Лятото на 2013, сиреч по време на протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС, Вежди Рашидов имаше един миг на душевно разголване, когато пред журналист на ПИК със записващо устройство изрече крилатите думи по адрес на Делян Пеевски: „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява ЗАРАДИ ЕДИН МЕДИЕН КОМФОРТ и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха… Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му *пиу-пиу* майна“.

Мина време, наскоро Вежди Рашидов обясняваше по една телевизия, че иска да се извини на Пеевски за тия емоционални думи – чисто по човешки да му се извини.

Е, слава на Шиши, извинението изглежда е прието, и в „Телеграф“ излезе голямо-голямо интервю с грамадна снимка. Принципно в интервютата с Рашидов винаги има въпрос за ателието, където е храмът на твореца – обикновено този въпрос минава накрая. В това интервю за „Телеграф“ директно се почва с покана за новата изложба, а подзаглавието е: „Много се вълнувам, че утре мога да изложа 44 мои творби в престижната лондонска галерия „Галиарди“. Интервюто е общо-взето политическо, но изложбата е дори преди въпроса за медийния закон на Шиши, който Рашидов и ГЕРБ като цяло подкрепиха.

Толкова се вълнуваме, че г-н Рашидов и г-н Пеевски са изчистили противоречията си напълно – интервюто е подписано от главния редактор и първия му заместник. Преписахме един въпрос и един отговор от интервюто, за да съпреживеем и с нашите читатели този празник на творческия дух и взаимното уважение.

Хвала!

***

Въпрос: Изрекохте фундаменталната фраза „С пари могат да се купуват съвести, а те решават за кого публикуват и срещу кого се публикува“ по време на приемането на законопроекта за прозрачност в медиите, внесен от нашия издател Делян Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Вие подкрепихте текста, какви бяха мотивите ви?

Отговор: Моите мотиви са единствено в защита на свободата на словото. Задавал съм си въпроса хиляди пъти – кой е този български гражданин, политик или съсловие, който е забранил свободата на словото? Или „застрашената“ свобода на словото е в болните глави на шепа журналисти и медии, които сами може би са си отнели тази свобода, като са приели ролята на грантаджии, ползвайки външните си донори, за да ореват орталъка за онази свобода, която сами са си отнели.

И винаги, когато някой си позволи да ги упрекне за това, че „ушите са им големи“, то тогава се чува един колективен хор, който неистово крещи: „Убиват свободата на словото“. Хора, самообявили се за много умни, много красиви и много морални, наричайки себе си европейски журналисти, което е обида за всички останали достойни български журналисти, които с труд и професионализъм работят като журналисти. Аз се питам – ако те не са европейски, какви са? Или са по-малко достойни? А за купените съвести, то на всички трябва да е ясно, че хора, на които им плащат, тяхната зависимост от самите финикийски знаци е да изпълняват определени поръчки.

Човек, който взема грантове, не е независим. Парите създават зависимост. И свободата на словото изчезва заедно с тяхната лакомия. Мога да ви дам безброй примери за истинско ограничаване на свободата на словото – когато години наред журналисти канят едни и същи хора, чиято основна цел е едно дрънкане на какви ли не случайни професорчета и културолози, на какви ли не случайни имена, за да бъде оплют определен човек, без през цялото това време той нито да е поканен, нито да му се даде възможност да се защити. Ето това е отнемане на свободата на словото. Именно затова много хора трябва вече да разберат, че свободата на словото не е привилегия на една или друга каста, а е законово и свещено право на всеки гражданин.

(Това не е краят на интервюто, но ние слагаме точка.)