Първан Симеонов е изпълнителен директор е на “Галъп интернешънъл”, изследовател в Института по социология “Иван Хаджийски”, част от клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер“. Преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

– Г-н Симеонов, ако може с едно изречение да се опише политическата 2018 г., как бихте го формулирали?*

– Годината на скандалите. Бих добавил, че беше и годината на протестите, но ако го направя, ще ми се разсърди 2013 г.

– Как си обяснявате цикъла от скандали през годината?

– Всичко познато по света се разпада пред очите ни – търговската и ,донякъде военната архитектура на света. Прилича на глобално политическо затопляне, при което ледниците, за които мислехме, че са вечни, се топят. При това затопляне държави като България трябва да се научат повече да плуват сами. В такава ситуация традиционните ориентири на обществото се разклащат. Навсякъде произтича възпаление. Всичко това произвежда брауново политическо движение. А от хаоса лесно стават скандали. Погледнете на колко възпаления по геополитическата ос вътре в България станахме свидетели. От тази сглобка между русофили и русофоби, която представлява българското общество вече близо 140 години. Колко искри припламнаха само по нея, пък какво остава за всичко останало.

Втората причина е, че в България в момента има ярка опозиция. Тази причина може и да е във връзка с първата. И трето, имаме управляващи, чийто образ се поизноси. Когато в политиката се появи усещането за износеност, ние, българите, започваме да се оглеждаме за нещо генерално ново.

– Разбират ли в ГЕРБ, че са в такава ситуация?

– Те правят единствено възможното, като разчитат на две обществени търсения – пари и справедливост. Това са нещата, за които се протестира в България. Затова и ГЕРБ казаха, че вдигат заплатите, а и икономиката е добре на фона на предишни периоди. В същото време се надяват и на отделно течащия сюжет с арестите.

Управляващите реагират като по учебник, но не знам дали този път ще се получи. Борисов би могъл отново да направи и едни предсрочни избори, обаче този път е трудно, защото след това служебния кабинет ще го прави президентът Румен Радев. Което може би донякъде ги притеснява. В този смисъл ГЕРБ за първи път досега са принудени да правят нещо, което е напълно нормално за всяка власт по света. Да изпитват гражданския натиск, без да катапултират от управлението. Лошото за ГЕРБ е, че леко се простреляха в сърцето с това, което доскоро беше тяхна гордост: видимите резултати от европейските инвестиции.

– Управляващите направиха ли през изминалата година нещо за хората, което си струва да се отбележи, или преди всичко ни отнеха изборни права, увеличиха данъците, парното, водата и т.н.?

– Хубаво беше европредседателството. Но реформи почти няма – реформа е, когато затягаш колана днес, за да е хубаво утре. Със същите пари от днес да постигнеш по-голям ефект утре. Не виждам никаква воля в това правителство. Парите стават повече, а се постига по-малък ефект. Ако има нещо успокоително за управляващите, то е, че това май е обща болест в западния свят. Макрон даде заден за своите реформи и т.н.

Може би все пак му прави чест на министър Кирил Ананиев, че тръгна да реформира здравеопазването в някаква посока, но все пак всичко това все още е доста плахо. Бих отбелязал и въвеждането на електронните винетки. Има някои отложени неща, които все пак започват да се случват.

– Какво очаквате от парламента след празниците?

– Очаквам ескалация на тона, защото със сигурност предстоят евроизборите, ако не и друг вот с тях или около тях. И в НС, и пред и около него няма да е много спокойно. Това ще е тактиката на опозицията. Ако може, тя ще се опита пак да блокира работата на събранието. Според мен тя не бърза много да събаря това управление. Напротив, чака момента, в който ГЕРБ ще капне сам на земята, когато вече е узрял. В момента все още не е. Ако утре има избори, по-вероятно е ГЕРБ да ги вземе. Затова засега интересът на опозицията е постоянно да тормози управляващите и те да няма накъде да бягат.

– За управляващите или за лидера на БСП Корнелия Нинова ще е по-фатално, ако загубят първия вот?

