Tурският президент Реджеп Таип Ердоган удържа през лятото историческа победа, с която пое кормилото на Турция като президентска република. Ключовите президентски и парламентарни избори на 24 юни бяха най-оспорваните от издигането на Ердоган на власт, но с подкрепата на своя коалиционен партньор Девлет Бахчели и на неговата националистическа партия той успя да си осигури президентския пост и парламентарно мнозинство.

Броени седмици след като на практика се превърна във „всесилен президент“ обаче, Ердоган се оказа изправен пред едно от най-големите си предизвикателства досега – остра икономическа криза, породена от силна девалвация на турската лира. Това сгъсти облаците в небето над Сарая, където турският лидер теоретично би могъл да продължи да живее чак до 2033 г. На фона на икономическите затруднения и други проблеми вътре в страната, както и на изолацията, в която се оказа поставена Турция от Запада след години на непоследователна външна политика, тази перспектива днес изглежда малко вероятна, пише Мина Иванова, БТА.

2018-та се превърна в историческа година за Турция, която отбеляза края на десетилетна парламентарна система на управление. Изходът от вота на 24 юни, с който влязоха в сила конституционните поправки за промяна на системата, обаче съвсем не бе гарантиран. Това накара Ердоган да изтегли за по-предна дата изборите и да въведе промени в изборните правила, така че да бъде проправен път за предизборно коалиране между политическите сили. Така той се възползва от объркаността на отслабената и разпокъсана опозиция, капитализира турската офанзива в сирийския район Африн, ползваща се с широка обществена подкрепа, и изпревари очакваните икономически трудности.

Независимо от всичко победата не бе извоювана лесно, а ключова роля за успеха на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изигра Партията на националистическото действие (ПНД) на Бахчели. Без нейната ценна помощ управляващите нямаше да получат парламентарно мнозинство, а самият Ердоган надали щеше да спечели президентските избори още на първия тур.

С влизането в сила на новата президентска система Ердоган започна да съвместява три функции – на държавен глава, на правителствен ръководител и на партиен лидер. Макар че постът на министър-председателя бе премахнат, функциите му бяха прехвърлени на президента. Той има право да назначава министрите в кабинета, да избира и назначава висшите съдии и прокурори и да ги освобождава, под негово ръководство в качеството му на върховен главнокомандващ са отбраната и националната сигурност, а така също и Дирекцията по религиозните въпроси. Въпреки че през юли Анкара премахна въведеното след опита за преврат през 2016 г. извънредно положение, Ердоган запази правото си да управлява чрез укази благодарение на новата система.

Резултатът и последиците от изборите задълбочиха безпокойствата за затвърждаване на авторитарните тенденции и националистическия курс, а с тях и на изолацията на Турция в международен план. Фактор за това е и ролята, която изборите отредиха на опозиционната ПНД на Бахчели. Подкрепата за ПСР през юни осигури решаваща дума на националистическата формация в Меджлиса, а смесицата между политически ислям и ултранационализъм останаха предпоставка за запазване на хладните отношения на Анкара с ЕС и САЩ, но и за напрежения вътре в страната с кюрдското малцинство и по-специално с неговите политически лидери.

През ноември Европейският съд за правата на човека постанови, че най-влиятелният кюрдски лидер в Турция Селяхаттин Демирташ е държан неправомерно дълго в предварителен арест, където той се намира от над две години. През този период Демирташ, който определя сам себе си като „политически заложник“, пропусна кампаниите за два кръга политически избори – референдума през април м.г. и тазгодишните избори за президент и парламент. И макар че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) призова за незабавното му освобождаване, Ердоган обяви, че Анкара не е длъжна да се съобрази с решението и планира да го обжалва.

Междувременно продължи и преследването на журналисти. Според доклад на Комитета за защита на журналистите (КЗЖ) „Турция продължава да бъде най-големият затвор за журналисти в света“. „Макар че турският президент Реджеп Таип Ердоган е най-яростният критик на Саудитска Арабия заради убийството на (журналиста на „Вашингтон пост“) Джамал Хашоги, неговото правителство продължава да вкарва в затвора повече журналисти от всяка друга държава на планетата“, отбеляза КЗЖ. Според данните, публикувани в доклада, най-малко „68 журналисти са задържани в Турция заради своята работа“.

Продължаващото разследване на неуспешния опит за държавен преврат през 2016 г. и преследването на заподозрените за връзки с ФЕТО – мрежата на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, обвинявана за пуча, постави Турция в челната петорка на страните, чиито граждани търсят убежище в Европа. Според доклад, публикуван на 11 декември от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, през октомври Турция се е наредила на пето място в класацията. През същия месец са били подадени рекорден брой молби за убежище от турски граждани – 2880, предимно млади хора и висшисти.

Новата система на управление съсредоточи в ръцете на турския президент безпрецедентна власт, а добре известно е, че голямата власт носи и големи отговорности. Поставил в ръцете си практически цялата власт в държавата, Ердоган трудно би могъл да прехвърля върху други вината за неуспехите на Турция. Сривът на турската лира през август в резултат на търканията със САЩ се оказа първият следизборен изпит за президента и неговия икономически екип, оглавен не от някой друг, а от зетя на турския лидер – министъра на финансите и държавната хазна Берат Албайрак.

Турската лира достигна до рекорден минимум през август, когато се обезцени с 47 процента спрямо щатската валута. Кризата тласна годишната инфлация до над 25 процента през октомври – най-високото равнище от 15 години, а икономическият растеж рязко се забави през третото тримесечие до 1,6 процента на годишна база спрямо 5,3 процента, отчетени през второто тримесечие на 2018 г., и 7,2 през първото.

И докато финансовите показатели не изглеждат обещаващи и за първите месеци на 2019 г., а икономическите затруднения на държавата сериозно удариха по джоба турците, мрачните облаци, надвиснали над президентския дворец, изглежда вещаят буря. Възобновяването на икономическия растеж изисква значително външно финансиране, но примамването обратно в Турция на чуждестранните инвеститори е трудно осъществимо в краткосрочен план, смятат анализатори.

През март предстоят местни избори и не е изключено разочарованията на електората да се изразят в отлив на гласове от ПСР. Това може да насочи президента към действия, с които да отклони вниманието към външната политика и да мобилизира националистически чувства. Само след няколко месеца ще стане ясно дали турският лидер ще успее да запази славата си на „непобедим на избори“ или пък трудностите, пред които страната е изправена в най-новия мандат на управлението му, известяват началото на края за ерата Ердоган.