Ходът, който смята да предприеме Министерството на здравеопазването, и най-безочливо да предложи всички ние да плащаме още повече за нещо, което не получаваме, е изненадващ. Досега заявките за „реформа“ и „нов модел“, който да измести изчерпания настоящ, бяха за по-скоро козметични промени, наречени насърчаване на повече допълнително здравно осигуряване и добре познатото тупане на топката, докато в здравната система се краде безмилостно.

Парите – близо 4 милиарда лева само от бюджета на здравната каса, обаче явно вече не стигат драматично, особено на фона на нарастващите апетити от страна на усвояващите. Затова и за пръв път от много години се появява революционно нова наглост – Министерството на здравеопазването предлага да се въведе задължително допълнително застраховане, при което всеки гражданин да е длъжен да плаща още 12 лв. месечно в частните застрахователни фондове. Както и да си доплаща 15% от лечението в болница, ако то е под 700 лв. Срещу това гражданинът няма да получи нищо повече, отколкото в момента – допълнителните разходи, кешовите плащания, които в момента представляват 50% от всички разходи в здравеопазването, си остават за негова сметка. Ако досега е плащал два пъти – здравна вноска и кеш, вече ще плаща три пъти – осигуровка, застраховка и кеш. Изчисленията сочат, че така в системата ще влязат допълнително от джоба на гражданите 900 млн. лв. И така доплащането от пациентите ще мине далеч над 50-те процента.

Изчисления къде ще отидат допълнителните пари обаче няма. Мотивите на МЗ са – тъй като лечението над 700 лв. ще се поеме от частните фондове – че със спестените пари НЗОК ще плаща повече за някаква мъглява профилактика и превенция, а контролът над системата щял да се засили, защото ще се осъществява и от застрахователите, и от пациента, който, като си доплаща 15%, ще има интерес да следи какво ще сe отчита на негово име. Това, естествено, са пълни глупости и отдавна не е останал гражданин на републиката, който да им вярва.

Целта на подобен пладнешки обир е една-единствена: Да се осигурят повече пари за крадене от държавните болници, позакърпване на положението с вече прекалено окрадените и фалиращи други държавни болници и за наливане на още пари в непрестанно никнещите частни болници. Проблемът тук дори не е самото увеличено плащане от джоба на пациентите, а в това, че те ще получават още по-малко срещу това. И тъй като здравеопазването в България вече е погребано, подобна промяна просто ще официализира надгробната плоча. В държава, в която пациентите плащат от джоба си за лечение повече, отколкото се поема с обществени средства, не може да се твърди, че има здравеопазване.

Всички знаем, че ако някой иска да направи нещо в интерес на гражданите, най-логичното е промяната да започне от точно обратната посока – вместо първо да се търси как да се осигурят повече приходи, да се оптимизират разходите. Да се подобри събираемостта от вноски, да се затегнат разходите за лекарства, да се използва отдавна съществуващият инструмент на здравната карта и да престанат да се финансират всички болници, които някому е хрумнало да открие. Да се остойности лечението и да се види дали наистина то струва толкова, колкото плаща касата – някои специалности и дейности са недофинансирани за сметка на други. Да се премахне механизмът на плащане за отчетена дейност, който само стимулира отчитане на повече и повече дейност. Но не би. В момента в София се строят още две огромни болници, а собствениците им не са случайни хора и не биха харчили парите си нахалост – щом завършат проектите си, те ще получат договори с НЗОК, и то пребогати. И тъй като за тях вече пари няма да има, властта ще накара гражданите да плащат повече.

Най-големият проблем обаче дори не е в това, че близки до властта бизнесмени крадат или че се източват държавните болници. А че масово в болниците медицината е последната грижа на собственика – който и да е той. Пациентите отдавна са свикнали да плащат, но лошото е, че и да си платят, не получават никакви гаранции, че ще бъдат лекувани.

В системата няма абсолютно никакъв контрол на качеството – тя работи по клинични пътеки, в които най-важното е правилното попълване на бумащината, за да плати здравната каса, а не излекуването на пациента; водещ принцип е влагане на минимум ресурс при изстискването на максимум приход от дадена хоспитализация. За повечето болници е важно просто да не се допускат прекалено големи гафове, а не болните да се излекуват – защото никой не иска това от тях. И именно това убива здравеопазването. С наливането на още пари при липса на промяна във философията тенденцията само ще се влошава.

Детайлите по безумните идеи на МЗ са отделен въпрос – в състояние ли са изобщо частните фондове да поемат задължителните застраховки на цялото население, кой ще плаща за деца и пенсионери; как подобен модел е още по-убийствен за най-уязвимите – тежко болните и бедните. Доста вероятно е именно с тях да се занимаят управляващите и в крайна сметка, поне засега, да се откажат от „реформата“. Ще се разиграе още един театър, ще се направят компромиси, ще има малко търговийка, но страшното е, че очевидно управляващите искат точно това – населението да продължи да плаща за кражбите, и то още, и още. И рано или късно ще го принудят.

Междувременно гущерът ще откъсне опашка – премиерът Бойко Борисов ще уволни поредния здравен министър, докато обещава едни 100 млн. за ново кокетно стадионче. А ние ще търпим.

Янина Здравкова