Куклата „Неваляшка“, другото име на кабинета „Борисов 3“, се заклати – e, ден до пладне, но тежките магнити на безпринципното политическо съжителство й върнаха стабилността. Покрай „Тримата от запаса“, дето можели да станат и „Петимата от РМС“, пък „най-добре да си ходят всички“, червената лидерка Корнелия Нинова потъна в безпомощност. Такава тежка безпомощност, че потегли към предсрочни избори с полуопозиция. Едни депутати щели да седят в парламента, а други – да пият кафе извън него. Подобен феномен видяхме при Реформаторския блок в предишното управление и от този блок тухла върху тухла не остана…

Да не би най-после БСП да се разцепи по естествения си дамар – на комунисти и деца на комунисти. Или пък на „корнелисти“ и „радевисти“, особено след като президентът декларира желание за стабилност, т.е – за време, което да има, за да събере партия.

Не беше много прилично Корни да яхне вълната на болката и отчаянието, но от немай-къде го направи. Когато обаче скръбната вест бе издигната на високо философско ниво под името „корупция“, тя остави черния си кон да зоба кротко и монотонно. Провиквайки се от време на време: „Оставка на целия кабинет!“

И така: трите оставки платиха политическата цена за трагичната катастрофа. Като говорим за цена, трябва да добавим, че Борисов мина много евтино. Ценността на Радев, Нанков и Московски няма нищо общо със златния еталон на техните предшественици – Цветан Цветанов, Румяна Бъчварова, Росен Плевнелиев, Лиляна Павлова – знакови лица на ГЕРБ, „гербери““ от висока проба. Така че голяма мъка за трите „вторични жертви“ на катастрофата няма. Това прави Бойко неуязвим от заклинанията на Корни. Още повече че есенно освежаване на кабинета, според много наблюдатели, така и така предстоеше.

Нинова дръпна юздите на черния кон и поради това, че, както е известно, ресорните политики са свързани с работата не само на различни министри от ГЕРБ, но и на различни правителства. Неслучайно веднага изплува информацията, че този участък от пътя в Своге физически е бил ремонтиран по времето на кабинета „Орешарски“.

Другият мотив за мълчанието Корнелиево се крие в дефекта на политическата класа у нас въобще – и по-скоро в ролята на едрия бизнес като личен асистент на нейната повсеместна недъгавост. Както каза Огнян Минчев, когато става дума за съществени проблеми на държавното управление, опиращи до вътрешните структури на упражняване на политическата власт в България, никой от политическия елит не е заинтересован – независимо към коя партия принадлежи, да се рови прекалено дълбоко.

Първо защото ще стигне най-вероятно до него си. И второ, защото не е хигиенично да ровичкаш около едни хора, които сега хранят политическите ти противници, а утре ще ги цаниш да хранят теб.

Доказателство ли? Съвсем прясно.

Чумата по овцете и мръсните приватизационни тайни на БМФ бяха два сюжета, които се завъртяха по едно и също време. Кой сюжет си избра Корнелия, за да изгради постановката си „Долу, Бойко!“? Разбира се, че нещастната съдба на овчичките и козичките. А не онези 58 млн., дето, там около БМФ…., шшшът, тихо, Корнелия, това вече мина…

Така че, поне засега Корнелия няма да ни управлява. За добро ли, за зло ли – вече не знае човек.

Така че, Корнелия, седни си! Слаб (2).