Владислав Горанов – министър на финансите, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Водещ: Добро утро на финансовия министър Владислав Горанов. Здравейте.
Владислав Горанов: Добро утро.
Водещ: Много теми. Ще се опитаме да минем през по-голямата част от тях, но в началото – историята с вашия апартамент, жилището, в което живеете, прикова вниманието на всички. Въпрос към главния прокурор в „Шоуто на Слави“ и отговорът, че започва проверка предизвика внимание. Първоначално се твърдеше, че това жилище е на братя Домусчиеви. Това се опроверга. От ваше изявление стана ясно, че жилището е купено от ваши близки, от кръстника и неговото семейство, неговата съпруга и го обитавате това жилище. Обяснения поискаха ли ви, викаха ли ви в прокуратура?
Владислав Горанов: Нека да започнем оттам, че всъщност жилището, което обитавам, не е мое. Да не останат хората с впечатление за обратното. 2012 година си спомняте, че имаше едно неприятно земетресение, което разтърси Перник и стигна и до София като въздействие. Тогава заедно с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахът, който изпитаха тогава невръстните ми деца и съпругата ми, ни накара да се възползваме тогава от предложението на кръстника на мен и на моите деца господин Сариев да ползваме жилище, което той е закупил с инвестиционна цел. Всички сметки и разноски по повод на жилището си ги заплащах аз. И в момента, в който се смени законът и трябваше тези факти и обстоятелства да се декларират, аз много мислих дали всъщност това представлява проблем за мен. В края на краищата тази оценка ще бъде направена от КОНПИ, защото…
Водещ: Чудехте ли се дали да го опишете, дали ще стане скандал? Мина ли ви през ума? Знаете например, че с Цветанов имаше преди години проблем с апартаментите, макар и от друго естество.
Владислав Горанов: Разликата е, че при господин Цветанов има собственост,а в моя случай има ползване. Смисълът на закона, аз участвах като министър в гласуването и предлагането му от страна на Министерския съвет – да разкрива такива факти и обстоятелства. За целта се създаде специална комисия, която да преценява дали това е проблем. Моята преценка към момента, в който съм го декларирал е, че това не би трябвало да представлява конфликт на интереси. И разбира се това е моята преценка. Ако се произнесе Комисията в друг смисъл, ще си нося последствията.
Водещ: Още малко по ситуацията със земетресението. На кой етаж бяхте тогава? Тайна ли е къде живеехте, защото вече не живеете там? Можете ли да кажете?
Владислав Горанов: Не е тайна, описано е в същата декларация. Даже беше 10-ти от 16-ти – доста сериозно се усети. Беше неприятно.
Водещ: Строите ли ваш дом, защото един министър особено на финансите сигурно има идея къде да живее и след това, след тази ситуация с временното преместване?
Владислав Горанов: Не съм мислил в тази посока.
Водещ: Може ли да е конфликт на интереси –вие вече казахте, че фирми, свързани с семейството – със Сариеви – не са печелили обществени поръчки, не са се възползвали от някакви блага, но доколкото разбрахме синът им временно е бил ваш служител?
Владислав Горанов: За няколко месеца след конкурс младши експерт Христо Сариев, който работеше в отдела за макроикономически прогнози и в този смисъл, ако е сбъркал някоя от прогнозите, със сигурност имам основание да му се сърдя, но напусна през 2015-а, за да кара докторантура по Статистика и иконометрия в института в Бокони.
Водещ: Какво казвате на хората, които винаги подозират и са с впечатление, че когато някой нещо обитава безвъзмездно безплатно, даже вече бяха направени изчисления как това за шестте години би трябвало да струва 200-250 000, като се умножават месеци наем. Че винаги има някакво очакване пък този, който дава, да получи нещо.
Владислав Горанов: Първо – отношенията ни с господин Сариев са доста преди да съм някой въобще в тази държава на публична длъжност. Второ – нека да се изследва. Ако няма спечелени обществени поръчки, ако няма специално третирани негови фирми от страна на приходната администрация, по какъв начин съм попаднал в конфликт на интереси? Защото в противен случай финансовият министър, който ръководи едни от най-големите администрации в държавата и то свързани с целия икономически живот, аз трябва да се отворя като отшелник някъде и да не се виждам с жив човек, за да не съм в хипотезата да попадна в конфликт на интереси.
