Професия/ Работа? Спортен журналист. Страшно много обичам работата си, която практикувам от май 2005 година. Стартирах като стажант в „Топспорт” – спортен сайт и вестник. Там бях до август 2008 година, когато създадохме BLITZ.BG. Вече 10 години работя в спортната секция на БЛИЦ, където пиша основно за футбол. С голям ентусиазъм отразявам (а и участвам) в провеждащите се у нас маратони, ултрамаратони и най-вече спортни прояви с благотворителна цел. Шапка ви свалям, че често организирате бягания с кауза. Убеден съм, че и занапред ще продължите, за да можем всички заедно да помагаме на нуждаещите се.  Защото ЗАЕДНО сме по-силни!

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Пламен Славов. От прекрасното подбалканско градче Твърдица съм. В София съм от 2003 година. Не съм семеен, тъй като още „се ослушвам” и търся Идеалната половинка 🙂 „Пак ли я дириш по баирите?”, е въпросът, който все по-често ми е задаван от близки и приятели. Истината е, че не знам какво търся всъщност… Просто бягането и разходките из планините ми доставя изключително удоволствие. Това е моят лек за разпускане след поредния напрегнат работен ден. И докато някои предпочитат да се излежават пред телевизора или компютъра, аз обичам да „зареждам батериите” сред чудната ни природа. В България наистина има страхотни места, уникални кътчета, за които дори не подозираме, че са само на километри от нас. Обичам движението и неслучайно мотото, а и името на Отбора ни е „ТичанеМуЕМайката”. Мнозина добре знаят за него, кандидатите да се включат към тима ни са все повече 🙂

От кога бягаш? Не само от дъжд на вятър, а и в дъжд и във вятър! Това в кръга на шегата, разбира се… Започнах да бягам сериозно в началото на 2016 година. Всъщност не знам колко е сериозно, щом все още не съм пробягал маратон за по-малко от 4 часа 🙂 (най-доброто ми време за момента е 4:04 ч., но скоро ще падна с десетина минути!). Не крия, че искрата в мен запали Кирил Николов. Да, точно за Дизела говоря… тази Машина, която е страхотен мотиватор и неслучайно в последните години повлече толкова много хора след себе си. Никога няма да забравя едно от откровенията на Дизела в интервютата, които ми е давал. Обясняваше ми как преди години докато е бягал в парка минувачите (най-често хора с бира в ръка) са му подвиквали, че е луд, чудейки се защо бяга. А какво се случва сега? Всички виждаме как ежедневно десетки бягат наляво и надясно из парковете и планините, някои дори събарят сегменти 😀 Няма как да подмина и още една Личност, запалила ме още повече по бяганията и най-вече по ултрамаратоните. Антония Григорова – всички знаем за нея, не само от невероятното постижение, което направи по Ком-Емине, когато имах честта да й бъда пейсър. Само за няколко километра до Антония усетих за какво всъщност иде реч. Колко трудно е, как стискаш зъби и превъзмогваш болката, само и само, за да продължиш напред.

Какво ти харесва в 5kmrun? Стотиците усмихнати хора, с които общуваш и виждаш преди, по време, и най-вече след финала. Харесва ми и това, че дистанцията е много кратка – 5 километра е нищо за ултрамаратонци като мен 🙂 Идеални за събуждане в съботната сутрин (заместител на кафето). Събитието е перфектно организирано и искрено ви благодаря. Почти не пропускам 5kmrun в Южен парк, бил съм няколко пъти и в Западен, където също организацията е на висота.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Наистина е адски зарибяващо и определено промени не само бягането ми, а и начинът на живот. Вместо да се излежавам в съботната сутрин, ставам рано, очаквайки с нетърпение старта в Южния парк, за да измина поредната петичка. Да се видя с приятели, да обсъдим поредната порция футболни мачове, да срещна още и още усмихнати хора, и след тези няколко зареждащи часове – да се отправя с кеф към редакцията. А след XL-ите, които организирате всеки месец, емоциите ме държат не часове, а по няколко дни. Да, бягането понякога е изморително, но всеки път е супер зареждащо. Имало е случаи, когато съм навъртал и повече километри по трасето в Южен парк – 10-15, дори и 20 километра, тъй като 5 не са достатъчни, особено преди предстоящ маратон. Свикнах вече с подмятанията на приятели и познати, които все се чудят как е възможно да се бяга толкова много.  А реално погледнато 200-250 километра на месец е нищо работа! 🙂

Какво мислиш за доброволчеството? Най-напред искам да благодаря на всички доброволци – не само на замесените в перфектната организация на 5kmrun, а и в оснаталите състезания. Няма как да не се мотивираш, когато насреща ти се появи човек с широка усмивка, който е готов да ти даде вода и храна. Особено на ултрамаратон, когато между единия и другия пункт има 15-ина километра, в които понякога закъсваш сериозно и се молиш по-скоро да стигнеш до водата. Колегите знаят за какво говоря… Аз почти не доброволствам, тъй като все участвам, но знам много добре каква организация се изисква, за да се случват нещата и да бъдат подсигурени участниците. Доброволците са хора, които дават от себе си, без да получават насреща. Поклон!

Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Няма нужда от промени, но все пак може веднъж на 2-3 месеца да се провежда и 10-километрово бягане (две обиколки). Организацията е отлична, за което отново ви поздравявам! Продължавайте със същия ентусиазъм да правите така, че все повече хора да спортуват с усмивка! Айде, oт мен да мине – ще назова и това, което аз бих променил: След всеки финал ще черпя бегачите със студена бира, особено през летния период 🙂

Личен успех или постижение, с което се гордееш? Двете завършени Обиколки на Витоша – 2016 и 2017 година. Беше изключително вълнуващо преживяване, а и доста екстремно, особено 2017 г., когато много участници се отказваха, както и бяха спирани от организаторите заради лошите метеорологични условия. Много трудно ми беше и на Пирин Ултра 2017, но все пак се довлачих до финала. В 5kmrun се причислявам към средната класа, тъй като за момента най-доброто ми време е 22:03 минути. Може би, ако се понапъна ще успея за под 21:30, времето ще покаже. А и все пак съм аматьор и бягам за здраве, не гоня класиране на Олимпиада.
Иначе наскоро записах второ място при смесените щафети по двойки на XLkmrun в Северен парк. Определено на почетната стълбичка е по-добре, така че продължавам да гоня призови класирания. Все пак от “Adidas Runners Sofia” ще изискват резултати от състезателите си 🙂

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Случки безброй много – бягане/пързаляне, гарнирано с падания на леда през зимата… На първо четене се сещам как веднъж пристигнах в Южния парк, но този път я нямаше обичайната група от стотици бегачи. Оказа се, че било работен ден и събитието е преместено за неделя. Аз обаче си „врътнах лекинко” петичката, та дори после отидох да бягам и на Панчарево, и чак след това се отправих към офиса на редакцията.
Да сме живи и здрави и да продължаваме да бягаме още дълги години! Надявам се вълнуващите случки и запомнящи се преживявания тепърва да предстоят! Желая успехи на всички! #ТичанеМуЕМайката 🙂

Благодарим ти Пламене за това интервю, успех и на теб. Разбра се, коя му е майката, сега остава да му се намери и бащата? 🙂 🙂

5kmrun