски. Така във вчерашния дебат всичко бе чисто и просто: финансирането на Пеевски е чисто, а медийната му империя просто я няма. Волен Сидеров се възмути, че медиите вече не били четвърта власт, а станали първа. Сигурно ще излезе прав, ако парламентът се посрами с по-нататъшно прокарване на интересите на Пеевски. А обществото ще види, че заедно с мръсната вода и мърлявото бебе трябва да изхвърли и коритото.

Светослав Терзиев