Водещ: Мислите ли, че начинът, по който… А снеха ли ви някакви обяснения, бяхте ли викан, канен някъде на разговор или въобще да опишете това, което разказвате и сега пред нашите зрители?
Владислав Горанов: Имах няколко посещения във ВКП.
Водещ: Няколко?
Владислав Горанов: Няколко посещения във ВКП, повече от едно. И тече, доколкото ми е известно, прокуратурата е възложила на КОНПИ проверка за конфликт на интереси.
Водещ: Смятате ли, че е възможно това да е нещо повече от просто зададен въпрос и просто даден отговор на главния прокурор, защото в България, когато прокуратурата започне да проверява политик щетата винаги е голяма за него, без значение как ще приключи случая.
Владислав Горанов: Не може да се очаква друг отговор от главния прокурор, когато има съмнение за нещо нередно. В този смисъл защо е за даден въпросът, не знам, но това е естественият отговор.
Водещ: То имаше такива публикации, явно публикации имаше. Това е ясно.
Владислав Горанов: Публикациите бяха от години.
Водещ: Да…
Владислав Горанов: В този смисъл за мен не е изненада, че такъв въпрос стои. И може би е добре, че в края на краищата, ще получи всички отговори.
Водещ: Не подозирате да сте, как да кажа, сготвен или атакуван в случая или управляващите да са загубили благоразположението на прокуратурата?
Владислав Горанов: Такава тема няма. Какво значи благоразположението на прокуратурата. Сега не очаквайте като Людви Местан да кажа, че съм настъпил руска мина, но вероятно все нещо съм настъпил.
Водещ: А темата за горивата. От вчера има едно твърдение на по-малките от Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива те казват, че има картел между Лукойл и държавата. Какво мислите, вие сте го чули това нещо? После ще цитираме и данни на Лукойл, които твърдят, че много малко складове имат и в същия момент от Министерството на финансите, преди години, са излизали твърдения, че държат голяма част от данъчните складове. Но първо, по това твърдение, че картелът не е между фирмите на пазара на горива, а между Лукойл и държавата.
Владислав Горанов: Държавата и определена компания, колкото и да е голяма тя, няма как да сключат картел. Според мен, със сигурност, борбата с контрабандата и намаляване на незаконната търговия с горива е голяма тема. Не очаквайте финансовият министър да заклеймява една или друга компания. За мен е достатъчно в сектора да има достатъчно конкуренция и достатъчно прозрачност на ценообразуване, защото ако по някакъв начин те са ограничени това би могло да създава напрежение.
Водещ: Помогнете ни да се ориентираме. 92% от данъчните складове за бензин и 82% процента от данъчните складове за дизел държали Лукойл, според отговор на Кирил Ананиев, като финансов министър, явно това е по време на служебното правителство. Зададен мун е от Петър Славов и Мартин Димитров въпроса за данъчните складове и дава такъв голям процент. Сега и миналата седмица имаше изявление от страна на Лукойл,, че въобще не е вярно, че те държат толкова много от складовете, че не са монополисти, защото имат само 4 от всички 121 данъчни склада. 4 от 121 са 3% и нещо, а пък Кирил Ананиев каза 80%. Кое е вярно?
Владислав Горанов: И двете може да са верни, въпреки ,че не съм скоро гледал актуални данни.
Водещ: Това е старичко едното, дадено от Ананиев.
Владислав Горанов: Не съм изисквал, ще дойда на друго участие при вас, ако трябва, отново да коментираме тази тема. Но в случая, броят на самите складове може да е малък, а вместимостта и обемите на складовете като обем гориво, които могат да се съхраняват в тях да е голям. Т.е. може да имаш един склад и да имаш 95% от пазара и обратното може да имаш два склада и да имаш 2% от пазара.
Водещ: Т.е. въпрос и на интерпретация какви данни подаваш на обществото и ще се решат тези теми.
Владислав Горанов: Въпрос на обем, защото бройката на складовете е едната тема, тяхната вместимост е другата тема.
Водещ: Ако вместимостта на 80 и 90% това само по себе си не е ли проблем за конкуренцията?
