Премиерът Бойко Борисов в интервю за сп. „Бизнес Клуб“

– По време на българското председателство направихте пробив в отношенията между Балканските страни. Бихте ли споделил с нашата аудитория в конкретика какви са реалните резултати и какво предстои?

– България е най-активният поддръжник на европейската перспектива на Западните Балкани и успяхме да постигнем много през шестте месеца, в които бяхме начело на Съвета на ЕС. Затова оценките, които чувам по време на срещите ми с всички лидери за свършеното от България, са отлични.

15 години след Срещата в Солун проведохме Среща на върха ЕС – Западни Балкани в София. Всички европейски и балкански лидери, както и ръководителите на водещи финансови институции в Европа се събраха, за да обсъдим как заедно да се борим с общите предизвикателства. Бяха приети Софийска декларация и приоритетен дневен ред, в който са посочени конкретни мерки и проекти в ключови области като върховенството на закона, сигурността, социално-икономическото развитие, цифровизацията и помирението. И Европейската комисия, и държавите членки вече работят по изпълнението им.

Сред конкретните резултати е фактът, че през следващите две години

ЕС ЩЕ ИЗРАЗХОДВА 30 МЛН. ЕВРО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДИГИТАЛНИЯ ДНЕВЕН РЕД НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ.

Сред многото ползи ще са повишаването на възможностите за комуникация между хората и бизнеса, подобряването на инвестиционния климат за дигитални проекти в региона. Освен това, както бе обявено чрез Софийската декларация от 17 май т. г., ще бъде удвоено финансирането за програмата „Еразъм +“ за Западните Балкани. Това ще доведе до значително увеличаване на студентската мобилност и до повече възможности за усвояване на знания.

Друг конкретен проект е постигнатият напредък по газовия интерконектор със Сърбия. Към Съвместната декларация, подписана в рамките на Срещата ЕС – Западни Балкани през 2018 г., между нашите страни бе приложен и съгласуван времеви график за всяка от отделните стъпки по изграждането на съоръжението.

Могат ли Балканите да се превърнат, според вас, в нова силна икономическа зона в рамките на ЕС? По време на вашите срещи на високо ниво обсъждани ли са облекчения за бизнеса и взаимовръзките му в региона?

– Нашият регион има огромен потенциал, но трябва да инвестираме в него и да го развиваме. Свързаността е геостратегическа във всяка една сфера.

Основната предпоставка за насърчаването на инвестициите към Западните Балкани е транспортната свързаност на региона. Именно това е условието в максимална степен да използваме потенциала на търговско-икономическите ни отношения и да превърнем региона в силна икономическа зона чрез развиване на сухопътния и железопътния транспорт. Това е и една от областите, в която не сме конкуренти, а партньори. Коридор № 4, Коридор № 8 и Коридор № 10 са европейски коридори, и затова сега имаме шанс, без никакъв риск, да подготвим Западните Балкани за инвестиции, туризъм и сътрудничество в широк спектър от области. Така ще се гарантира и стабилността на региона.

Предишни анализи показват, че изграждането на инфраструктурата в Западните Балкани се оценява на около 30 милиарда евро. Толкова е размерът на финансирането, за което говорихме с президента на ЕБВР в Лондон през февруари 2018 г.

ФАКТЪТ, ЧЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ КАТО ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (ЕБВР) И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ЕИБ) СА ГОТОВИ ДА ИНВЕСТИРАТ В КЛЮЧОВИ ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ ДОКАЗВА, ЧЕ ПРОЦЕСИТЕ НА РЕФОРМИ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ БАВНО И ПОСТЕПЕННО СЕ ДВИЖАТ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА.

По време на председателството, както и след него, България проведе форуми в различни формати с държавите от Югоизточна Европа и Западните Балкани. Беше постигнат реален напредък в развитието на информационните технологии и дигиталната свързаност и сигурност.

– Впечатленията на бизнеса на терен са, че средата за дейност и развитие не са добри. Мисли ли държавата на високо ниво да анализира проблемите и да подобри бизнес средата? Административните тежести и обслужване, кога ще се облекчат? Административната реформа, която е във вашата управленска програма, е приоритет. По последни данни администрацията се увеличава, а въвеждането на желаното от бизнеса електронно управление се отлага за пореден нов срок?

– Държавата постоянно полага усилия за цялостното подобряване на бизнес средата и за поддържането й на конкурентно високо ниво. Някои от мерките са с незабавен ефект и са видими за бизнеса- като подобрената данъчната среда, достъпа до финансиране, облекченията на пазара на труда. Други усилия са предмет на по-продължителна работа и дълбока системна промяна като например качеството на работната сила, административната реформа и облекчаването на административна тежест за бизнеса, за да може да инвестира и да се развива.

Чрез анализи постоянно следим състоянието на бизнес климата в страната и реагираме. Важен фокус поставяме върху инициативите за намаляване на административната тежест – отпадна необходимостта да се представя свидетелство за съдимост пред държавните институции, както и на още седем от най-разпространените удостоверения на хартия, факт са и 1500 мерки за облекчаване на обслужването от октомври т.г.

Друга посока е въвеждането на всички модули на електронното управление – свързаност на регистри, възможност за сигурно връчване на документи, електронен документооборот, нови изцяло електронни услуги.

Питате кога ще се усети облекчение в обслужването – това е непрестанен и постепенен процес, и за съжаление няма как да се реализира изведнъж. Но всеки спестен час на опашката пред гише, всяко електронно подадено заявление, всеки документ, който не се налага да вадим на хартия, са в правилната посока. Не сме напълно удовлетворени от постигнатото досега.

Още много услуги могат да се предоставят електронно, още справки – да се правят служебно, а не от гражданина.

ТЕПЪРВА ЩЕ ВЪВЕДЕМ МАСОВА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И РЕДИЦА ДРУГИ ПОДОБРЕНИЯ В СРЕДАТА.

Започна сериозен анализ във всяка държавна администрация за броя на служителите и първата стъпка е да съкратим незаетите щатни бройки. Следва преглед на функциите на всеки един служител и ако трябва – ще обединяваме. Ако трябва – ще съкращаваме още.

НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО ЕДИН СЛУЖИТЕЛ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО Е НУЖНО ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, ЗА ДА СЕ РАБОТИ БЪРЗО И ЕФЕКТИВНО В ПОЛЗА НА ГРАЖДАНИТЕ И БИЗНЕСА.

– В навечерието на 2019 г. с какво бихте зарадвали българския бизнес за подобряване на бизнес средата в родината?

– Бизнес средата не се измерва само с това колко добре ти съдейства администрацията, макар това да е важно. Тя се влияе и от възможността да наемеш добри кадри, да си свързан инфраструктурно и дигитално със света, да плащаш ниски данъци, да имаш достъп до изгодно финансиране на своя проект.

Революция няма да има, ще има добри новини по всички тези направления – бизнесът вече има повече възможности да участва в обучението на ученици и студенти; административното обслужване става все по-оперативно и удобно; макроикономическата обстановка е добра и усилено работим да се запази такава.

Едно от важните събития с ефект върху бизнес средата и целия ни живот, за чието осъществяване работим от тази година, е одобрението ни за влизане в банковия съюз и валутния механизъм ERMII. Имаме да направим ключови стъпки през 2019 г., за да може пътят ни към приемане на еврото да продължи. А ползите от това са много – по-ниски разходи за финансиране и финансови услуги на гражданите, положително отражение върху пътуванията и туризма, върху инвестиционния имидж на страната и не на последно място е пълноценното ни членство в еврозоната. Там, където са страните, които имаме за пример в развитието си.

Интервю на Велислав Русев