Формациите на Бойко Борисов и Ахмед Доган започват все по-плашещо да си приличат

Кои са по-обединени от ДПС? Това ме попита наскоро един майстор по ВиК. Покрай ремонта вкъщи си поговорихме и за политика. Човекът бе недоволен от управлението на държавата.

Стана дума, разбира се, и за „вечния балансьор“ – Движението за права и свободи. След като ме попита риторично кои са по-обединени от тях, той вероятно се изненада от отговора ми: ГЕРБ!

Дали и доколко ГЕРБ са по-консолидирани, може да се спори. Но не трябва да се забравя, че от ДПС през последните години се отцепиха две нови партии – тези на Касим Дал и Лютви Местан, и те нанесоха немалки поражения за формацията на Доган.

Докато при партията на Бойко Борисов такова нещо все още не се е случило. А и няма такива предпоставки. ГЕРБ е равно на Бойко Борисов. Оттам е немислимо да се отцепи каквото и да било.

Не за това обаче ми е думата, а за друго – че ГЕРБ всъщност много наподобява ДПС.
Според някои политически наблюдатели партията на Борисов е изградена по модела на формацията на Доган. Сокола винаги е имал силна „дясна ръка“ – организатор на структурите, неуморен „апостол”, който почти постоянно обикаля по места да контролира партийния актив.
Емблематичен в това отношение беше Касим Дал, който все пак в един момент се разочарова и създаде своя формация.

В ГЕРБ също има такъв човек и това, разбира се, е зам.-председателят Цветан Цветанов. Дясната ръка на Борисов изумява с работоспособността си, като обикаля постоянно структурите из цяла България, докато едновременно ръководи парламентарната група, ходи по международни срещи,  медиаторства в тежките ситуации, които стават все по-чести, при коалиционните им партньори.
При аналога ДПС е далеч по-лесно. Партията разчита на концентрирания си етнически електорат в няколко области и общини.
ГЕРБ обаче е силна в цяла България. Цветанов има много повече работа, но някак си вече 10 години успява да държи структурите под контрол.

В БСП, например, нещата организационно са по-сложни. Там си имат по-скоро местни „феодали”, на някои от които централата не може да влияе. Затова и Кирил Добрев, който е „червения Цветанов”, не успява да влезе лесно в тази роля.

ГЕРБ и ДПС си приличат и по това, че са лидерски партии. И за двете не е ясно какво ще стане след оттеглянето на Бойко Борисов и Ахмед Доган. Последният от няколко години е почетен председател и се опитва да стои встрани от политиката, но това все не се получава. На всички в ДПС е ясно, че това все още е лидерът. Лютви Местан се опита да води своя политика и да се еманципира, но премина границата и бе изхвърлен за една нощ от Доган. И никой в ДПС не посмя да го защити.
Сегашният формален председател Мустафа Карадайъ не притежава лидерските и ораторските качества на Доган и Местан. И това е проблем за ДПС.

Друга обща черта между партиите на Ахмед Доган и Бойко Борисов е, че те не правят предизборни коалиции. Демонстрират политическа чистота, хомогенност и необвързаност. След избори обаче и двете формации нямат проблем да си сътрудничат с други партии.

ГЕРБ и ДПС си приличат и по начина, по който протичат техните висши партийни форуми. И в двата случая е абсурдно да се чуят критични изказвания срещу ръководството. Не така стоят нещата при други съвременни формации като БСП, СДС или дори ДСБ на Иван Костов, където стигат и до брутални вътрешно-партийни войни.

Последният конгрес на ГЕРБ бе наистина потресаващ с безсмислието и формализма, с които беше проведен, и най-вече с явно предварително нагласените хвалебствени речи на няколко партийни лица. Естествено, изказванията бяха достатъчно ограничени като брой и време, за да не се досади на лидера Борисов, който трудно издържа да стои на едно място повече от час.

При ДПС най-висшият форум все пак протича по-културно и интелигентно (ако изключим побоя над Октай Енимехмедов, който се опита да простреля Доган с газов пистолет). Критики към лидера и ръководството обаче там също няма – само хвалби и метани като при ГЕРБ.

Бойко Борисов и Ахмед Доган са авторитарни водачи с абсолютна власт. И двамата обичат да се саморазправят с издънили се техни подопечни.

Партийната феодализация в районите, където управляват ГЕРБ и ДПС, е друго общо, което може да се намери между двете формации. В администрациите по тези места обикновено се назначават верни партийни „калинки”, които да изпълняват поръчки за „наши хора”. Но такива обвинения може да получат и другите партии.

Борисов през годините ту е хвалил, ту е обвинявал Доган в различни грехове и дори престъпления (например, че е поръчал убийството му). И двамата обаче имат един общ приятел и обслужват едно и също задкулисие около най-могъщия депутат от ДПС Делян Пеевски.
И това задкулисие респективно обслужва Бойко Борисов, справка – медиите на Пеевски.

Оттам и друга прилика между тези партии – на думи и двете са силно пронатовски, проевропейски и са за либерална демокрация. На практика обаче са олицетворение на балканска ориенталщина и шуробаджанащина, и на висша политическа корупция, гарнирана с почти тотално овладяване на медиите. Това няма нищо общо с цивилизована и демократична Европа, но е много близо до режимите в Русия и Турция, примерно. 

ГЕРБ и ДПС имат и „огледални“ архиврагове – за едните това са БСП, а за другите – „Атака“ и коалицията „Обединени патриоти“. До голяма степен обаче тази вражда е театрална, за пред хората – така всички тези партии взаимно си помпат електоратите, паразитирайки върху омразата към противника.

Реално „Атака“ е близък партньор на ДПС. Защото важна част от кадрите, които Волен Сидеров лансира във властта, са всъщност хора на Делян Пеевски. Най-яркият пример е икономическият министър Емил Караниколов. Сидеров до ден днешен хвали управлението на Пламен Орешарски, когато властта на практика бе изцяло в ДПС.

ГЕРБ и БСП също зад кулисите са близки партньори по важни въпроси, като например за това кои да са поредните анонимни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента, които ще им осигуряват съответния чадър.
Сегашният лидер на левицата Корнелия Нинова като че ли се опитва да разбута това статукво, но действията й нямат реален резултат.

Всъщност ГЕРБ и ДПС имат и един и същ реален враг  – и това са формациите около Христо Иванов и Радан Кънев, доколкото ги има, както и малцината в съдебната система, начело с Лозан Панов, които се опитват да заговорят за реформа, примерно, по румънски модел.

ГЕРБ и ДПС имат и друго свързващо звено – главният прокурор Сотир Цацаров. Когато в парламента се гласуват закони или назначения, свързани с правораздавателната система, формациите на Борисов и Доган винаги се съобразяват най-вече с мнението на Цацаров.

След парламентарните избори през 2014 г. ГЕРБ проведе преговори с различните парламентарни формации, за да реши с кого да управлява. Тогава се оказа, че програмите на ГЕРБ и ДПС са най-близки и се припокриват почти на сто процента. Защо не управляват заедно? Отговорът на Бойко Борисов винаги е бил един – избирателите му не искат коалиция с ДПС.

ГЕРБ дойде на власт през 2009 г. с тежки закани срещу ДПС и Ахмед Доган. Дали тогава Борисов е бил честен и е имал истински намерения, може да се спори. През годините след това обаче двете партии постепенно се сближиха и започнаха да действат в една посока. В крайна сметка, съзнателно или не, ГЕРБ се превърнаха в мутирал вариант на ДПС – всъщност в едно огромно, баш българско ДПС.

Лъчезар Лисицов