Владислав Горанов: Евентуално, ако няма достатъчно възможности, тъй като знаем, че от гледна точка на производството, Лукойл Нефтохим Бургас е производителят на територията на България, рафинерията, от там нататък, трябва много внимателно да се следи вноса, за да е ясно, че има теоретична възможност при търговията на едро да има алтернативи.
Водещ: В спора между Марешки и Златев, вие на кого вярвате? Защото и Златев казва – Марешки да посочи от къде внася, всички да внасят на тези изгодни нива. И наистина ли под стотинка за литър е печалбата на веригите или това е… абсурдно?
Владислав Горанов: Затова излязохме с предложението да се промени и сме качили за обществено обсъждане наредба /Б 18 ?/ за структурата на касовата бележка, когато говорим за търговия с горива. За мен една прозрачност…
Водещ: Вие сте наясно преди тази структура кое е вярно.
Владислав Горанов: Ние без да влезем, говоря Министерство на финансите, без да влезем на данъчна ревизия и то, как да кажа, задълбочена на едни икономически субект, ние не можем да проследим отделните елементи на ценообразуването, дотолкова доколкото в едни обект на бензиностанция имаме търговия на дребно с куп други стоки, които до голяма степен, според нашите анализи успяват да изкарат, т.е да издържат един обект сам по себе си и да плащат възнагражденията на служителите. Отделно е цената на горивото и надценката, която се добавя.
Водещ: Една стотинка печалба на литър, това възможно ли е? И също така настина ли, всъщност, ще имаме повишение ако наложите тази бележка с разбивката? Защото чухме, ще се сменя софтуер, ще има някакъв разход допълнителен и тази разбивка да не ни излезе скъпо?
Владислав Горанов: Разходът, според анализите, които сме готвили в НАП с представители на бизнеса, които се занимават с фискалните устройства ,че на един обект, на една бензиностанция около 200 лв. ще трябва да бъдат инвестирани допълнително, за да се получи тази разбивка.
Водещ: Т.е. изобщо не е нещо непосилно.
Владислав Горанов: нашите оценки са, че 200 лв., за да може да няма повече дебат кое е за държавата, кое е за собственика, кое е за едровия търговец, мисля че това е нещото, което държавата може да направи. При положение, че имаме най-ниския акциз в Европа, няма какво повече да направим, освен повече прозрачност и яснота как се ценообразува.
Водещ: Сега, понеже бяхме свидетели на протести, включително и вчера имаше, макар не толкова многобройни, но и блокиране на пътища. Много сякаш им се събра на хората. Отчитате ли грешка в натрупването на такива лоши новини за хората? Имам предвид, по-високия данък, например за старите автомобили. Вие казахте 2-3 цигари месечно, но като го обърнат в проценти излиза, че за някои автомобили ще има със 100, с 80, с 90% по-висок данък. Това с гражданската отговорност, което беше сериозна истерия и уплак сред хората, че 1 000 лв. ще бъде. Цените на горивата, имаше едно натрупване, което доведе до напрежение и въобще въпрос дали това правителство, според опозицията, то изобщо няма да успее да си изкара мандата. Отчитате ли грешка в производството на част от лошите новини, които изкараха хората на протести?
Владислав Горанов: Нека да ги разделим на части. Първо, гражданската отговорност, те е солидарност между… тя е един бизнес процес, който държавата е регламентирала като задължителен, т.е. задължително е да съществува, но всъщност цената на гражданската отговорност зависи от това колко щети се изплащат.
Водещ: Да де, но стана ясно, че в Италия изплащаме щети на румънци, които карат с български номера масово и мерки, например, за това запушване не се взимат толкова, колкото ще се събират пари.
Владислав Горанов: Не… темата колко ще бъде цената на гражданската отговорност беше спекулативно повдигната от застрахователният сектор, заради едно решение на ВКС, което разшири обхвата на правоимащите пострадали, за неимуществени вреди тук отново говорим, това повдигна една голяма тема, свързана с какви допълнителни разходи в сметката трябва да включат законодателите. Мисля, че в края на краищата успя да се разбере, че регламентацията, която направихме, с изменение от закона ще ограничи риска от съществено нараства. Така или иначе опозицията използва всеки един повод, особено левицата, всеки един повод да създава напрежение около правителството. Аз смятам обаче, че е крайно време да се обединим около това, че след като в конституцията е записано, че има 4-годишен мандат, единствените способи да се съкращава твои мандат, трябва да бъдат парламентарните способи. Сякаш заради това, че два пъти Борисов им даде властта, останаха с впечатлението, че в момента, в който си поискат и в момента, в който решат могат да предизвикат нови избори.