– И за двете страни ще е много важно да не загубят. За Нинова това е поредна битка “всичко или нищо”. За нея наистина ще стане доста тежко, ако не отбележи някакъв пробив на евровота. Мисля, че тя вече свикна с това да води сражения с висок залог. За ГЕРБ ще бъде много по-тежко, ако загуби евроизборите. Предния път те с толкова много ги спечелиха, че ако сега БСП дори с малко подобри резултата си, ще изглежда като пробив. Но ако се стигне дотам ГЕРБ да загубят, това може би ще означава, каквото означаваше и загубата на президентските избори.

– Предсрочни избори?

– Може би. Вярно, този път Борисов не е слагал всичко на масата – както направи за президентските избори. Струва ми се, че той оцени риска да настърви противниците си, като направи подобен залог. И дори да не последват автоматично предсрочни избори при загуба на ГЕРБ на европейските, това със сигурност ще означава ярък отрицателен вот за управляващите. А ако спечелят първите избори, на местните ще им по-лесно, защото те са силата на ГЕРБ. Макар че ще се саморепликирам и ще попитам: Колко да са им сила? Виждаме, че напоследък най-големите казуси са именно в градска среда, с качеството на живота там. Едно време най-много разчиташе именно на това, а сега същото се превръща в ахилесова пета.

За ГЕРБ ще е сложно, ако загуби изборите, и заради нещо друго. През м.г. за пръв път май видяхме партията да скърца със зъби на Борисов. Говоря за казуса със смените на министри. Това не го бяхме виждали. То е свидетелство, че ГЕРБ леко върви надолу. Точката на пречупване е била президентските избори, когато стана ясно, че ГЕРБ може и да губи. На моменти партията застава срещу него, което определено е знак. В началото това приличаше на тактическа игра, но напоследък в ГЕРБ доста се увлякоха в нея.

– В каква конфигурация ще се явят партиите от “Обединените патриоти” на европейските избори?

– Мисля, че и те не знаят. Ако са умни хора, тутакси ще прекратят цялата тази история и ще се явят заедно. Ако са авантюристи, може да мислят и различни варианти. В глобален план има консервативна вълна, на която те все още може да се возят. При всички положения трябва да са наясно, че за тяхното място ще има много нови кандидати.

-Кои са новите кандидати?

– За пръв път от много време насам има наченки как вдясно може да се създаде някакво консервативно-патриотична мрежа. Нещо като сглобка между ГЕРБ и някакъв доброкачествен национализъм, прозападен национализъм. Точно така звучат някои параполитически среди около ГЕРБ. Има някакъв такъв сюжет. Апропо това може да не е битка за наследството на патриотите, а един ден на ГЕРБ. И тя няма да е винаги същата, нали? Трябва да се види в какво ще премине. Едно от нещата, в които може да е, е нещо точно такова.

– В какъв срок може да се реализира този сюжет?

– Има симптоми на нещо голямо, което се случва в България и което беше крайно време да се случи. В целия западен свят дясно и консервативно вървят заедно, ляво и прогресивно – също. В България и в Източна Европа нещата са обърнати поради естеството на преходните режими в тях. Нещата обаче лека-полека почват да си идват на мястото и някакви десни групи започват да наричат себе си консерватори. Умно е от страна на ГЕРБ и някои други, че по някакъв начин се опитват да си вземат това определение.

– Как оценявате втората година от мандата на Румен Радев?

-Втората изглежда като четвърта. Натиснал е много сериозно педала и ускорението също е сериозно. Голямото предизвикателство пред него е през всичките оставащи обиколки да вземе всички завои. Ясно се вижда, ,президентът няма против да влиза в такъв бой и въпросът тук е да запази мярката. Засега успява. Ако много намали боя, в един момент, става част от статуквото. А Радев е избран и от протестния вот и не трябва да заприличва на статукво. Ако много увеличи боя обаче, пак става част от статуквото – защото биеш ли се много със същите хора, в един момент заприличваш на тях. Спираш да си над нещата, какъвто трябва да е един президент. Въобще не е лесна задачата, но засега Радев намира баланса. Гледам данните за доверието и го казвам въз основа на тях.

В. “Сега”