Видяхте ли снимките от килията на Иванчева, доскорошната кметица на “Младост”? Сега, 30 години след края на комунизма, за всеки, който противоречи на властта, има реална опасност да се озове на нейно място в следствения арест, а имуществото му да бъде запорирано.

Няколко на пръв поглед независими едно от друго събития от последните седмици показаха, че със серия законодателни и кадрови промени управляващите са успели да изградят институционална машина за репресии, която е напът напълно да заобиколи съдебната система. Ситуацията започва да прилича на народовластието от 40-те години на миналия век – народен съд и извънредно законодателство, в което правото на собственост не е защитено, а всеки е “необяснимо богат”, докато не докаже в съда как е забогатял. Като прагът за богатство е нисък, а потенциалните кандидати за конфискация са неограничено голям брой.

Ето три примера, които показват как съвременните органи за “извънредно правосъдие” прегазват ключови правни принципи – презумпцията за невиновност; защитата на частната собственост, личната неприкосновеност и дори давността.

Конкретно:

– След като бяха държани осем месеца в следствения арест с обвинение в подкуп кметът на “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова бяха освободени в домашен арест с решение на Специализирания съд. Но само няколко часа по-късно то беше отменено от по-горната инстанция. Проверка на Върховния касационен съд (ВКС) показа, че това се е случило с нарушения със закона. Освен публичното им унижение и разкарване в белезници по съдебните зали благодарение на омбудсмана Мая Манолова стана известно че мизерията, в която са държани в ареста, буквално застрашава здравето им.

– След като зачестиха исканията за запориране и отнемане на частно имущество, без да е доказано провинението на атакуваните лица, гражданската колегия на същия ВКС излезе с тълкувателно решение, с което прие, че няма как да има процедура по гражданска конфискация, ако проверяваният е оправдан или разследването срещу него е прекратено. Три дни по-късно ГЕРБ внесоха проект, който не само обезврежда решението, но и предлага проверките за конфискация да могат да продължават вечно, така че проверяваният да живее в неизвестност дали след 10 години КПКОНПИ няма да реши да запорира имуществото му.

– С ареста, обвиненията и публичното говорене срещу Евгения и Николай Баневи спецпрокуратурата погази презумпцията за невиновност. Обвиненията срещу тях са претоплени сюжети, за които се говори от 20 години, а твърдението, че са изпрали 1 млрд. лева не намира опора във фактите. В стремежа си да ги накаже преди съда прокуратурата задвижи ареста им на летището във Франция – на гейта в посока София (тоест не бягат от страната), пред трите им деца (между 9 и 13 години). Междувременно полицията разпространи снимки от дома им, а близки до властта медии описват със злорадство условията им в затвора.

Моментът за всичко това не е случаен. През 2019 г. предстоят избори, и то два пъти. Вотът за депутати в Европейския парламент ще е нещо като референдум за управлението на ГЕРБ. Но местните избори през есента са тези, които ще гарантират достъпа на властта до финансов ресурс (през обществените поръчки) и запазването на мрежите, към които той се насочва.

Тези избори ще се проведат в условия, които са по-близки до авторитаризма, защото конструкцията на държавното управление е в тотално противоречие с принципа за разделение на властите. Законодателен орган, прокуратура, изпълнителна власт и медии действат в коалиция, за да охраняват интересите на ГЕРБ и ДПС. И въпреки че ДПС официално не е в правителството, именно тази партия е основният партньор на ГЕРБ в изграждането на репресивната машина – както с гласовете на депутатите си в парламента, така и с влиянието си в прокуратурата и медиите. Сега двете партии отиват на избори, въоръжени с още две мощни институционални бухалки – “финансовото Гестапо”, каквото по същество представлява т.нар. гражданска конфискация, и ведомствен трибунал, на каквото започва да прилича специализираното правосъдие.

Първи по процедурата на извънредното законодателство, гласувано в този мандат от ГЕРБ и ДПС, поеха представители на опозицията – бивши министри и кметове не от правилната партия. Няколкото арестувани бизнесмени със спорен произход на първоначалния капитал, в това число Баневи, са само печелене на публиката в полза на паралелното “правосъдие”. Но ако споменатите примери са най-публичните, задвижени в процесуалната фуния, то на входа й с първи предварителни проверки в различни институции са стотици бизнесмени, от които ще бъде поискана подкрепа за изборите, граждани с активна позиция срещу нередностите в управлението и съдии, които не се примиряват с превземането на правото.

Как работи машината

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е ключов елемент в машината за рекет. В нея са концентрирани две ключови правомощия – проверките за корупция по високите етажи на властта и т.нар. гражданска конфискация.

