Бенчо Бенчев e бушон, който ще изгори, за да се запази в изправност инсталацията, казва политологът Страхил Делийски

Страхил Делийски е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е асистент в катедра „Политология“ и преподава политически комуникации и политическа антропология. Роден е в с. Дерманци, област Ловеч. Автор е на над 60 публикации в различни издания.

–Г-н Делийски, според вас как ще се развие казусът с общинския съветник в Бургас Бенчо Бенчев, на когото вече са повдигнати две обвинения?

-Изглежда, че г-н Бенчев ще бъде жертван с цел да се демонстрира работеща система, наличие на политическа воля. Но проблемът едва ли може да бъде решен толкова лесно. Всъщност това, което се случва с г-н Бенчев, не е негов проблем. Това е проблем на една специфична система, в която бизнес, политика и сенчести структури, които са едновременно параполитически и параикономически, съществуват не просто в симбиоза, а са трите ключови заинтересовани страни в българския обществен процес. Вероятно Бенчев ще бъде използван като бушон, който трябва да изгори, за да се запази в изправност главната инсталация.

-Има ли шанс на светло да излязат събития и процеси, които партиите не биха искали да излизат наяве?

-Не съм сигурен, защото в рамките на българската симбиоза съществува т.нар. омерта, характерна за мафиотските структури. Нарушаването й крие сериозни рискове. Когато имаме толкова сраснал се олигархично-мафиотски модел с политическата власт, всеки участник в него вероятно си представя, че може да бъде реабилитиран в близко бъдеще. Ако знае, че, нарушавайки омертата, ще допринесе за разбиването на модела, може и да рискува. В случая обаче не вярвам в това, защото в историята с Бенчев става въпрос не само за технологичен модел за правене на политика и бизнес, а за политическа култура, за дълбоко вкоренени поведенчески представи, част от които е и тази омерта.

-По повод скандала „Кумгейт“ в Хасково казахте, че той е не изключение, а норма за политиката на местно ниво. Какво ново добавят събитията в Бургас?

-Новото е, че става дума не за представител на управляващата партия, а на опозицията. Това не е нито изненада, нито драма, като се има предвид какво е състоянието на политическата и партийната система по места. На местно равнище партии почти не съществуват. Политическите и икономическите процеси се доминират от силни хора на локално ниво. Политически те изглеждат индеферентни, ако говорим за идеология, принципи, ценности. Партиите са абдикирали от местната политика и са я дали в ръцете на местни олигархии. Не е някакво изключение един бизнесмен в този мандат да е представител в общинския съвет от една партия, а в следващия – от друга, дори на политическия противник. Това говори, че бизнесът, понякога сенчестият, е стеснил до минимум пространството на партиите на местно равнище.

-Защо БСП и ГЕРБ се държат така, сякаш за първи път чуват за Бенчев,макар фактите да показват обратното?

-Отношенията, за които говорим, са добре известни на хората в съответните райони. Всеки жител на всяка произволно посочена община може да ви посочи тримата ключови агенти на политико-икономическия процес. Те не са тайна за никого. Партийните лидери доста погрешно смятат, че ако нещо не е било показано по телевизията, то не съществува и хората не знаят за него. Надявам се, че случаи като Бенчев и „Кумгейт“ ще дадат тласък на процес по преосмисляне на ролята на партиите в местната политика. Ако не се случи, не виждам смисъл от разкриването на такива скандали.

-Вярвате ли, че някой в БСП или в ГЕРБ ще се опита да промени нещо след разкритията за Бенчев и Митьо Очите? ГЕРБ не направи нищо в Хасково. Дори напротив, отхвърли оставката на Делян Добрев.

-Политическият елит по природа е консервативно животно. Неговата мотивация за промяна е доколкото това ще му помогне да запази властовите си позиции – да се променим, за да си останем същите. Ако политиците усетят, че е необходимо да дадат знак за промяна на отношението към тези практики, това ще е именно по линията на консервативното мислене. Ако пък не дадат, има риск тяхната легитимност допълнително да бъде подкопана. С други думи, ако преценят, че е по-добре за властовото оцеляване да направят някакви стъпки, ще ги направят. Това вече е въпрос и на политически нюх, и на политически интелект.

-Защо Борисов се опитва да омаловажи случилото се в Бургас?

