Ново прозрение преподнесе председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. След великите географски открития, които парламентарната шефка направи, премествайки китайската столица Пекин във Виетнам и наричайки хората в Търговище „разградчани” по името на центъра на съседната до тях област, тя се постара да запълни и историческата ниша.

В деня на независимостта 22 септември, на кръглата 110-годишнина от тази знаменателна дата, Караянева изненадващо „възкръзкреси” Второто българско царство, под османско иго от 1396 г., като според някои специалисти датирането може да се отсрочи и до 1422 г., когато пада и последната частица от България – Видинското царство. Но трябва да се има предвид, че то е било с по-нисък ранг от държава в международните дела.

„През 1908 г. възкръсва Второто българско царство“,тържествено заяви в словото си Караянчева във Велико Търново. Напомняме, че всъщност независимостта е именно от Османската империя, под чиято власт сме от 1396 г.
Реакции не закъсняха. Ето какво публикува по този повод в социалната мрежа Фейсбук журналиста Велислава Дърева:

„Виж ти! А третото кога? Някой не си е учил уроците. Ех,ти, Цвете миризливко!“.
Припомняме, че историческата Втора българска държава (и Второ българско царство), която в западните страни е наричана даже Империя, е създадена през далечната 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт и е просъществувала най-късно до 1422г., когато Видинското царство е превзето от Османската империя.
След Освобождението (1878г.), последвало руско-турската война,  се появява вече Третата българска държава. Но като васално княжество, което формално е под чалмата на султана, и провинция Източна Румелия. Двете части се съединяват през 1885 г., но отново държавата е Княжество. Чак през 1908 г. България възвестява на света на 22 септември Третото си царство.

Мнозина биха оправдали Караянчева, понеже очевидно не тя пише речите си, които най-вероятно са дело на шефа на пресцентъра на ГЕРБ, често аташиран към нея. Разбира се, освен да чете, добре е един председател на парламента и да мисли, когато чете.

Караянчева има по-лоши – същностни, грешки. Тя се представяше като един от върлите защитници на Истанбулската конвенция, уж поради защитата на жените от насилие. Стремежът на парламентарната шефка  да оправдае документа също не мина без култуви фрази. По време на дебатите около Конвенцията тя нарече  „тъмните сили” онези, които не я подкрепят, макар в това число да влизаха Българската православна църква (БПЦ), католическата църква, мюсюлманското вероизповедание, коалиционните партньори на ГЕРБ, опозицията, президента и 70% от нацията. Заради това и бе освиркана навръх Шипка на националния празник 3 март.
Дотук добре, звучи като принципна позиция.
Какво обаче всъщност мисли Караянчева?
ГЕРБ хвърли всички сили да изтръгне от журналистите в парламента защитна декларация, която и получи, в защита на шефа на правителствения пресцентър, който бе ударил…журналистка, която просто искала да зададе въпрос на премиера. Ето такова разбиране за защита на жените от насилие.

Накрая, бихме искали да припомним на този интелектуален фон какви българи са били председатели на Народното събрание?

Антим I
Петко Каравелов
Петко Славейков
Стефан Стамболов
Захари Стоянов
Димитър Петков
Иван Гешов
Александър Малинов
Благовест Сендов