Бързи 43 млн. лв. за частен имот на силно завишена цена, без идея за какво да се ползва. Тристранната сделка между Варна, правителството и компания на пловдивския функционер на БСП Георги Гергов за т.нар. Дупка, която от десетилетия зее в центъра на морския град, е самата дефиниция на скандал заради непрозрачният държавен подарък за политически свързан играч.
Но това, оказва се, далеч не изчерпва всички аргументи за възмущение. Данни от Имотния регистър показват, че държавната помощ за Гергов идва и по още една линия. Цялата операция не се изчерпва с „Дупката“, а включва и консолидирането на задължения на фирми на Гергов в курортното му дружество „Слънчев ден“ с вероятна цел продажбата му. Всичко това става с финансиране от ръководената от Стоян Мавродиев Българска банка за развитие (ББР). След няколко транзакции експозицията на държавната банка под шапката на икономическото министерство към фирми от групата на Гергов вероятно надхвърля 100 млн. лв., ако се съди по материалния интерес по всички сключени ипотеки.
И заеми огряха „Слънчев ден“
Темата с имота в центъра на града избухна неочаквано на 1 октомври, когато по предложение на варненския кмет Иван Портних общинските съветници се запознаха и на 5 октомври одобриха идеята да се купи за 43 млн. лв. 100% от дружеството „Централен универсален магазин Варна“. То няма дейност, а основният му актив е теренът от под 3 дка на бул. „Княз Борис I“ в морския град. Доскоро „ЦУМ Варна“ беше собственост на компанията на Гергов „Пълдин туринвест“, но от представените пред общинарите документи става ясно, че през юли то е придобито от друга компания на червения бизнесмен – курортнотото дружество „Слънчев ден“.
Сделката бе одобрена с гласовете на ГЕРБ и ДПС и при съпротивата на партията на Гергов – БСП, и местни партии. Светкавично – на 10 октомври, без дебат и обосновка тя получи зелена светлина и от правителството, което се съгласи да осигури средствата от бюджета.
Зад тази по-видима част стои и друга част от историята. Справка в публичните регистри показва, че паралелно с тези събития на заден план сделката не само се подготвя, но и вече получава друга подкрепа от държавата. Буквално дни преди офанзивата във варненския общински съвет ББР е изкупила близо 29 млн. лв. кредит на Уникредит Булбанк към „Слънчев ден“. Цесията за вземането е вписана в Имотния регистър на 25 септември.
Сделката изглежда като копие на тази от края на 2016 г., когато ББР отпусна 31.8 млн. евро на „Международен панаир Пловдив“ и дъщерното му „Слънчев ден резиденс“, които в голямата си част отидоха за погасяване на задължения към Уникредит Булбанк. По този заем също има развитие, при това насред одисеята с „Дупката“, на 4 октомври. Дълговете на панаира към ББР – около 47 млн. лв., са поети отново от „Слънчев ден“ и в Търговския регистър е заявено вдигане на залога на търговското предприятие на „Международен панаир Пловдив“ в полза на банката.
Губещ курорт за 110 млн. лв
Така от вписванията в Имотния регистър на ипотеки на 4 и 5 октомври към момента се оформя следната картина. „Слънчев ден резиденс“ (което представлява обособени два апартхотела от курорта) е длъжник на ББР по общо четири кредита.
Първият е за 11.5 млн. лв. и е още от 2016 г. – част от тогавашната сделка. Вторият е близо 29 млн. лв. и кореспондира точно с размера на цесията на Уникредит Булбанк от 25 септември. По третия кредит дружеството е съдлъжник заедно със „Слънчев ден“ за 47 млн. лв.
Последната ипотека е за близо 25.5 млн. лв. от 5 октомври (отново съвместно със „Слънчев ден“), като не е ясно дали това са нови средства, или е допълнително обезпечение за вече солидната експозиция. Доколкото обаче заложените имоти са същите като и по предходните три ипотеки, това не носи допълнителна защита на банката и по-скоро говори за нов заем с неясно предназначение.
Така, ако се съберат тези четири суми, за ББР „Слънчев ден“ се превръща в огромна експозиция от над 110 млн. лв. При това тя е обезпечена с курорт, който в последните години хронично работи на загуба – 2 млн. лв за миналата година и 1.2 млн. за това полугодие, което поставя под въпрос как биха се обслужвали заемите.
Това говори, че тази поредица от сделки най-вероятно е правена със знание и увереност, че дни по-късно в дружеството ще влязат едни 43 млн. лв., които ще покрият поне отчасти дълговете.
