Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни и религиозни празници – Бъдни вечер. Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. Всички знаем, че тогава е последният ден от 40-дневните Велики пости и на трапезата се сервират само постни ястия нечетен брой (седем или девет), но не са малко и фактите, които ни убягват. Самото честване обаче не бива да се приема само като една вечеря, а като ритуал, в който значение има всеки символ.

Името на празника произхожда от „бдение“ или „бъднини“. В първия вариант се залага по-силно на християнската символика, а именно – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вариантът „бъднини“ пък отразява езическите вярвания. Според тях раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се приема за начало на новата година. Това е и причината на Бъдни вечер да се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Освен, че в навечерието на Коледа семейството се събира заедно, на всеки от неговите членове е отредена различна задача за подготовка на „вечерята“.

Ето и какви са някои от тях:

Домакините

Жените, даващи живот, са свързани с плодородието. Затова те се заемат с приготвянето на празничната вечеря. Както и за Великден, така и тук от особена важност е замесването на обредните хлябове. Ритуалът започва в ранни зори, с носенето на „мълчана“ вода от младите момичета. Наименованието идва от факта, че те не бива да проговарят по пътя. С въпросната мълчана вода домакинята на дома замесва кръгла пита (като слънце), която се нарича „боговица“ или „бъдняк“. Вътре се слага сребърна пара за късмет и дрянови пъпки и здраве. Отгоре обредният хляб се украсява с плодове, житни класове и кръстове, направени от тесто. Вярва се, че тези символи на плодородието и обилната реколта трябва да донесат благополучие. В подготовката на хлябовете не трябва да участват момите за женене, поради причината, че могат да отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Ястията

Освен питата на трапезата се слагат и храни, които набъбват. Идеята е точно като тях да набъбват богатството и плодородието в дома. Със символно значение са и сушените плодове и ядките (главно орехи). Чесънът пък предпазва от зло и болести, а медът е пожелание за сладък живот. Едни от основните ястия са пълнени сушени чушки, сарми, зелник, тиквеник, жито с мед и орехи, чесън и ошав.

Мъжете

Докато жените подготвят ястията, мъжете изпълняват обреди за защита на дома. Те се заемат с избора и отсичането на бъдника, който символизира Световното дърво, крепящо реда и хармонията в света. Докато се превозва към дома бъдникът, не да докосва или пада на земята. Дървото трябва да е дебел пън от дъб или круша. В огнището се поставя от стопанина дома, но се запалва от най-възрастния, и се оставя да гори цяла нощ. Пламъците от този огън имат пречистваща сила и пазят от зли сили. Народните поверия гласят, че в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от изгорялото обредно дърво не се изхвърля. Част от нея се разпръсква по нивите за плодородие, а останалата се пази като средство срещу зли сили.

Вечерята

Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11, като поверието гласи, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Когато трапезата е готова, цялото семейство трябва да седне заедно около нея. Тя от своя страна трябва да е сложена на земята върху слама, за да се пресъздава обстановката от раждането на Младенеца. След това стопанинът разчупва боговицата, като първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), а второто – за къщата. Ако сребърната пара е в някое от тези две парчета, това означава, че годината ще е много добра за всички. Останалите късове се раздават на членовете на семейството.

На трапезата се седи дълго и никой не бива да става. Все пак, ако на някой му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая, точно както са седнали, всички напускат трапезата заедно. Това се прави заради вярването, че ще узреят житните класове едновременно и семейството ще бъде задружно през годината. Трапезата не се прибира и се оставя през цялата нощ. Именно заради отварянето на небето се счита, че близките покойници ще дойдат на вечеря.

Гадания

Освен всичко останало народните вярвания гласят, че на Бъдни вечер може да се види и в бъдещето. Поради тази причина се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Така например, ако бъдника гори добре и пръска искри, означава че през идната година реколтата ще бъде богата.

Коледуване

Бъдни вечер е и времето на коледарите. Те обикалят домовете в селището от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В обичая вземат участие само мъже – ергени, годеници, женени мъже от скоро и по-млади. Коледарите са облечени в традиционно празнично облекло. Калпаците им са накичени с китки и носят „шарени тояги“. Те обхождат домовете на групи, като се тръгва винаги в източна посока. Първата посетена къща е тази на най-личния човек в селището – кмета, попа и даскала. Отново заради вярването, че в тази нощ се появяват различни свръхестествени същества, поверията гласят, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.

Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните, благопожелание, щастие в семейството и добра реколта. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. От своя страна стопаните даряват групата с коледарски краваи, пари, месо, сланина, боб, брашно и вино. Интересно е да се отбележи, че ако коледарите не са доволни от даровете, си отмъщават като отмъкнат вратника на двора.

Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и други женени мъже, в които са коледували. Продуктите, които останат след това се продават, а парите се дават на бедните, църквата, училището или читалището.