Никола Филчев и Борис Велчев, които от 1999 до 2012 г. бяха последователно главни прокурори на България, влязоха в открит медиен конфликт.

Първо Филчев отправи нападки на тема сексуална ориентация, а след това Велчев отвърна с обвинения към предшественика си, който според него изпитва “постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости”.

Всичко започва от слуха, че настоящият председател на Конституционния съд Борис Велчев има намерения да опита завръщане на поста главен прокурор след края на мандата на Сотир Цацаров.

От години настоящият първи обвинител, който ще остане в историята като главният прокурор на ДПС,  използва психически лабилния Филчев за специални медийни поръчки. Психарят Филчев се появява в медиите, когото са застрашени интересите на Цацаров и политико-икономическия кръг КОЙ и трябва да бъде ударен някой, който в даден момент пречи на схемите им.

Потърсен за коментар от сайта “Пик”, Филчев обяснява, че законът не позволява подобно действие. След въпрос за сравнение по Конституция на правилата при прокурорските мандати на Борис Велчев и президентските на Георги Първанов, Никола Филчев става рязък и заявява дословно:

“Конституцията ясно казва. Сега тук Велчев, вероятно и управляващите, които много си го харесват п*д*растчето, защото много им е удобен, много е приятен затова го искат за главен прокурор. Ама няма да стане. Другото означава да нарушат Конституцията. “Повторно” – ясно е казано що е повторност.

Могат да се опитат да изнасилят Конституцията. Понятието за “повторност” го има в член 28. “Престъплението е извършено повторно, ако деецът извърши престъпление, след като е вече осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление.” В случая “повторно” значи, че изборът е повторен, ако след като веднъж е избиран, отново е избран. В Конституцията няма изискване само последователното избиране да е повторно. Тълкуването, за което Велчев може би претендира, п*д*растчето му с п*д*растче…

Само п*д*расти разбират и тълкуват така. Истински п*д*раст е, разбира се, известен в цяла Европа, че даже и в Америка. Да го оспорва. Ще му дам свидетелства и от държавното ръководство, и от чуждите посолства. И лично ще посоча неговия любовник от Доспат. Трябва да стане ясно, че Конституцията забранява въобще повторното избиране на поста главен прокурор. Сега някой се опитва да лансира идеята, че може повторно. Ако конституцията искаше това да каже, щеше да го каже.”

Твърденията на Никола Филчев смущават и интервюиращия го журналист. На въпрос дали позволява да бъде цитиран, той отговаря с категоричното: “Пиши, да. Пиши го”.

Малко по-късно последва отговор от самия Борис Велчев. В писмо до медии той обявява, че нито за момент не е планирал да повтаря мандата си като главен прокурор. Велчев отвъща на удара със свои обвинения към Филчев, който изпитвал “постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости”.

Ето го целия отговор на Борис Велчев:

Нямах намерение да правя изявления по повод медийни изяви на Никола Филчев, но те твърде зачестиха и изискват реакция. Изобщо, възпитанието пречи. Тези, които го нямат, са значително по-свободни.

Доскоро не можех да си представя, как в една цивилизована държава двама бивши главни прокурори се разменят обидни реплики през медиите, но всичко си има граници, дори и моето възпитание. Видимо медиите много обичат Филчев. Това е особена слабост към жанра “фрийк шоу”. Никола Филчев се опитва да ме обиди, но може да предизвика у мен само съжаление. Съжаление за това, което говори, за това как говори, за това, че е бил главен прокурор.

“Доблестното” му сърце беше притихнало през времето на мандата ми на главен прокурор и той не пророни и дума по мой адрес от уюта на своя “плод-зеленчук”. Нищо учудващо – Филчев винаги е бил обсебен от страх. Особен, психопатичен страх, постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости. Постоянната борба с вътрешните бесове сигурно ужасно износва психиката. Както и броенето на дългите дни до изтичането на давност, която продължава да бъде далеч.

Страхът му от тези, които са власт, води до унизително раболепие, видно и от последните му интервюта. Омразата му към тези, от които се е страхувал, но от които вече не го е страх, е патологична. Вероятно психиатрите си имат дума за подобни състояния. Да бъда обвиняван за разбити човешки съдби точно от Никола Филчев в неговите предходни медийни изяви е цинизъм. Впрочем, макар и след време, аз се извиних на министър Николай Цонев. Чудя се, на колко хора Филчев се е извинил. Искам да кажа, от живите. Нямам предвид нито Николай Колев, нито когото и да било друг от починалите.

Скоро разбрах, че аз нося вина и за промяната в НК през 2001 година за необезпечените кредити. Само дето нямам идея как. Очевидно връзката със здравия разум изтънява съвсем. Дори и плачът му по комунизма изглежда комичен, когато си спомним, как от трибуната на Народното събрание с плам твърдеше, че “престъпниците са в лявата страна на тази зала”. Разбира се, под одобрителния поглед на своя тогавашен Командир, към когото също впоследствие разви патологична омраза. Естествено, след като последният падна от власт. Престоят в “плод-зеленчука” вероятно е имал за цел да забравим Никола Филчев и той сега да се представи като нов човек, който може да ни учи на морал. Трудно ще го забравим. А другото си е работа на медиите – нека му дават трибуна. Както вече казах, обичат си го. Фрийк шоу.

А иначе, поне за едно е прав. Нито един бивш главен прокурор няма конституционното право да повтори мандат. Нито някога подобна мисъл ми е хрумвала. Нямам намерение да споря с Никола Филчев. Повече няма да го коментирам. По хигиенни съображения. А и не съм психиатър. Е, освен ако някой ден възпитанието ме напусне окончателно и реша да направя коментар по “целия конспект” на Филчев.