Проблемно голям клиент
Дори и след сделката за „Дупката“ обаче тези заеми остават съществени. Всъщност за ББР, която по замисъл и мисия трябва да финансира приоритетно малки и средни предприятия, подобни спасителни операции за едри бизнеси с политически връзки не са нови. Преди време банката раздаде кредити на редица големи строителни предприятия, като „Водстрой 98“ и „Понсстройинженеринг“. Допреди година обаче операция в мащаба, за който става въпрос при Гергов, не беше възможна. В устава на банката тогава имаше таван за експозиция към една група до 10% от собствения й капитал, който към момента е 750 млн. лв. След като през лятото на 2017 г. управлението на ББР беше поето от бившия председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, скоростно бяха прокарани промени, чрез които този член отпадна и така за нея важат общоевропейските ограничения – до 25% от капитала. Конкретно за ББР това означава таван от около 180 млн. лв.
Макар и под лимита, експозицията към „Слънчев ден“ става най-голямата за ББР към частен клиент. Досега има известен само един случай, при който банката е надхвърлила доскорошния си десетпроцентен таван, но той е към Държавната консолидационна компания, която също е под шапката на икономическото министерство.
Самият Гергов, с когото „Капитал“ се свърза по телефона, отказа да коментира темата с ББР, тъй като „това са отношения между търговски лица“.
Подготовка за отделяне
На фона на всичко това по-малък, но също за отбелязване въпрос е, че „Слънчев ден“ като публична компания сключва всички тези сделки със свързани лица без санкция на общото събрание на акционерите и без да разкрива информация за тях до КФН и инвеститорите. Самият Гергов контролира над 95% от капитала чрез няколко свои дружества. Допреди дни малко над 40% бяха собственост на двамата му синове, но те (също без уведомление до борсата) прехвърлят дяловете си на дружества на баща си срещу символичните 2 ст. на акция, или общо за под 100 хил. лв.
Цялата поредица сделки, в които дълговете се консолидират под шапката на „Слънчев ден“, а акциите – в Гергов, затвърждава допълнително и неофициалната информация на „Капитал“, че се готви продажба на курорта. Според източници на вестника цялата операция става с политическото брокерство на депутата от ДПС Делян Пеевски и вероятно след финализирането на продажбата на „ЦУМ Варна“ близко до него лице ще придобие и самия „Слънчев ден“. За Гергов пък би трябвало да останат изчистеният откъм дългове панаир и софийският ЦУМ.
Самият той обаче отрича това да е планът. „Няма да продавам мажоритарния пакет още. 34% ще продам. Трябват ми пари за строителство, нямам сили сам. Построили сме 25 хил. кв. на „Слънчев ден“, имаме още 50 хил. да строим. Търся си партньор, ако иска да инвестира. 15-20 милиона за строителство търся“, каза Гергов, а на въпрос къде ще се насочат въпросните 43 млн. лв. от „Дупката“ отсече: „Аз имам много бизнес.“
„Ботев“, „Инса“ и „Общинска“
Според един източник за нов формален собственик на курорта се спряга друг пловдивчанин – Ангел Палийски, който е най-известен в публичното пространство като дългогодишен председател на съвета на директорите на футболния клуб „Ботев“ – Пловдив. „Капитал“ не потвърди това от другаде, но като сигнал за неговия интерес се изтъква, че през май 2018 г. дружеството „Амадеус – Ей Си Джи“, в което той е съдружник с 42% и управител, спечели концесията на плажа „Слънчев ден“ пред хотелите. Палийски в миналото е един от собствениците на хотел Bellevue в Слънчев бряг. Беше и управител на концесионера на северния плаж в курорта „Сънинвест“, който през 2017 г. беше отстранен заради множество нарушения.
Самият Палийски е в управата на „Ботев“ още от възраждането през 2010 г., когато като собственик се афишираше тогавашният бизнес партньор на Пеевски Цветан Василев, а неговата КТБ беше спонсор на отбора. Сега основен акционер на клуба с 60% дял е дружество на собственика на „Инса ойл“ Георги Самуилов, който ги е придобил през лятото от Сдружение ПФК „Ботев“. По време на експресните развития около „Дупката“ във Варна, в Пловдив Самуилов официално влиза в отбора, който дотогава издържа, като е избран за нов председател на съвета на директорите.
Самуилов е друго име, около което витаеха съмнения за свързаност с Пеевски. В началото на 2018 г. Общинска банка беше купена от лихтенщайнски фонд с 46 млн. лв. именно от „Инса ойл“, а покрай сделката тогава се появиха подозрения за връзки с Пеевски или с фактори от ГЕРБ (след продажбата се запази надзорният съвет, назначен от мнозинството на управляващата партия в София). Скоростта, с която приватизацията мина през столичните общинари и регулаторите, беше подобна на тази, с която сега се придвижва скандалната национализация на „Дупката“ от варненските им колеги.
Засега няма документални следи Самуилов да има участие в случващото се около „Слънчев ден“, но и около него изскача ББР. През август 2018 г. банката е отпуснала 40 млн. лв. кредит на „Инса ойл“, чрез които петролната компания е погасила задълженията си към ОББ.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране