Том Елис, „Екатимерини“ (Гърция)

Почти всеки знае, че има повече от едно измерение на спора за името между Гърция и Бившата югославска република Македония (БЮРМ).

Налице е геополитическото напрежение между Запада и Русия, но я има и ролята на Турция и нейното непрекъснато проникване на Балканите – използване на религията като начин за навлизане – което трябва да бъде от особено значение за западните сили.

Изграждането от Анкара на най-голямата джамия на Балканите в центъра на Тирана е последният пример за този подход на Турция в региона.

Проектът напредва бързо и се очаква да приключи до края на годината.

Джамията Намазгах се стреми да бъде основен религиозен център, който може да бъде домакин на повече от 5000 души наведнъж, като същевременно включва библиотека, културен център и конферентна зала. Освен корана, хората ще бъдат обучавани и на турски език.

Няма съмнение, че финансирането на мюсюлманските училища и организации, както и изграждането на джамии, са част от неоосманския дневен ред на Реджеп Тайип Ердоган.

Турският президент присъства на церемонията по откриването на джамията в Тирана през 2015 г., наричайки я „уникален символ на братство между нашите народи“. Джамията може да се намира в Албания, но архитектурно прилича на тези в Истанбул.

Междувременно в съседното Косово Турция финансира възстановяването на десетки религиозни сгради от османския период и изграждането на повече от 20 джамии през последните няколко години. Планира още една огромна сграда, подобна на тази в Тирана, за Прищина.

Тези инициативи не са просто знак за религиозната чувствителност на Ердоган. Те са в основата на амбициозния дългосрочен план за насърчаване на ролята на Турция като герой и защитник на всички мюсюлмани на Балканите, може би дори на всички „наши братя“ и в останалата част на Европа.

Именно в този контекст Ердоган откри преди няколко месеца нова джамия в Кьолн.

Оттук идва въпросът как се чувстват албанците и другите народи на Балканите при това нарастващо турско присъствие в техните страни чрез привидно благосклонния път на религията.

Приветстват ли го? Безразлични ли са те? Или са притеснени? И в същия контекст, как Гърция и Европейският съюз като цяло планират да се справят с тази политика на Турция?