Рухването на ЗК „Олимпик“ и последвалата криза доведе до извънредно заседание на Народното събрание, на което депутатът от БСП Румен Гечев алармира за опасност от срив в целия застрахователен сектор. В изказването си от парламентарната трибуна той се закани, че при нов подобен случай „оставките няма как да стигнат само до равнище КФН“ и се обърна към управляващите с пожелание за „сравнителен успех в предсрочните избори“. На следващата сутрин опасенията му бяха потвърдени и от Ралица Агайн. Бившият вече зам.-директор на КФН призна, че има проблемни компании, като в една от тях е бил пратен квестор. Това стана повод Dir.bg да потърси за интервю Румен Гечев.

– Г-н, Гечев, какво показва Вашият анализ за опасността от верижна реакция в застрахователния сектор след кризата със ЗК „Олимпик“?

– Опасността от верижна реакция е реална, защото едва сега разбираме за негативни тенденции в сектора, които очевидно са били скривани от дълго време. Колапсът на ЗД „Олимпик“ наподобява този с банка КТБ по това, че всички оторизирани институции не са реагирали на зашеметяващия растеж на пазарните им дялове. Общото е и това, че и в двата случая става дума за едно и също управление – ГЕРБ и неговите сателити. А зашеметяващите растежи винаги са съмнителни и би следвало да привличат вниманието на всички регулативни органи и др. държавни институции. Но както и в случая с КТБ, така и при „Олимпик“ това не се е случило. Ясно е, че тези органи и институции не са си взели никакви поуки и не са си нарушили олимпийското спокойствие. И тъй като става дума за пладнешки грабежи, макар и в различен мащаб, се налага изводът, че това става с користни цели. И кой има интерес от създаване на условия за грабеж на граждани и фирми? Разбира се, че управляващите, които и да са те. Защото само с тяхното съдействие и дори участие, могат да се реализират такива схеми. Следователно, нароилите се „калинки“ във властта са не само професионални безпомощни, но и услужливо продажни.

Днес, от Българската асоциация на застрахователите изнесоха данни, че в застрахователния сектор „Гражданска отговорност“ се очертава прогнозна финансова
пропаст между 800 милиона и 1.3 милиарда лева! И тук има два твърде сериозни проблеми. Първо, сумата е такава, че тя може да завлече към дъното целия отрасъл. А той е само звено от цялата финансово-икономическа система… Второ, това е поредно доказателство, че когато институциите престъпно бездействат и отлагат във времето решаването на проблема, то той може да достигне развитие, което става или необратимо, или решаването му става с многократно по-висока цена.

– След като Ралица Агайн каза „А“ по въпроса с проблеми с други компании в сектора, кой ще продължи с „Б“? Вие разполагате ли с данни кои застрахователи са пряко застрашени от съдбата на ЗК „Олимпик“?

– Да, имам информация за такива компании, но няма да я споделя публично по две причини. Първо, има си държавни органи, които са длъжни да изпълняват тези функции и не бих желал да поемам техни отговорности. Второ, нямам информация, която не е известна на тези органи. Защото моята информация като народен представител е от тези институции. Не се съмнявайте, че ако имах „уникална“ информация, щях да я споделя с държавните институции. Но като гледам развитието на събитията буквално по часове, много скоро нещата ще станат достояние на всички. Няма как повече да се крият натрупаните проблеми.

– Как оценявате риска от евентуален втори фалит и каква е опасността той да предизвика верижна реакция?

– Рискът е висок. Оторизираните държавни институции и асоциацията на застрахователите са длъжни да намерят бързо и адекватно решение. Защото втори фалит може да завлече трета или четвърта фирма. Страхувам се, че реакцията е твърде закъсняла. Защото за законови и нормативни промени е необходимо технологично време. А най-лошото е, че в краткосрочен период законовите промени не могат да помогнат. За запълването на този недостиг от около един милиард лева трябват пари, а откъде ще се вземат парите да отговарят тези които са избрани и назначени да управляват този сектор. Къде бяха регулаторните органи, когато богопомазаните управленци от Гаранционният застрахователен фонд

загубиха 10 милиона лева наши пари в КТБ!