-Не е изключено в поведението на премиера да има и пиарски план, но съм по-склонен да вярвам, че наистина не намира нещо притеснително в този тип отношения. Политиците вече открито признават, че у нас политиката се прави точно така – чрез размяна на услуги между власт и бизнес. Това не е единственият случай, в който Борисов сякаш не показва разбиране за системността и дълбочината на подобни аномалии от гледна точка на обществото. Той ни казва: Политиката не е нищо друго освен разпределяне на някакъв ресурс. Същото непрекъснато ни казват и ГЕРБ. Този ресурс е ограничен, агентите, които имат достъп и възможност да го разпределят, също са ограничени. Това са хората, които правят политика и бизнес, това можем да очакваме от тях. Премиерът разбира технологичния процес за правене на политика като отговор на няколко въпроса: Колко, на кого, за какво? По отношение на защитата на публичния интерес, на някакви политически ценности и идеи – всички трябва смирено да замълчим, защото през цялото време става дума за технологично разпределение на публичен ресурс. Писаните и неписаните правила на играта се определят от силните. Останалите трябва да приемем, че нещата просто се случват.

-На кого сте склонен да вярвате – на партиите, че няма черни каси, или на Бенчев, че има?

-Черни каси има. Така е не само в българските партии, доста скандали имаше и в Европа, и в САЩ. Проблемът при нас е, че сивите взаимодействия не са съпътстваща част от политическия процес, а са същината на този процес. Тук опираме до волята да се промени моделът за финансиране на партиите. Докато елитът се чувства зависим не толкова от избирателите, колкото от различни икономически кръгове, не можем да очакваме промяна. А в момента това е факт, на последните няколко избори истински, същински, политически предизборни кампании, в които има сериозен диалог с избирателите, почти не се правиха. Защо? Защото на партиите им е по-лесно да намерят други начини да закарат хората до урните. Те са свързани с бизнес клиентела, с уреждане на хора на работа в администрацията и т.н. За съжаление не връзката политици – граждани придава легитимност на политиката у нас, а връзката между политиците и сивия бизнес. Това е голямата драма на тази система.

-Защо скандалите в управляващата коалиция приключват не с оставки или с напускане, а с ръкостискания, снимки пред камерите и уверения, че конфликтите са маловажни?

-Е, имаше закани за екстремни действия като например скачане от Бургаския мост. Извън шегата, всичко се случва уж в името на стабилността, тя позволява всякакви действия и пируети. Аргументите на апологетите на стабилокрацията звучат така: ако не сме ние, кой ще е? Избори ли искате? Да не би да има по-добри от нас? Със самото си зачеване на тази управленска коалиция беше очевидно, че тя е подчинена на оцеляването на правителството. То трябва да просъществува възможно най-дълго време, без оглед на средствата. Лично аз не вярвам, че кабинетът ще приключи мандата си. И то не заради усилията на опозицията или на гражданското общество, а по силата на решенията на премиера Борисов и на представата му за това как ще се развие политическият процес в средносрочен план. Това правителство ще съществува, докато Борисов иска. Цената може да е най-различно преформатиране на мнозинството, включително и с включването на „Воля“. Това е един от сценариите, на който можем да станем свидетели през новия сезон. Ако продължи разривът в малката коалиция или между „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, Борисов има вариант да продължи живота на кабинета с Марешки.

-„Воля“ на мястото на Валери Симеонов ли?

-Има различни варианти. Може дори да замени цялото патриотично обединение. Борисов си дава сметка, че всеки един ден във властта губи имиджово и електорално. Това е сигурно, макар да не е толкова сигурно, че ще се прояви на избори. Но не е невъзможно. В името на това да минимизира пораженията можем да очакваме предсрочни избори, особено в контекста на предстоящите вотове догодина. Европейските ще бъдат лакмусът, а около тях може да очакваме поредния разрив между ОП и ГЕРБ по темата Европа. Патриотите със сигурност ще търсят своя физиономия, като ще гледат и към наближаващите местни избори. Няма да се учудя, ако „в името на европейската перспектива“ Борисов поиска от гражданите да кажат своето отношение относно бъдещата коалиция. Преведено на обикновен език, посланието на лидера на ГЕРБ може да изглежда така: тези не са много-много за показване пред ЕС, а аз съм демократ, нека народът си каже думата. Това е сценарий за предизвикване на предсрочни избори, който е много вероятно да бъде приложен.

„Сега“