Водещ: Три за щастие?
Владислав Горанов: Не.
Водещ: Кажете обаче дали си струваше толкова много омраза да съберете заради едни, наистина ли са, само 20 мил. повече в бюджета? Пак за старите коли ви връщам, защото прочетох, че голямо увеличение на данъка ще има за коли с мощност до 100 конски сили, които са до 11 години, а такива са 87 на 100 от колите в България. Данъкът ако е бил 52 лв. за тях догодина ще е 96. И това няма да оправи въздуха. Вчера беше неделя, нямаше голям трафик, вижда се, че въздухът от друго се мърси основно.
Владислав Горанов: Важна е посоката. 6 мил е ефекта, ако говорим за обикновените автомобили. Има една категория N1 зад, която се крият скъпи луксозни марки автомобили, като примерно Porsche cayenne, понеже сме в сграда, която е близо до подобен център, като други скъпи и луксозни марки да не продължавам да позиционирам различни видове автомобили, които се крият като лекотоварни автомобили и заплащат по 9. По 10, по 15 лв. данък.
Водещ: Прави се на баничакра, това ли е? Слага една решетка там, ама това минава, заради…
Владислав Горанов: Не слага една решетка, а заради техническите характеристики на автомобила отговаря на категория N1, която в съответствие с действащия наскоро данъчен закон, даваше възможност подобни автомобили да не плащат данъци.
Водещ: Това, да. За това няма да имате против и обществената подкрепа ще е на ваша страна, но за тези старите коли?
Владислав Горанов: Автомобилите, които са… имахме голям, спор с някои от нашите кметове, които в началото, категорично подкрепяха. В момента, в който излезе протеста те започнаха да се колебаят, защото темата дойде при тях.
Водещ: Гъвкави са.
Владислав Горанов: Гъвкави са. Малко след това, преди да отхвърлим ветото, наложено от президента, ми се обсадиха и казаха, извинявай, подведохме се, вкарахме нашите данни в счетоводната система за местни данъци ин такси излезе, че всъщност ние ще загубим от тази промяна, защото масово автомобилите произведени до 2005 г. ще получат облекчение на данъка. Т.е. автомобилите от 2005 насам, които са с евро 4 и които са близо 14-годишни, ще получат облекчение на данъка.
Водещ: Твърдите,че бедността на българите няма да бъде обложена, както Румен Радев каза, че се случва, всъщност. Облага се бедността, невъзможността на хората да си купят нови коли.
Владислав Горанов: Ние трябва да направим цивилизационен избор. Говорим от една страна за екология, в момента, в който се попитваме да направим минимална крачка, в посока срещу замърсяването на въздуха. Минималната крачка е правилното нещо, тя ще се развива в бъдеще. И ние трябва да направим избор дали искаме чист въздух, или искаме с популистки мотиви да си стоим…
Водещ: аз ви казвам в неделя, не беше много по-чист въздуха, с малкото коли, явно проблемът е не само при колите, разбира се и при /…/.
Владислав Горанов: Аз ще ви дам пример, действително замърсяването на въздуха от автомобилите е само една малка част от проблема в столицата, но трябва да се замислим и за начина, по който се отопляваме. Има градове европейски, където е забранено напълно да запалиш едно дърво, дори.
Водещ: Към въпроси свързани с бюджета – много, много, много коментари имаше, че той е най-голям, вие казахте, че е по-богат. Аз дадох ухо на това, което опозицията като критики подава към бюджета и то е, че да, той може да е богат, но пилее нашите проходи, не ги таргетира добре. Всяка година все повече пари се дават, например за здравеопазване, но накрая всички са недоволни и лекари, и пациенти. Т.е. парите като ефективност на публичните разходи сме много зле. И това, че наливаме не прави живота ни по-добър и усещаме, че сме по-богати. И другия пример беше този с майките. Много пъти повтаря властта как парите са повече, но накрая се оказа, че за това, за което те протестираха ще има пари, докато свършат, до септември. Пак трябваше да има среща с премиера лично и пак трябваше да се гаси пожар, в крачка. Въпросът ми е този богат бюджет, при липса на реформи, дали ще стига до този, който се нуждае от тези повече пари, или отново ще има недоволство. Няма да можем да си го обясним.