Десет милиона! И какво, вместо да ги освободят на секундата и да предадат преписката на следствените органи, тези“ юнаци“ си прибират космическите заплати и си водят безнаказан милионерски живот. Откъде-накъде? Как така КФН утвърждават техните разходи и заплати, те нямат ли някакво елементарно чувство на срам? Нямат и ето ги резултатите.

– Възможно ли е случващото се със ЗК „Олимпик“ да се изведе като аргумент за съмнение в проведените неотдавна стрес-тестове на застрахователния сектор?

– Много резонен въпрос. Не съм запознат с детайлите, но КФН официално обяви преди време, че така наречените стрес-тестове на застрахователните дружества са минали отлично. Е, да но, май тази отлична оценка се разминава доста с набираща скорост сага около тези дружества. В КФН не са ли видели официалните балансови отчети на ЗД „Олимпик“ за 2016 и 2017 г., където свети червена лампа от загуби за близо 19 милиона евро?

Същата институция да не би в края на 2017 г. да е хвърлила в кошчето писмото от международното Бюро за „Зелена карта“, където ги алармират за измами за милиони? Още повече, че около това писмо е имало коментари в някои български медии. За съжаление, обявените резултати от стрес-тестовете може да се окажат несполучлив опит да се замитат следи. Ако това е така, трябва да се намесят следствието и прокуратурата. Реакцията на Главния прокурор, който изпрати ДАНС на проверка в КФН, е правилна. Но… да видим какво ще свършат, тъй като опитът около КТБ е по-скоро обезкуражителен на този етап.

– В Испания смятат собственика на ЗК „Олимпик“ Диего Гонсалес Алонсо за „гаражен финансист“. Можем ли да бъдем сигурно, че фирмата-майка в Люксембург е последната спирка по пътя към разнищване на собствеността?

– Не можем и не трябва да бъдем сигурни. И тук отново, както при трагедията КТБ, изплува безпомощният образ на финансовото ни разузнаване в ДАНС. Те са абсолютно задължени да проверяват до девето коляно всички значими чужди инвеститори, чиято дейност пряко или косвено е свързана с националната ни сигурност. А застрахователният сектор на българската икономика е такъв случай, извън всякакво съмнение. По моя неформална информация, до 10 май тази година, т.е. до прекратяване на дейността на фирмата у нас, те не са информирали или предупреждавали КФН за каквито й да било проблеми с този митичен собственик. А от публично достъпна информация се вижда, че това лице е великолепен кандидат за задълбочено проучване от всяка уважаваща себе си служба. Още повече, че на него му е забранено да осъществява дейност във финансовия сектор на родната му страна –  Испания. А това, че собственик на ЗД „Олимпик“ е пък негова фирма в Люксембург, буквално включва алармената система. Защото това е страна, позната като „данъчен рай“ и много цивилизована перачница на пари. И едва ли ще сбъркам, ако предположа, че веригата от фирми-собственици една на друга, сигурно води към екзотични острови.

– Диего Гонсалес Алонсо фигурира и в собствеността на застрахователна фирма в Бразилия, както и във фирми Доминиканската република и Коморските острови. Можем ли да разчитаме, че евентуално дело в Кипър ще разплете цялата мрежа, така че да стане ясно в каква степен тя засяга България?

– От одиторската фирма, назначена от Кипърското министерство на финансите за проверка на балансите на ЗД „Олимпик“, разбираме, че тази фирма е превела около
150 млн. долара в Бразилия и около 20 млн. долара към Коморските острови в Индийския океан. Разбира се, под формата на „инвестиции“. Само че кипърските органи са проверили и не са открили никакви следи от инвестиции там. То какви инвестиции на Коморските острови, в лодки и спасителни пояси? А бразилските затвори са пълни с износители на „пудра захар“. Споделям мнението на анализатори в Кипър и у нас, че най-вероятно измамените над 200 хиляди българи неволно се оказват параван за операцията пари-наркотици-повече пари.

