Във времето на българското председателство на Съвета на ЕС президентът Румен Радев беше в килера. От своя страна и той беше крайно самоцелно критичен спрямо постигнатото от правителството през този период. Този конфликт на институциите е вреден и не допринесе за международния образ на страната.

Tова заяви по БНТ Георги Първанов, президент на България (2002-2012), като коментар за изтеклото европредседателство на страната ни. „В самите управляващи виждам толкова различия, че не ми е ясно какво ги обединява освен интереса и не знам докога това може да продължи. Политическия климат в страната е като дъждовно, мъгливо, никакво време“, допълни Първанов.

Всичко, което се случва в България през последните 6 месеца, е историческо – исторически визити в Москва, исторически контакти на Балканите. Аз съм историк и затова съм по-сдържан в тези оценки, каза още държаният глава.

По думите му това председателство е успешно, но то и не може да бъде неуспешно, тъй като всяко председателство е част от една рутина в рамките на Европейския съюз. „Това, което може и трябва да се изтъкне, са резултатите по отношение на темата Западни Балкани. Няма да крия, че бях скептик, тъй като съм участвал в Солунския форум по време на председателството на Гърция преди 15 години, когато имаше документи, имаше една ясна перспектива за една част от страните на Балканите – в това число и за България. Нашето председателство започна по-трудно, по-мудно и аз очаквах да има просто някакви шаблонни, стандартни документи… Слава Богу, видяхме европейска перспектива за някои от нашите съседки. Това само може да ни радва“, посочи Първанов.

По думите му „най-голямата сметка за евентуалното членство на Македония в НАТО и Европейския съюз я плати София“: „Приемането на тази формула Северна Македония изцяло устройва Гърция, защото снема македонските претенции към античната история, но не снема претенциите към съвременната история – историята от времето на Самуил насам – Средновековието, Възраждането, борбите за освобождение на Македония, които са част от българската история. За всичко това не става и дума. Ще изчакаме 2 август и, уви, очаквам пак да има претенции към българската история, т.е. нашият проблем не е решен. Освен това събитията показаха, че на Балканите има нов лидер – това е американската дипломация“.

Според президента Първанов има твърде голям интерес към Балканите. „Не само Русия, не само Европа, Китай се намесва и, разбира се, американският интерес.“

Първанов подчерта, че според АБВ името Северна Македония не е приемливо. Той посочи, че партията е реагирала с остра декларация, „защото така, както последното име Илинденска Македония беше откровена претенция към илинденската история, която е обща, така и Северна Македония съдържа претенция към пиринския край“. Президентът изрази опасение, че след като не стана дума с позитивизъм за снемане на претенциите към България, те ще бъдат продължени и развити.

Георги Първанов изтъкна, че има радикализиране в европейските страни в резултат на слабостта на Европа и по-точно на европейските лидери. По думите му Юнкер, например, е израз на слабостта на Европа.

„Но да не персонифицираме. Това се отнася до държавните лидери. Затова виждаме един Тръмп, който идва, раздава задачите, удря по масата. Виждаме обаче от другата страна един Китай, който идва с лидерска претенция на Балканите, но подплатена с конкретни инвестиционни намерения и проекти. Това е голямата разлика между Европа, Щатите от една страна и от друга страна – Китай.“

Като „изхвърляне“ Първанов определи искането на Доналд Тръмп 4% от БВП на всяка държава от НАТО да бъдат заделяни за отбрана. Той посочи, че е бил президент на Република България по времето, когато бюджетът, заделян за нуждите на отбраната беше 2,6%, което е много висок процент. Той се съгласи, че сега трябва да се заделят повече ресурси, но по-важно е да се види къде се корени тероризмът, на новите предизвикателства.

Той припомни Арабската пролет, ударите, които бяха нанесени, за да донесат демокрация и попита дали те действително донесоха демокрация в Ирак, в Афганистан, в половината от страните на Арабския свят. Първанов обясни, че те отвориха много по-широк фронт на тероризма. „Сега стои въпросът тези пари, които ще се заделят – повече, за какво се дават? За какъв тип модернизация на армията? За мен е особено важно това да са пари, които отиват за средства, противодействащи на тероризма, а не изобщо.“