Владислав Горанов: Нека да направим следните уговорки, първо бюджетът не прави реформи, не създава реформи. Реформи се правят с изменения със съответните закони, които уреждат функционирането на определена система. Втора бюджетът не е нито по-голям, нито по-малък. Бюджетът е, при същата данъчна система, която е непроменена, бюджетът е това, което произвежда българското общество в следващата година и което в съответствие с нашите програми и нашите намерения ние насочваме в определените сектори. Това, че има повече средства в определените сектори, особено в сферата на средното образование, категорично е добра новина. В системата на здравеопазването с изменения на законодателството с изменения в законодателството предложихме доста нови решения, всичките в полза на контрол и ефективност. Със сигурност ефективността на разходите е добра тема и тя може да бъде подобрявана във всеки миг.Това обаче не може да е само ролята на финансовия министър, естествено не го очаквате само от мен.
Водещ: Не го очакваме само от вас, очакваме от правителството като се харчат пари това да се усети от тези, за които се харчат по добър начин. Защото примерът с майките беше такъв – властта постоянно повтаря за тези 150 мил повече. На края те отиват, Мая Манолова казва отивам да пиша жалба. Отново се създаде – говори се едно при премиера, а пък после се прави други, че има някакъв постоянен опит да се спрат парите към тях. Инат, даже казва тя в един момент.
Владислав Горанов: Това е невярно. Ако говорим за казуса с тези 71 милиона, които са за досегашната програма за личен асистент, бяхме в ситуация, в която нямаше яснота в какъв вид ще излязат окончателно законите от българския парламент. Говорим за Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Когато се състави бюджетът, трябва да знаеш на база действащо законодателство по какъв механизъм ще се предоставя съответната услуга, дали през бюджетите на общините, или през бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ако бяхме взели предварително едно от двете решения, вътре в пленарна зала това щеше да е много трудно да се пререши. Запазихме средствата в централния бюджет, в момента, в който имахме яснота през какъв механизъм ще бъдат предоставени, коригирахме бюджета в движение в пленарна зала и всичко си дойде на мястото.
Водещ: Понеже споменах Мая Манолова, смятате ли, че я изстреляхте още по-нагоре като рейтинг в мига, в който започна разправията за автомобила, който тя ползва, на НСО, той й беше отнет и тя беше пратена по влакове и гари и беше посрещана добре от хората.
Владислав Горанов: По влакове и гари тя избра да отиде. Не мисля, че това е голяма тема, не мисля, че това голяма тема. Госпожа Манолова може да ползва служебен автомобил. Казусът и дебатът беше дали това трябва да е автомобил на Националната служба за охрана.
Водещ: Въпросът е дали й помогнахте чисто рейтингово да се позиционира по-добре в крайна сметка.
Владислав Горанов: Ами ако сме й помогнали, значи трябва да ни е благодарна.
Водещ: А в случая с НСО имаше и други проблеми. Имате ли мнение дали трябва да съществува тази служба по този начин?
Владислав Горанов: НСО трябва да се прекръсти на служба за охрана на Конституцията по австрийския аналог примерно и да се сведе до охрана на конституционните органи. Това са премиер, президент, председател на Народното събрание. Дотолкова, доколкото те са трите стълба на власт, които не могат да не съществуват и взаимно се допълват във всеки един момент. Примерно , ако не дай си Боже, стане нещо с държавния глава, председателят на Народното събрание поема определени функции. Тоест има ясно определен контингент от хора, които действително трябва да бъдат обгрижвани. Оттук нататък трябва да се прецени докъде да се разширяват услугите на тази служба.
