За първи път у нас доверието в местната власт е по-ниско от недоверието, а парламентът е по-нехаресван от съда и прокуратурата, които обичайно заемат последните две места в общото подреждане на институциите. 

Това показва национално представително проучване на Агенция „АФИС“, проведено от 14-19 септември сред 1010 пълнолетни българи.

Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“ като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40 на сто. Предлаганото „лекарство“ – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях. Това са Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% – остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.

От една страна, налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции и нарастване на сумарната подкрепа за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават подкрепа на повече от 1% от избирателите. Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния й конкурент – БСП. Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма.

От друга страна, растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че избирателят за пореден път се оглежда и търси активно нови политически проекти? Отговорът е и да, и не, обясняват социолозите. Да, защото готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. А не, защото нито една от извънпарламентарните партии, включително и онези, които не съществуват, и към този момент са единствено продукт на слухове и догадки, не могат да разчитат на самостоятелен успех. За да се прогнозира евентуален успех на нови и още несъществуващи политически проекти, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности най-малко от 2-3 на сто, а такива засега няма.

За сравнение ще отбележим, че преди появата на НДСВ в началото на 2001 г. хипотетичната „Партия на царя“ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата формално в началото на 2007 г. „Партия на Бойко“ – 3-4%.

Свободно разпознаваемите партии са едва четири – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „Обединени патриоти“, но е по-разпознаваема не само от другите две партии, но и от коалицията като цяло.

Очакването на предсрочни избори за Народно събрание обаче е хипотетично и затова отговорите на такъв въпрос може да се смятат за условни. Не такъв е случаят с предстоящите избори за Европейски парламент, които са насрочени за края на май следващата година, тоест след осем месеца.

На фона на очакваното оттегляне от гласуване в полза на почти всички партии (обяснимо предвид на традиционно ниската избирателна активност на европейските избори не само в България, но и във всички останали държави от континента), налице е по-висока подкрепа за три партии – ДПС, Демократична България и АБВ, както и съществено по-ниска подкрепа, обратно на общата тенденция в Европа, за коалицията „Обединени патриоти“. Докато „Демократична България“ и АБВ си остават твърде далеч от успешно преминаване на и без това високия праг за участие в Европейския парламент, подобен резултат за ДПС и за Обединените патриоти би имал ключова роля при окончателното разпределение на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти такъв резултат би поставил на карта евентуалното им участие в Европейския парламент изобщо. 

Обяснение на тези феномени трябва да се търсят отново през призмата на отношението към актуалните проявления на вътрешната политика у нас и отношението най-вече към правителството. Избирателите на ДПС са под влияние на различни по характер страхове от участието на националисти в управлението на държавата и досега пред лицето на подобни заплахи обикновено са търсели защита от най-голямата партия. Тази партия обаче в момента е коалиционен партньор на националистите, заради което по интуиция и рефлекс избирателите на ДПС отправят поглед навън и смятат за много важно участието си на предстоящите европейски избори. При поддържащите Обединените патриоти е точно обратно – смята се за много по-важна ситуацията в страната и оцеляването на правителството, отколкото битките в Брюксел.