Международната полиция разполага с точните данни на серийния стрелец. Той е висок 187 см, с тъмна, късо подстригана коса, говори много езици, но с португалски акцент. Симпатичен е. Когато удари, почти винаги празнува по един и същи начин, а през последните 15 години е бил видян из цяла Европа, но най-често в Англия, Испания, а отскоро и в Италия. Във Флоренция листът с портрета му се разпространява бързо, защото Кристиано Роналдо в продължение на два месеца редовно вкарва.

Досега от него си изпатиха Сасуоло (2 пъти), Фрозиноне, Удинезе, Дженоа, Емполи (2 пъти), Милан и СПАЛ. Само Киево, Лацио, Парма, Болоня, Наполи и Каляри се спасиха. Няма такъв редовно вкарващ нападател, всъщност Роналдо през кариерата си е отбелязал почти на всички, срещу, които е играл – общо 139 клубни и национални отбори.

В зората на кариерата си със Спортинг нападателят е огорчил само два отбора от два града – Боависта (Порто) и Морейрензе (Гимараиш). С Манчестър Ю списъкът рязко набъбва, градовете стават 18, а отборите – 24. Очаквано в апогея на кариерата му в Реал М е големият бум – градовете са 29, а отборите – 34. До момента за 13 кръга в Серия „А“ изпатилите от точния му удар са 6 състава от б населени места. Или, какво показва сметката, след като теглим чертата – на колоната на Роналдо висят скалповете на 66 отбора от 55 града, в 4 държави…

Кристиано е безкрайно далече от концепцията за футболна демокрация. Ни кой освен Лео Меси не може да му се опъне в този период. Той е ожесточен хищник, който живее от непрекъснати предизвикате ства, както самият той заяви по време на първата си пресконференция в Ювентус.

От една страна обаче, CR7 не прави никакви компромиси и бележи, без да гледа никого. На почти 34 години и след над 750 професионални мача не бихте очаквали това от него и по стадионите в италианската провинция. Вместо това погледнете лицето му в Удине след гола на Родриго Бентанкур. Ясно личи огромното му разочарование, че не е изпреварил съотборника си и той самият да отбележи. Трябваше да минат няколко секунди, след които Роналдо все пак прегърна уругваеца. И тогава ще откриете всичко в настроението, с което 4 минути по-късно с левия крак направи 2:0.

Малко повече, от три месеца от старта на сезона представянето му е като на безмилостен килър, способен сам да преобърне развоя на мачовете. Емблематична е бомбата за 2:1 в Емполи, а без него вероятно Ювентус нямаше да спечели на „Карло Кастелани“. И до тогава той се представяше страхотно, но в Тоскана бе върхът му. Много силно игра срещу Наполи, макар да не се разписа, като и в двата мача срещу Манчестър Юнайтед в Шампионската лига. Брилянтна бе асистенцията му към Пауло Дибала за 1:0 на „Олд Трафорд“, както перлата на „Алианц Стейдиъм“, макар „червените дяволи“ да стигнаха до обрат с 2:1. Няма да пропуснем и бижуто му срещу Милан при 2:0 на „Джузепе Меаца“. За Кристиано реализирането на голове се превърна в нещо като навик. В края на краищата това да поддържа подобно темпо в продължение на години – поне от 2007-а насам, се дължи най-вече на Алекс Фьргюсън и неговият екип в Юнайтед, който то превърна в смъртоносен нападател.

Списъкът на отборите, на които Кристиано е отбелязал за първенство с екипите на Спортинг Лисабон, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Ювентус е от дълъг по-дълъг, но и любопитен. В него има и имена, които не особено страстните футболни привърженици ги вълнуват малко, като Морейрензе, Бирмингам, Портсмут, Херес, Тенерифе, Еркулес, Елче. Но в същото време в колекцията му присъства голяма част от футболната аристокрация на Стария континент – Манчестър Сити, Тотнъм, Арсенал, Атлетико Мадрид, Барселона, Милан. Ако го разширим и с Шампионската лига, то в него попадат още Байерн, Аякс, Борусия Дортмунд, Манчестър Юнайтед, Интер, ПСЖ, Рома и… Ювентус. Има и любопитни изключения – с Юнайтед се е разписал срещу 5 лондонски клуба (Арсенал, Фулъм, Тотнъм, Чарлтън, Уест Хем), с изключение на Челси.

Сравнението помага да се избистри идеята. Лео Меси остана в Испания през цялата си кариера и затова той бе сериозно ограничен относно кръга на своите потенциални жертви. Макар головете на аржентинеца да продължават да валят, списъкът на клубните и национални отбори, наказвани от него, стигна до №102. Понякога наистина е по-правилно да спрем за момент и се замислим поне за 10 секунди – до такава степен сме свикнали с представянето на тези двамата, че след толкова години съперничество стореното от тях ни се струва съвсем нормално…