А това няма как да стане без съдействието и съучастието на висши представители на държавни институции, където се перат парите. Затова няма какво да разчитаме само на Кипърските служби. Мисля че е належащо освен КФН, прокуратурата ни да направи и една хубава проверка на финансовото разузнаване на ДАНС. Ако се окаже схема за пране на пари, там трябва да има сериозни кадрови промени. Независимо дали не са разбрали нищо досега или пък са разбрали, но са си траели. При второто допускане ще трябва да се намесят и други елементи на съдебната ни система.

– Преглед на българските управители на ЗК „Олимпик“ установява любопитни връзки във фирми, които са регистрирани у нас. Има ли е българска връзка на централно равнище в пъзела с фалита на застрахователя?

– Не е в моите компетенции да Ви отговоря на този въпрос. Но тези съвпадения няма как да са случайни. Повече от странно е, че другите застрахователи не са реагирали досега и примиренчески са наблюдавали как стремеглаво расте гъбката „Олимпик“. А във всеки бизнес конкурентите си знаят и „кътните зъби“, както се казва. Тогава? Колко и от кого е бил страхът да поставят въпроса? Ще перифразирам поговорката „търсете жената“ в „търсете сред управляващите“. Имам усещането, че в сагата около гражданските застраховки се чува
българска музика с отчетливи латино-американски ритми. В ДАНС би трябвало да знаят защо.

– Вече бившият зам.-директор на КФН Ралица Агайн обяви, че Гаранционният фонд разполага с достатъчно средства, но какво може да направи той, за да бъде еднакво справедлив към всички?

– Щом така твърдят шефовете от КФН, може и да има средства. Но въпросът е юридически и изходът според редица наши експерти е най-малкото спорен. В парламентарната зала онзи ден се чу, че удръжката на средства от полиците на ЗД „Олимпик“ за обезпечителния гаранционен фонд са били незаконни. Тоест, че те трябвало сега да се връщат в Кипър. Ако е така, нещата стават още по-сложни. Но със сигурност трябва да се правят законодателни и нормативни промени. И пак възниква въпросът, защо чак сега КФН и Министерството на финансите се сещат за това? Нека те да отговарят на въпросите, затова им се плащат й такива апетитни заплати.

– Какъв е благополучният вариант за изход от ситуацията? Ако твърдението, че нов фалит в сектора ще предизвика предсрочни парламентарни избори, възможно ли е подобно събитие да бъде предизвикано злонамерено с цел политическа дестабилизация?

– Благополучният вариант е бързи предсрочни избори. Сегашните управляващи се провалят практически във всички сектори на икономиката и обществения живот. В практически фалити са здравната ни система и БДЖ, образованието и науката са в колапс, от армията ни не остана почти нищо, за полиция, закони и сигурност да не говорим. Убийци излизат с духовата музика през централния вход на затворите, кражбите и издевателствата над българите са повсеместни. Сега става ясно, че френските лаборатории дават отрицателни резултати, тоест оказва се, че са избити здрави животни и е съсипан поминъкът на хиляди семейства и то в чувствителен за националната ни сигурност регион. Сега и нови фалити. На всичкото отгоре и договорът с Македония е още топъл, а се оказва, че подписалите го вече щели да пишат към него нови допълнителни споразумения. С това става ясно, че буквално цъфтят симптомите на предателство на националните ни интереси.

Това управление бе търпяно твърде дълго. От него са вдигнали ръце и Великите сили. Не „гадовете“, а провалът на собственото им управление е заплаха за мандата на това правителство. Слугинажът за едни води до реакцията на други. А и „слугите“ се сменят, когато са компрометирали поръчителя. Затова навсякъде се чува великолепната песен на Прешъс Уилсън „One way ticket“ (еднопосочен билет). Премиерът Борисов в едно интервю наскоро каза, че щели да му се смеят, ако за трети път подаде оставка. Ами толкова ли няма кой да го информира, че народът му се смее и без още да е дал оставка? А смехът не винаги е здраве.