Президентът Румен Радев беше днес единственият държавен глава от Европейския съюз на клетвата на Реджеп Тайип Ердоган като първи турски президент с изпълнителна власт.

Пред Българската национална телевизия (БНТ) Радев обясни, че е участвал в церемонията, защото се стреми взаимно доверие и уважение към президентите на всички съседни страни и защото добросъседството е ключово за опазване на мира и сигурността на Балканите. „Неведнъж съм обръщал внимание върху недопустимата намеса на Турция в българските избори и в нашите религиозни дела, но убеден съм, че ненамесата във вътрешните работи е основата на това, така необходимо на всички ни, добросъседство“, каза Радев пред БНТ.

„Тук съм, защото уважавам избора на турския народ и очаквам същото от страна на нашите съседи“, добави той. „След катастрофалния провал на енергийната ни политика, Турция се превръща и в решаващ фактор по отношение на надеждността на енергийна ни сигурност по отношение на нашата енергийна сигурност“.

Радев беше в компанията на миналия европейски величия като бившия италиански премиер Силвио Берлускони, отстранен от политиката след присъда за укриване на данъци и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, сега председател на управителните съвети на руско-германския газов проект „Северен поток“ и на руската компания „Роснефт“.

Тук бяха руският министър-председател Дмитрий Медведев, лидери на страни от Западните Балкани и суданският президент Омар Башир, който през 2009 г. стана първият в света действащ държавен глава, осъден от Международния наказателен съд като организатор на масови убийства, изнасилвания и грабежи в областта Дарфур. ЕС и държавите му членки отказаха да почетат встъпването на Ердоган в новите му разширени правомощия, които поставят под въпрос амбициите на страната за европейско членство.

За Европа те поставят под въпрос бъдещето на демокрацията, разделението на властите и върховенството на закона в Турция, чиито преговори за присъединяване, започнали през 2005 година, са на практика блокирани след завоя на Ердоган към национализъм и авторитаризъм.

От днес Ердоган ще съвместява функциите на държавен глава, ръководител на правителството и лидер на управляваща партия. Постът министър-председател се премахва и заемалият го Бинали Йълдъръм става председател на парламента. Ердоган ще назначава министрите, които намаляват на 16 от 23-ма, и 13 от 15-те върховни съдии. Той ще  може да назначава и уволнява и прокурори.

Освен това той ще бъде и върховен главнокомандващ, под негово ръководство ще бъдат разузнавателните служби и дирекцията по религиозни въпроси. Депутатите в парламента ще бъдат повече, но няма да могат да искат вот на доверие на министрите. Ще могат да искат отстраняване от длъжност на президента, но дори парламентът да гласува с необходимите 3/5 одобрение, последната дума има назначеният от него Конституционен съд.

Мандатите на президента и на парламента ще са по пет години и изборите за тях ще се провеждат заедно.

Ердоган, който управлява вече 15 години, ще може да бъде президент до 2028 година. БНТ коментира, че той ще може да сбъдне мечтата си – да бъде президент през 2023-та, когато Република Турция чества своята 100-годишнина.