Процес по конфискация на имуществото може да започне срещу абсолютно всеки – независимо дали е политик, предприемач, лекар или съдия. Достатъчно е прокуратурата да му повдигне обвинение за нещо (действието на прокурора не подлежи на съдебен контрол) – допуска се много широк кръг от възможни престъпления.

Според председателя на комисията Пламен Георгиев – избран на поста от ГЕРБ и ДПС, тя трябва да може да отнема имущество дори притежателят му да е оправдан от съда. В публичните си изяви шефът на КПКОНПИ говори за “престъпно имане”, развивайки тезата, че не е задължително проверяваният да бъде осъден. А това е единственото основание в демократичните държави някой да бъде признат за престъпник.

Виждането на Георгиев не беше възприемано от съдилищата и очаквано, в петък Гражданската колегия на ВКС излезе с тълкувателно решение, че няма как да има конфискация на имущество, ако проверяваният е бил оправдан или разследването срещу него е било прекратено.

Решението на върховната съдебна инстанция по граждански, търговски и наказателни дела беше предшествано от безпрецедентен натиск над нейния председател Лозан Панов, отделни съдии и дори правистите, дали становище по делото. Срещу Панов започна проверка от същата КПКОНПИ, а в седмицата, когато трябваше да се реши тълкувателното дело, той получи призовка за разпит в комисията. Институционалният натиск беше гарниран с мощна медийна атака в изданията на депутата от ДПС Делян Пеевски, които бълват клевети не само срещу Панов, но и срещу съпругата му.

Ден след излизането на тълкувателното решение Пламен Георгиев се появи в ефира на лоялната на властта телевизия “Канал 3” и нападна председателя на ВКС, намеквайки, че е инициирал решението, защото е проверяван от КПКОНПИ. Той заяви, че заради него ще бъде “силно

обезсилена” работата на комисията по 300 дела за над 1 млрд. лв. Два дни по-късно Георгиев сам се опроверга, като каза, че засегнатите от решението не са 300, а 19, а стойността на исковете по тях не е 21 млн. лв.

Същевременно председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) внесе по спешност законопроект, чиято основна цел е да обезвреди тълкувателното решение на ВКС. Текстовете предвиждат конфискацията да може да тече независимо от това, че някой е оправдан или разследването срещу него е прекратено. Кирилов предлага и обратно действие на промените, които да важат и за висящите производства. В мотивите се повтаря наложената от ГЕРБ терминология за “необяснимо богатство”. По логиката на закона такова може да е всяко имущество, за което комисията реши, че е с неясен произход.

ГЕРБ предлагат още КПКОНПИ да не е обвързана с никакви срокове за проверките си, което означава, че на практика ще могат да продължават вечно.

“Първата ми реакция, когато чух за проекта, беше едно клише – правен нихилизъм”, коментира адвокатът Михаил Екимджиев и допълни: “Това, което се случва обаче, става системен и структурен проблем на функционирането на българската държава, който мога да определя като правен вандализъм.”

Според него въвеждането на промяната с обратна дата е несъвместимо с принципите на правната стабилност и върховенството на закона. “Тези действия доказват, че България има само фасадата на правова държава, а всъщност най-важните въпроси от обществено-политическия живот се решават по целесъобразност, в противоречие с конституцията и с основни правни принципи. И ще се наложи този правен вандализъм да бъде озаптен от европейските съдилища в Страсбург и Люксембург”, посочи адв. Екимджиев.

В деня, в който Кирилов внесе законопроекта, Пламен Георгиев директно заплаши народните представители преди гласуването. “По това ще разберем кой има от какво да се притеснява и кой няма да застане зад тези промени и да си направим извода”, каза той в интервю за сайта “Правен свят”, отразяващ интересите на Делян Пеевски в съдебната власт.

“Дай боже, час по-скоро парламентът да застане зад нас и тук апелирам към всички народни представители – всички трябва да покажат кой застава зад нас, зад гражданската конфискация и борбата с корупцията и кой застава зад това тълкувателно решение, което амнистира милиони”, каза още Георгиев в интервю за друг жълт сайт. Изказването показва, че шефът на КПКОНПИ се отъждествява с управляващите, което не е тайна, и за пореден път се поставя над съда, атакувайки непревзетата все още правна съвест във ВКС.

Призивът му беше чут: проектът на Кирилов е пуснат по бързата писта в парламента – в сряда мина в правната комисия (където само БСП гласуваха въздържали се), за да бъде приет възможно най-скоро. Една скоба – първият ход на Пламен Георгиев, когато беше избран за председател на комисията, беше да “изпере” депутата и издател Делян Пеевски, като го обяви за най-проверявания и чист човек в държавата. Проверката на КПКОНПИ беше единствено в това да бъдат преразказани изводите на други институции, отказали да проверяват депутата от ДПС. Освен това Георгиев преимуществено комуникира с медиите, свързани с него.

