За Германия числото, посочено в отговора, е 416 хиляди, за Турция – 350 хиляди, за САЩ – 300 хиляди, за Гърция също 300 хиляди, за Испания – 250 хиляди, за Великобритания – 200 хиляди, за Италия – 120 хиляди, за Канада – 70 хиляди, за Австрия – 35 хиляди, за Молдова – 31 хиляди, за Кипър – 25 хиляди, за Чехия също 25 хиляди, за Южна Африка – 20 хиляди, за Швейцария – 12 хиляди, за Норвегия – 7 хиляди, за ОАЕ – също 7 хиляди, за Малта – 6 хиляди, за Полша – 4 хиляди, за Йордания – хиляда и пр.Ако сравним новополучените данни с данните отпреди седем години, след предишното запитване до МВнР, ще видим, че през 2011 г. броят на българските граждани в Германия е бил само 74869, а сега числото е над 400 хиляди и това е доста повече от САЩ, Гърция и Испания, съответно 300 хиляди, 300 хиляди и 250 хиляди. Което прави Германия първа по численост на живеещите там наши съграждани.

Данните за Великобритания, например, за 2011 г. са 100 хиляди български граждани, данните за Франция – 30 хиляди, данните за Турция – 500 хиляди. Т.е., българските граждани във Великобритания са се увеличили за 7 години със 100 хиляди, тези във Франция с 30-50 хиляди, а тези в Турция са намалели със 150 хиляди. Данните за САЩ, за Гърция и за Испания са същите, както сега. Излиза, че за седем години няма никакви промени в броя на българските граждани в тези страни, което едва ли е така.

Общият брой на българските граждани по света, според данните за 2011 г., изпратени ни в началото на 2012 г. от МВнР, е бил 2 018 792.

Ако съберем грубо приблизителните данни, изпратени ни по ЗДОИ сега, ще получим към два милиона и половина или по-точно – над 2 млн. и 417 хиляди български граждани извън България за 2018 г.

Но колко точно са българските граждани по света, както преди, така и сега (и в изпратените за 2011 г. данни доста от числата също са закръглени), изглежда никой не може да каже. При това, разбира се, цитираното число от над 2 млн. и 417 хиляди не включва етническите българи от историческите ни общности, които нямат БГ гражданство. Може само да се заключи, че според данните на Външно министерство, българските емигранти по света са се увеличили за 7 години с 400 хиляди.

Тук е мястото да отбележим, че в писмото, изпратено до МВнР на 10 януари т.г., имаше и въпроси, зададени не по ЗДОИ, които бяха свързани с идеята да се направи преброяване на българските граждани извън България (за която Eurochicago са писали преди това до Националния статистически институт, и цитат от отговора на НСИ се съдържаше в писмото до МВнР). На този въпрос от МВнР засега не са изпратили отговори.

Населението на България, според някои източници вече е под 7 млн. Тези над 2 млн. и 417 хиляди български граждани в чужбина са една значителна част от тях, при това повечето са в активна и работоспособна възраст. И тази твърде значителна част наши съграждани с избирателни права, нямат никакво институционално представителство в България, ако не броим 25-те служители в печално прославилата се Държавна агенция за българите в чужбина.

В същото време младите и активни хора, които все повече намаляват в България, продължават да гледат към емиграция. И в България се раждат все по-малко деца, за разлика от децата на българските емигранти, които се раждат и растат зад граница. Всички тези фактори отдавна би трябвало да накарат българската политическа класа да се замисли за една политика към българската диаспора, която да се издигне на съвсем друго държавно ниво.

Около 700 служители на МВнР в задграничните представителства

На втория въпрос, зададен по ЗДОИ, а именно за броя на българските дипломатически и консулски представителства по света, и броя на служители в тях, от МВнР са изпратили данни за служителите в задграничните представителства. Вижда се, че на много места те са по един или двама човека и не е ясно как успяват и да обслужат българите, и да свършат другата си дипломатическа дейност свързана с политическите, културни и бизнес контакти.

От данните на МВнР се вижда, че най-много български дипломатически представители има в Брюксел, като 61 от тях са в Постоянното представителство на България в ЕС, 14 – в представителството ни в НАТО и 10 – в българското посолство в града. 32 са българските дипломатически служители в Москва (Руска федерация); 25 – в Истанбул (Турция); 20 – в Атина (Гърция); 19 – в Скопие (Р. Македония); по 18 – в Белград (Сърбия) и Париж (Франция); по 17 – в Анкара (Турция), Берлин (Германия) и Лондон (Великобритания); 15 – във Вашингтон (САЩ); по 13 в Рим (Италия), Киев (Украйна) и Техеран (Иран); 12 – в Женева (Швейцария); 11 – в Солун (Гърция); по 10 – в Букурещ (Румъния) и Хага (Нидерландия); по 9 – в Мадрид (Испания), Пекин (Китай), Тирана (Албания), Кайро (Египет) и Бейрут (Ливан); по 8 – в Будапеща (Унгария) и Сараево (Босна и Херцеговина), по 7 – в Прага (Чехия), Кишинев (Молдова) и Страсбург; по 6 в Копенхаген (Дания), Токио (Япония), Прищина (Косово), Мюнхен (Германия), Одеса (Украйна), по 5 в Берн (Швейцария), Лисабон (Португалия) и др. В Ню Йорк има 15 души в постоянно представителство и още 5 – в генералното консулство. Във Виена (Австрия) има 13 души в посолството и още 8 в постоянно представителство.

Според изпратените данни в Белгия има общо 85 български дипломатически представители. В Турция са общо 53 (25 в Истанбул, 17 в Анкара, 8 в Одрин и 3 в Бурса). В САЩ има общо 40 дипломатически служители (20 в Ню Йорк, 15 във Вашингтон, 3 в Чикаго и 2 в Лос Анжелис). В Руската федерация са общо 36 (32 в Москва и 4 в Санкт Петербург). В Гърция – общо 31 (20 в Атина и 11 в Солун). В Германия са общо 26 (17 в Берлин, 6 в Мюнхен и 3 във Франкфурт на Майн). В Р. Македония са общо 22 (18 в Скопие и 4 в Битоля). В Сърбия са общо 21 (18 в Белград и 3 в Ниш). В Украйна са общо 19 (13 в Киев и 6 в Одеса).