Назми Мюмюн*

В последните седмици, от 24 декември насам, Кърджалийско бе наситено с политически, партийно-политически мероприятия и изяви на три политически формации – ДПС, ДОСТ и НПСД (по-скромно), във връзка с драматичните събития от „Възродителния процес“. Много неща се изговориха на тези прояви, най-вече от позицията на трите партии, които, може би, смятат, че те имат право да бъдат там, а другите партии трябва да стоят на разстояние.

Прекланяме се пред паметта на бебето Тюркян и другите жертви, пред смелостта на хората, въстанали срещу посягането над тяхната етническа, верска, езикова и културна идентичност. Хората бяха прави! Тогавашната власт, режимът сгреши! Турците в България бяха доказали, че са достойни граждани, част от българския народ. Те, заедно с другите етноси в България, изградиха основите на държавата, превърнаха я в една от модерните икономики, в страна със защитени социални права, безплатно здравеопазване, възможност за образование и за реализация на всеки. Тези обикновени хора, с напуканите си от работа ръце в заводите и фабриките, в рудниците и по тютюневите ниви, строяха България. Те с нищо не заслужаваха това отношение, това недопустимо посегателство върху идентичността им и репресиите от страна на тоталитарния режим.

„Възродителният процес“ нанесе

жестока рана 

върху цялото българско общество, не само върху турците в България. Бяха спрени естествените процеси на интеграция, появи се пропаст между българи и турци – два етноса, които от десетилетия живееха в мир и взаимно уважение. Жесток удар понесе българската икономика, селското стопанство. Заради репресиите много хора, стотици хиляди, потърсиха своето бъдеще в Турция и в други държави. Обезлюдяха цели региони. Тежки рани, които българското общество и до днес не може напълно да излекува.

След 2000 г. няколко пъти бяха поднесени официални извинения от държавните глави на България Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Имаше извинения от министър-председателите: Иван Костов в гр. Бурса, Турция; Сергей Станишев на „Орлов мост“ в София. Моята партия – БСП, първа пое историческата отговорност и се разграничи от проведената политика на ръководителя на БКП Тодор Живков по т.нар. Възродителен процес. Затова на 29.12.1989 г. ръководството на БКП, Държавният съвет на Народна Република България и другите национални институции взеха историческото решение за възстановяване всички права на така нареченото тюркоезично и мюсюлманско население – българските турци и мюсюлмани в България. С други думи, връщане имената на етническите турци и мюсюлмани и даване възможност да говорят свободно майчиния си език, да изповядват религията си, да се върнат към своята културна самобитност, към етническите си обичаи, религиозни ритуали и традиции, да имат четмо и писмо, да имат самочувствие на равноправни и равностойни граждани на отечеството ни България! Подчертавам –

това се случи още преди да се появят ДПС и другите партии

които днес претендират да са единствени представители на турската и мюсюлманска общност в България.

Днес родените и създадени герои може би са необходимост, но историческата истина е една! И тя е, че ако покойният Александър Лилов не беше убеден и истински патриот, истински държавник, истински социалист-хуманист, застанал начело на моята партия, не знам моята родина България къде можеше да бъде захвърлена и каква катастрофа да преживее. Случилото се в съседна Югославия е достатъчно красноречив пример докъде можеше да се стигне. Благодарение на прозорливостта и отговорността на Александър Лилов всички членове на ЦК на БКП гласуваха за връщане имената на българските турци и мюсюлмани. С това историческо решение България тръгва по пътя на демокрацията и зачитане на човешките права и свободи. Това доведе до изпускане на насъбралото се напрежение, хората донякъде се успокоиха, в много голяма степен беше избегната опасността от конфликти на етническа или верска основа. Аз свеждам глава пред паметта на социалиста, въоръжен с политическо мъжество, пред стратега Александър Лилов за аргументирано предложеното и взето историческо решение на 29.12.1989 г. Той заслужава признателност!

БКП с държавната си политика отне съкровените имена на нашите съграждани, а БСП е тази, която

с политическата си зрялост и мъдрост ги върна

Обновената Българска социалистическа партия извърши необходимото за преодоляване на разделението и противопоставянето сред българския народ. Защото моята партия знае, че никоя държава не може да просперира, ако нейният народ е разединен. Моята партия знае, че ако искаме доброто и напредъка на България, главното е помирението, обединението и националното съгласие и затова се обърна към целокупния ни народ с вяра, с уважение и с разбиране. Това отношение, проявено от БСП към отделния български гражданин, е главният критерий за патриотизъм! Трябва да проявим здрав разум и да запомним тази обединителна дата, тази обединяваща партия, която имаше доблестта да признае грешката си. Да помним човека Александър Лилов, проправил нейния път за промяна!

Нека никой да не присвоява заслуги, територии и други правомощия в суверенна, независима и неделима наша държава – България! Тя е на всички ни!

Отново се връщам към възпоменателните митинги за жертвите на „Възродителния процес“. Сърцето ми казва, че партийните байраци там са неуместни. Защото вместо място за преклонение пред болката и смелостта на хората, тръгнали да защитават човешките си права, митингите се превръщат в арена на противопоставяне, в политическа чаршия, където се върти алъш-вериш с гласовете на избирателите.

Нека на митингите през 2019 г.

да се веят националният трибагреник и европейският байрак

Нека най-сетне на тях да видим президента и министър-председателя на нашата държава. Такъв знак и на държавно ниво ще бъде още по-обединяващ за целостта и единството на народа ни! Така се постига истинско народно единство и национална консолидация.

Сега, десетилетия след „Възродителния процес“, много политици се опитват да си приписват заслуги и бързат да се наредят сред героите от онези тежки времена. Истинските патриоти и герои не са те, а кротките и трудолюбиви хора от регионите със смесено население! С търпимостта и толерантността си! Тези хора, които преглътнаха обидата, намериха сили да простят и с напуканите си от работа ръце продължиха да изграждат нашата България.

*Авторът е бивш член на НС на БСП, зам. областен управител и изпълнявал длъжността областен управител на Кърджали