Преподавателят по конституционно право в НБУ Атанас Славов обобщи действията на КПКОНПИ така: “В рамките на половин година даде пълна индулгенция на Д. Пеевски, а селективно преследва опозиционни политици с ясна евро-атлантическа ориентация, като в същото време успява ефективно да влияе върху законодателната власт, така че тя да се превърне в “гумен печат” на предложенията на самата комисия, които засилват репресивната функция и ограничават възможността за съдебен контрол.”

Ако до този момент близо две трети от съдебните решения приемаха тезата от тълкуването на ВКС “не може да има конфискация, ако проверяваният е бил оправдан”, с предложените промени тази практика ще бъде преустановена. А за да бъде затворена веригата на репресията, е нужен още един ключов елемент – съдът.

Проблемът на КПКОНПИ е, че в съдебното производство по разглеждане на иска за конфискация много лесно може да се види порочният подход, по който комисията е направила извод, че е налице “необяснимо богатство”. За разлика от НАП тя няма методология, по която прави проверките си, и това прави практиката й непредвидима. Никой няма гаранция как ще бъде оценено имуществото му и защо даден приход ще бъде приет за законен или не.

Именно тази непредвидимост превръща и без това опасното законодателство за гражданската конфискация в извънредно. Доскоро съдилищата даваха отпор на тази репресия, което неведнъж е ставало причина Пламен Георгиев да напада отделни съдии. Показателен е примерът с Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС), която беше обвинена едва ли не в корупция от него, защото е отправила запитване до Съда на ЕС в Люксембург по делото за отнемане на имуществото на Цветан Василев

Заради концентрация на магистрати, които не се притесняват да отстояват своята независимост, СГС беше посочен от управляващите и главния прокурор Сотир Цацаров като виновник за липсата на резултати в борба с корупцията (сякаш тя е роля на съда) и това стана причина преди година със законодателна промяна, подкрепена от ГЕРБ и ДПС, делата за корупция по високите етажи на властта да се преместят в Специализирания наказателен съд, който, както виждаме, успешно влиза в ролята на извънреден трибунал.

Имаме си съд

Показните акции “Олигарси” (Арабаджиеви, Стайков, Баневи), етикетираните като борба с корупцията по високите етажи на властта обвинения срещу представители на опозицията, разследванията срещу “чужди” (разбирай не на ГЕРБ) кметове или пък делото ЕВН (срещу неудобни издатели) няма как да бъдат актив за прокуратурата, ако не приключат успешно в услужлив съд, който да оформи обвиненията като присъди.

Една година след като пое делата за корупция, Специализираният съд започва да се отплаща на продуцентите си. Двете осъдителни присъди срещу бившия зам.-министър на външните работи Христо Ангеличин са само началото. Въпреки че обвиненията срещу него – че е изпълнил указанието на ДАНС да смени телефонните централи в няколко посолства и че е сключил споразумение със земеделското министерство, за да използва техния договор за закупуване на самолетни билети, тъй като този на МВнР е бил изтекъл, са абсурдни, той получи една условна и една ефективна присъда.

Колко порочна система е специализираното правосъдие се видя от проверката на ВКС по делото на подсъдимите бивши кмет и зам.-кмет на “Младост” Десислава Иванчева и Биляна Петрова. В усилието да услужи на прокуратурата и да отмени домашния арест на двете задържани Апелативният специализиран наказателен съд толкова е бързал, че е взел решение, без да е прочел делото и отменяйки неподписан протокол. За да обезпечи тази операция, лично се е включил председателят му, който отишъл при съдията по Иванчева и го уведомил, че трябва по най-бърз начин да предаде делото на по-горната инстанция.

Последната преграда

И гражданската конфискация, и случващото се в специализираните съдилища бяха разобличени от Върховния касационен съд, който на практика се оказва последната бариера пред налагането на авторитарен режим.

Откритото противопоставяне на председателя на ВКС Лозан Панов срещу опитите за налагането на практики, противоречащи на правовата държава, провокира масови атаки срещу него. Но ако допреди година натискът беше преди всичко медиен (през медиите около Делян Пеевски), то от тази пролет срещу Панов започна и институционална атака.

В резултат на тенденциозна данъчна ревизия той е обект на проверка от КПКОНПИ, която най-вероятно ще бъде използвана за иницииране на процедурата по неговия импийчмънт. След което България може да се поздрави с тотална и безконтролна власт.

Капитал