Много ни се иска да повярваме, че България разполага с една изключително принципна прокуратура, която не обслужва никакви политически или икономически интереси, а се води единствено от Конституцията, Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Че всички шумно образувани досъдебни производства и още по-шумно повдигани обвинения, включително и по сагата КТБ, са добре подготвени и ще приключат с тежки присъди. И няма да се стигне до обичайните осъдителни решения за неефективно правосъдие срещу България в Страсбург, по които се плащат милиони обезщетения от джоба на данъкоплатците, а виновните магистрати се измъкват без наказание. За съжаление обаче последните повдигнати обвинения не дават основания за такъв оптимизъм и поставят нови и нови въпроси към работата на прокуратурата и нейната обективност и безпристрастност.
Пример за това е последното развитие около разследванията за фалита на КТБ. Оня ден прокуратурата повдигна обвинение срещу депутата от БСП Елена Йончева. Главният прокурор не само поиска депутатския й имунитет, но и подгря публиката с дълги обяснения как тя не просто е вземала пари от фалиралата банка, но и е помагала за изпирането им. Разследването приключи светкавично и на Йончева бяха повдигнати обвинения, като й бе определена голямата за българските мащаби гаранция от 20 000 лв. Вероятно поради огромния обществен интерес прокуратурата разказа обвиненията си в пространно прессъобщение. От него обаче така и не стана ясно в какво точно се състои вината на Йончева.
Накратко казано: журналистката създала фирма с друго търговско дружество, което е отпуснало пари за закупуване на техника за снимане на филми. Според прокуратурата сумата, вложена във фирмата на Йончева, преди това е била присвоена от КТБ от три лица, на които – забележете – тепърва ще се повдига обвинение. По закон, за да има пране на пари, те трябва да са дошли от престъпление. В случая присвояването на пари от КТБ изобщо не е доказано. Да не говорим, че е доста сложно да се твърди, че има пране на пари чрез закупуване на техника, която е налична и с която наистина са снимани филми, които са излъчени.
Т.е. тук имитация на дейност няма. Парите са отпуснати със съответните договори и преведени по банков път. И понеже самата прокуратура също съзнава, че ще има проблем с доказването на обвинението, прессъобщението й е пълно с подробности, които би трябвало морално да уязвят Йончева – като например, че “всеки месец е нареждала и теглила в брой и определената от самата нея заплата като управител на „Офроуд“ ООД в размер на по 12 720 лева” и че не били верни твърденията й, че е работила в ТВ7, а била само продавала филмите си на тази телевизия.
Основният мотив на прокуратурата за делото е, че журналистката “е знаела за престъпния произход на средствата и че са предмет на длъжностно присвояване”. Подобно е обвинението и спрямо собственика на “Емко” и “Дунарит” Емилиян Гебрев. Той също е подсъдим за пране на пари, защото бил купил “Дунарит” през 2015 г., но е знаел, че банкерът Цветан Василев, който му продал завода, го е придобил през 2010 г. с мръсни пари, дошли от присвояване от КТБ.
Изключително важно уточнение е, че в периода, за който говори прокуратурата, КТБ бе целуната от Господ, БНБ, премиера и ГЕРБ едновременно. Тя беше любимата банка, в която си държаха парите почти всички държавни предприятия. В този период тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов лично връчваше наградата “Мистър Икономика” на шефа на КТБ Цветан Василев. А същият този Цветан Василев пееше “Назад, назад, моме Калино …” в дует с шефа на БНБ Иван Искров. И нито ДАНС, нито прокуратура, нито МВР, нито ГДБОП, които са призвани по закон да следят за присвояване и пране на пари, не даваха знак, че може да има подобни подозрения за КТБ. Но, по логиката на прокуратурата, Елена Йончева и Емилиян Гебрев се били длъжни да знаят това.
Ако приемем тази теза на прокуратурата, би следвало дела да бъдат заведени срещу всички, които изобщо са имали вземане-даване с Цветан Василев. А не да се удрят само хора, които открито критикуват управляващите или които накърняват бизнес интересите на доскорошния “син” на Цветан Василев – Делян Пеевски. Йончева и Гебрев не са единствените примери. Спомняте ли си, че “изтекоха” едни списъци с хора, които са получавали пари на ръка от КТБ?
И че “дежурният” свидетел на прокуратурата по всички дела, свързани с КТБ – Бисер Лазов, даде показания срещу тях? В момента дела има само срещу издателя на “Фрогнюз” Огнян Стефанов и журналистката Соня Колтуклиева? Не се е чуло останалите да са викани дори за разпит, камо ли пък да има внесени обвинителни актове срещу тях. Защо никой не се занимава с евродепутата Николай Бареков например? Който фигурира не само в списъци и свидетелски показания, но дори и в обвинителния акт по мегаделото КТБ на същата тази прокуратура. Там черно на бяло е записано, че той е получавал от КТБ първоначално по 50 000 лв. на месец, а след като напуска ТВ7 и се отдава на политическия си проект „България без цензура“, сумите нарастват до 100 000 лв. Отделно за различни мероприятия на партията му били отпускани още по 600 000 лв. на месец. Получил и 1 млн. евро бонус и 500 хил. евро, за да си купи къща. И това са твърдения на прокуратурата, която кой знае защо не предприема никакви действия по въпроса. Като се има предвид колко близък бе Бареков с Цветан Василев, логично би било да се предположи, че и той е трябвало да знае за престъпния произход на средствата, нали?
Да не отваряме дума за депутата от ДПС Делян Пеевски, чийто просперитет започна чрез дружбата му с Цветан Василев и пари от КТБ. Но чудно защо и той не е заподозрян от прокуратурата, че е знаел за престъпния характер на финансите, върху които се гради империята му. Ако това е принципност, за каква законност изобщо можем да говорим?
В. Сега
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране