През януари България, най-бедната и с най-големи неравенства страна членка на Европейския съюз (ЕС), пое за шест месеца ротационното председателство на Съвета на ЕС – форум, на който министри от всички 28 страни в съюза се срещат, за да приемат директиви и да координират политики. Въпреки че ролята на председателството на Съвета на ЕС намалява, то все още предоставя на страните членки възможности да покажат националните си интереси и да постигнат близки до предпочитанията им резултати. Washington Post търси отговор на въпроса как се справи България.

Ръководена от коалиционно правителство на дясноцентристката партия ГЕРБ и крайнодесните „Обединени патриоти“, целите на България по време на председателството на Съвета на ЕС бяха амбициозни – напредък по интеграцията на Западните Балкани, подновяване на стремежите на страната да се присъедини към Шенген и еврозоната и насърчаване на сигурността, солидарността и стабилността в ЕС, пише Investor.bg.

България запази и фокуса на естонското председателство на Съвета – дигиталната икономика – тема, която отразява както процъфтяващата технологична индустрия в България, така и факта, че настоящият еврокомисар по дигитална икономика и общество, Мария Габриел, е български политик.

Международните медии отразяваха далеч по-малко какво се случва в българската вътрешна политика, където в последните месеци имаше множество протести срещу корупцията и орязването на социалните придобивки.

Известен напредък по присъединяването на Западните Балкани към ЕС

Като балканска страна България превърна в свой основен приоритет създаването на по-ясен път към членство в ЕС на балканските си съседи – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.

Добрите двустранни отношения на България с тези страни направиха възможен този стратегически фокус, мотивиран от страховете от нарастващо руско, китайско и турско влияние в региона.

ЕС призна също значението на сътрудничеството на Западните Балкани в намирането на общи решения за миграционния поток и сигурността на съюза. За много мигранти най-краткият транзитен път към Централна Европа преминава през страните от Западните Балкани.

До момента само Сърбия и Черна гора са започнали преговори за присъединяване към ЕС и всяка от тях се приближи с няколко крачки към заветната цел по време на Българското председателство.

След историческото споразумение между Македония и Гърция за промяната на името на Македония на „Република Северна Македония“, България, подкрепена от германското правителство, използва последните дни на председателството си, за да убеди лидерите на ЕС да започнат преговори и с Македония и Албания. Македонският външен министър дори обеща, че всеки, който подкрепи кандидатурата на страната му за членство в ЕС, ще получи „пакет пресни македонски домати по пощата“.

Но пътят за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС остава несигурен. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че първо са необходими реални реформи за засилване на ЕС, преди да бъдат взети решения за по-нататъшно разширяване. Желанието за износ на стабилност може вместо това да доведе до внос на нестабилност в съюза – последното нещо, което иска ЕС предвид факта, че вече е разделен по ключови въпроси като миграцията и икономиката.

България в чакалнята за еврозоната

България продължава да се бори да не се превърне в аутсайдер в ЕС на няколко скорости. Страната отново се стреми да се присъедини към Шенгенското пространство, където 26 страни са премахнали паспортите и други форми на граничен контрол по вътрешните си граници. Европейската комисия потвърди, че България изпълнява техническите изисквания, но скептиците, особено в Германия и Франция, твърдят, че страната все още трябва да разреши проблемите си с корупцията и престъпността.

Усилията на България за присъединяване към еврозоната също се натъкват на трудности. Въпреки че страната има