Прякорите възникват спонтанно и придобиват популярност по две причини: от добра воля или злонамереност, обяснява българската версия на „Уикипедия“. Като слушах депутата от ДПС Йордан Цонев, който пламенно защитаваше в парламента законодателните поправки на съпартиеца си Делян Пеевски за осветяване на медиите, разбрах, че само добрата воля е причина да се върти из медийното пространство прякорът му Данчо Ментата. Защото става дума да се сложи веднъж завинаги край на новините менте, или както им казват напоследък фалшивите новини.

Нямаше друг народен представител, който така смело да каже истината защо медийният император Пеевски, на когото се дължи до голяма степен позорното 111-о място на България по свобода на словото в света, внесе подобен законопроект. Мнозина си мислят, че така корпулентният депутат се стреми да умие образа си, който не смее да покаже в парламента, откакто е положил клетва. Но причината била друга и Цонев я разбрал, след като се срещнал с представители на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), които периодично правят проверки по т.нар. постмониторинг – унизителна процедура, проточила се с години. Именно от ПАСЕ установили, че анализът на европейските депутати за медийната среда в България бил базиран само на информация на „Репортери без граници“ – същата организация, която ни заби на 111-о място.

„Изготвят доклади, абсолютно неверни. Този закон (на Пеевски и ко. – б. р.) не е пиар акция на едно лице, а пиар акция на България! За свободата на словото у нас. Уважаеми колеги, благодаря ви за подкрепата на закона, защото правим една крачка напред България да не бъде клепана”, разпали се от трибуната Цонев. Кои са тия, дето клепат Родината? „Хайде да не цитирам имена, продължи Цонев. Те са от един и същ политико-медиен бизнес и те клепат България. И те клепат България, защото не сме сложили ред кой кой е в медийната среда“.

Това е истината и Ментата заслужава похвала, защото отдавна витаеше подозрение, че Пеевски се стреми да сложи ред по свой образ и подобие в цялата медийна среда. Изплъзваха му се досега няколко издания, но вече и за тях няма да има мърдане. Лицемерието, което произвеждаше ментарджийска загриженост на властите за борба с новините менте, си намери майстора. Когато вътрешен източник от най-близкия кръг на Пеевски казва откровено какви са целите му, няма как да не му вярваме.

Дабатите в парламента и гласуването на поправките на Пеевски придобиха особено значение, защото бяха подарък от политиците за медиите в чест на Деня на народните будители, който е и Ден на българската журналистика. Занапред журналистите ще имат основание да споменават на 1 ноември освен възрожденци също така и Делян Пеевски. Интересно е, че лидерите на партии (без Корнелия Нинова) сметнаха за чиста загуба на време да участват в празничното почитане на будителите пред президентството, макар че всички имаха покани. Единственото, което оправда протоколната им неучтивост, бе, че в този момент бяха заети с по-важната работа да пробудят възмущението на обществото.

А това е народополезен акт, защото избирателите все пак трябва да схванат що за хора ги управляват. Опозицията, която се опита нефелно да възрази в парламента срещу медийния закон на Пеевски, с нищо не показа, че разбира съществото на проблема. Личеше си, че се е разсейвала, когато медийни специалисти и в България, и в чужбина предупреждаваха, че зад паравана тече подготовка за държавна регулация и орязване на свободата на словото. Вярно е, че ако някой ден стане управляваща, днешната опозиция би се чувствала много комфортно, като използва въвежданите сега мерки за медиен контрол. От години изданията от ареала на Пеевски прилагат принципа да подкрепят не партии, а управляващи.

Падне ли някой от власт, бият му тикмето Качи ли се друг, спират да му лепят прякори от сорта „Боко Тиквата“. Разликата занапред ще бъде, че Пеевски ще придобие ролята на министър на информацията, което ще се равнява на министър на истината, защото ще затвори „фабриките за фалшиви новини“, както определя медиите, които не му се нравят.

