Проектът за газопровод „Български поток“, който лансира премиерът Бойко Борисов, е като „Южен поток“- България, само че с една тръба, а не четири. Около това мнение се обединиха енергийните експерти Христо Казанджиев и Еленко Божков по БНР днес.

Тази седмица стана ясно, че руската държавна компания „Газпром“ е избрала трасето на втората тръба на газопровода „Турски поток“ да мине през България, а оттам през Сърбия, Унгария и Австрия. Капацитетът й е 15.75 милиарда куб. м и целта на управляващите е да потече газ по нея, след като от 1 януари 2020 г. спре транзитът на синьо гориво по Трансбалканския газопровод, който преминава през Украйна, Молдова, Румъния и България, пренасяйки газ за Турция.

В момента втората тръба е спряна в акваторията на турските крайбрежни води. За да влезе на територията на страна-членка на ЕС обаче тя трябва да отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет, което означава, че не би трябвало „Газпром“ да резервира целия й капацитет на предстоящите през този месец търгове. „… този поток е по-добре да се кръсти „Бойкова бара“, вместо „Български поток“. Защото както е тръгнало, може да се свали до 2-3 млрд. куб. м, само че през Русе. Т.е. идеята е свършеното по „Южен поток“ да се интегрира с „Борисов поток“ в общ пакет и всичко това, което е похарчено – правомерно или неправомерно да бъде заметено под килима“, каза Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Когато говорим за бара и я сравняваме с „Южен поток“, тя е бара и във финансово отношение, защото „Южен поток“ трябваше да донесе приходи от $400 млн. от транзит годишно, а сега очакваме 240-280 млн., че дори 200 млн.“, допълни Еленко Божков – бивш член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

„Преименуването на проекта „Южен поток“- България на „Български поток“ бе лансирано от Българския енергиен и минен форум с идеята трасето да мине не по това трасе, което сега се лансира – от Провадия към Зайчар, Сърбия, а по южното трасе, съединяващо територии, населени с българи – Южна България, Западните покрайнини, Македония, и областта Македония в Гърция, въпреки че там няма афиширано българско мнозинство“, каза Казанджиев.

Според него тази идея изглежда е чута от премиера Борисов, но смисълът, който се влага, е съвсем различен. „Защото потокът, който той лансира не е „български“, защото отговаря на геополитическите цели на Сърбия и Русия, но не и на България“.

„Много хора забравиха, че Трансбанкалският газопровод бе за доставки на природен газ за Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Южният транзитен пръстен на българската система бе изграден за Сърбия с капацитет 1,5 млрд. куб. м, който така или иначе не се реализира, защото Сърбия отказа такъв газопровод. Според мен причина за отказът е, че такава инфраструктура създава много силна връзка с българското население в Западните покрайнини, или Източна Сърбия, давайки им възможност за прогрес, развитие и икономически напредък“, посочи Казанджиев.

Божков отбеляза, че идеята за използване на инфраструктурата в Южна България бе лансирана още през 2015 г. от експерт на „Булгартрансгаз“- Димитър Щерев.

Според Божков изборът на трасе през Провадия вероятно цели икономически изгоди, но Казанджиев смята, че това е така, защото то вече е разработено, техническият проект е готов, има хидравлични разчети, закупена е земя. В момента се афишира бюджет от 2,8 млрд. лв. без ДДС за „Български поток“, който, както и да го гледаш, излиза златен за България, каза Казанджиев. Даже трябва да се чака най-малко 15 години, за да се изплати, посочи Божков.

Според експертите не е ясно как се изчисляват ползите за България, след като в момента нямаме данни какви ще бъдат транзитните такси. Тепърва ще се продава капацитет и тогава ще се види какви ще са реалните такси. Повтаря се сценарият с „Южен поток“-България. Това е несериозен и хазартен подход от управляващите, посочи Казанджиев.