Водещ: Не знам, надявам се ще имаме възможност да чуем разказа на един човек, изнудван за пари от служител на НАП. Беше огласено това. Самият човек са му поискали, как беше, 15 по 3, 45 единици. Това означавало 45 хиляди лева. Да му чуем разказа и накрая кратък коментар и от ваша страна. Защото корупцията продължава да основният проблем пред държавата и в частност българските граждани.
Огнян Огнянов: Миналата година декември някъде средата тогава имахме една сериозна проверка и оттук нататък ни бяха назначили три ревизии. Като модел ревизиите приключиха успешно, без никакви открити нарушения и остана една последна, която се водеше от въпросния Любомир Савов, Милена /…/ и Борис Николчевски. Нямаше признаци да има някакъв проблем, докато не ме потърсиха в началото на месец октомври. Въпросният служител Любомир Савов той ми се обади и поиска да се срещнем да говорим. Отидох на срещата. Там ми беше разяснено, че всъщност нещата не вървели добре, че страшно сме се сгрешили и много сериозни последствия биха последвали за нас. Но щом той ми се е обадил да се срещнем, нямало да се стигне до това нещо.
Репортер: До писане на акт.
Огнян Огнянов: До писане на акт със сериозни размери, които той посочи. Стойностите много варираха, от 300-400 до 800 хиляди, такива огромни суми ми споменаваше. Не е възможно да бъде факт това нещо. Точно тогава посочи, че въпреки че се срещаме, да имам предвид да съм подготвен, че трябва да се подготвя със сума за тях, която да е никак малка. Сума, за да не бъде написан актът. Тогава ми обясни, че оттук нататък ако ми го напише този акт, ще трябва да сезира прокуратурата и ДАНС, като ми спомена, че ако ДАНС ме подхванат, там при тях не важат закони и щяло да ми се стъжни много сериозно. Спомена ми, че въпреки това, точно затова отново говорим, няма да се стига, това ми го каза той. Но да знаеш, че ние сме говорили, говорили сме с колегата, обсъдили сме и това, което ще искаме от тебе да се подготвиш, е по 15 единици на човека. Аз го погледнах така, 15 единици, 45 хиляди ли? Той каза да.
Репортер: Голяма ли е вашата фирма, реално апетитна ли е?
Огнян Огнянов: Ами за мен не изглежда голяма и апетитна. Не е нещо, което да е свързано с милиони и с не знам си какви печалби да се изкарват. Съвсем нормална фирма си е, добре развита, с добра перспектива за бъдеще за развитие. Което точно такива служители, които се явяват, ти убиват желанието да се развиваш.
Водещ: Краткият ви коментар накрая. Това с единиците на всякакви нива явно се случва в държавата. И се казва ще дадем на тия, при които не важат законите. Тия служби, дето с тях също се плаши.
Владислав Горанов:Изключително неприятна ситуация, но не можем от лошия пример на един служител да осъждаме цели администрации. Защото в същото време пък 2018 г. ще приключим с 10 млрд. повече приходи данъчни в хазната от 2014 г. В този смисъл моята препоръка към всички български граждани, защото в частния случай, проверих през директора на НАП, оказва се, че действително търговецът е добросъвестен, тоест той няма причина да му бъде съставено подобно нарушение. Той се е поддал на едно изнудване и рекет. Доброто в случая е, че е проявил съвест и знаейки, че няма проблеми и притеснения, е сезирал службите.
Водещ: Лошото е как се реагира, ако знаеш, че имаш проблеми, че е по-добре да дадеш 15 единици вместо 800.
Владислав Горанов: Неприятно, ежедневна е борбата в това отношение. Все пак в тези администрации работят хора. Това, което искам да ви уверя, е, че няма чадър над абсолютно никой. Факт е и реализацията спрямо тях. Преди няколко години лично дойде при мен един гръцки бизнесмен, един бизнесмен, опериращ в България, който е грък. Който подаде данни за рекет от страна на данъчен служител. Тогава съобщих на главния прокурор, веднага снехме показания и отдавна служителят, не знам дали е претърпял осъдителна присъда, но със сигурност не е служител на НАП. Просто да не се поддават, да не се поддават, първо на рекет и второ, да бъдат така добри да осъществяват бизнеса си в съответствие с данъчното законодателство.
Водещ: Владислав Горанов, министър на финансите в отговор на въпроси в „Здравей, България“. Благодаря ви.