Събрани върху върха на една игла депутати от различни цветове спориха за интимните атрибути на медиите. Навремето така разпалено са спорили духовниците какъв е полът на херувимите. В случая ставаше дума кой е фактически и кой е фиктивен собственик на медиите. Според обърканите текстове на закона на Пеевски медиите ще трябва да обявяват вече не само номиналния и действителния си собственик, но и „лицето, което фактически контролира/ /съдържанието на медийната услуга или редакционната политика, ако е различно от действителния собственик“. Тъй като никой няма идея как точно ще се установява това трето лице, в пленарната зала се стигна до комичен спор, от който се разбра, че голямото „разкриване“ на задкулисието в медиите ще се изчерпа с посочването в декларация на главните редактори, чиито имена така или иначе всеки ден фигурират в редакционните карета.

Цонев, който явно не бе упълномощен да каже, че Пеевски контролира не само медиите, които формално притежава, но и други от мизансцена, прати топката в полето на БСП: „Относно затрудненията на колегите от БСП да се справят с някои от текстовете на закона: Г-н Кутев, мисля, че за всеки е ясен прочитът на „фактически контролира“ – това най-често са главните редактори, отговорните редактори и т.н. Те обикновено са ясно обозначени в самите издания.“

Визираният ляв депутат Антон Кутев репликира: „Вие говорите, че това са „най-често главните редактори“ – значи вие сте го вкарали в този закон (понятието „кой фактически контролира съдържанието“ – б. р.), не защото се подразбира кои са. Ако се подразбира кои са, то не са главните редактори. В обществото има мнение, че не главните редактори контролират съдържанието и според мен целта на вашия закон е това – да се каже кои са. Какво става в случаите извън „най-често“? Когато не са „най-често главните редактори“, кои са?“, попита Кутев.

И за да не давал пример с Делян Пеевски (защо ли?), Кутев реши да се упражнява върху пример със собственика на „Овергаз“ и издател на вестник „Сега“ Сашо Дончев. „Ако държавно финансиране минава през фирма на собственика, а той с тези средства финансира вестника си – това на практика е финансиране от държавата, което минава за добра търговска

практика“, каза Кутев. В случая цинизмът на Кутев е особено впечатляващ, защото не само че властта никога не е и не би дала държавни пари на вестник, който постоянно я критикува, но и премиерът Бойко Борисов положи специални усилия, за да унищожи бизнеса на издателя на „Сега“, за да не може той да финансира издание, публикуващо карикатурите на Христо Комарницки, които душевно крехкият министър-председател не може да преживее.

Затова пък държавата не само финансира изграждането на империята на Пеевски, като й наля пари през източвана банка, но и днес я изхранва по видими и невидими канали, въпреки че Пеевски се представя за депутат от опозицията. Точно по тази причина управляващите с радост подкрепиха неговия законопроект. Той пък с радост ще ги крепи, докато са на власт.

Най-позитивната част от цялата тирада бе обещанието на Кутев да се извини на Цонев, в случай че след този закон мястото на България в класацията на „Репортери без граници“ се подобри. По-правилно би било да се очаква то да се влоши. Ден по-рано общественото радио в Германия „Дойчландфунк“ обясни защо не може да настъпи подобрение след законодателния напън на Пеевски, определен като „олигарх“ и „ключова фигура в една корумпирана мрежа от фирми и политици в България“. Радиото цитира български журналист, който се оплаква, че държавните институции в България не са му осигурили никаква подкрепа срещу опитите за сплашване. „Един съдия ми каза: „Спри да говориш за корупция, защото тази тема е доста трудна, а тези хора са много, много силни“. А сътрудник на една охранителна фирма директно го посъветвал: „Спри да ровиш около Пеевски“.

Така че ако властта наистина се е загрижила за образа на България, най-правилно би било да си смени пиара. Пеевски явно не става за тази работа.