След седем години ходене по мъките Огнян Донев бе оправдан за укриване на данъци.

Горчива метафора на скапаната ни съдебна система. За толкова време се разбиват бизнеси, разбиват се и човешки съдби.

Решението от днес е правилно. Делото срещу Донев бе политико-корпоративна поръчка, екзекуция, осъществена от бившия главен прокурор Борис Велчев.

През 2012 г. Донев не бе обвинен, а бе изрекетиран да продаде „Труд“ и „24 часа“ на фиктивен собственик – Венелина Гочева. Зад нея стоеше могъщият вътрешен министър Цветан Цветанов. Гочева купи с кредит от банката на Петя Славова. Кредитът обаче се обслужваше от прословутата КТБ.

Порочна, мръсна схема, част от разграбването на фалиралата по-късно Корпоративна банка. Фалирала и заради такива схеми… Да де, обаче това никой не го разследва, няма го в страниците по процеса „КТБ“, не е удобно. Засега.

Кой всъщност „поръча“ Донев и съдружника му Любомир Павлов?

Бандата около КТБ, предвождана от Цветан Василев. Под партийната опека на ДПС и Ахмед Доган тези момчета наложиха тотален монопол в медиите, изкупуваха фирми за разпространение, печатници, редакции. „Труд“ и „24 часа“ се държаха сравнително опозиционно към първия кабинет на Борисов, пишеха за монопола, Любомир Павлов даже в Брюксел отиде да се жалва по въпроса.

Това не можеше да бъде простено. Последва самопразправа чрез покорната прокуратура на Борис Велчев.

Тъжно, но и сегашното ръководство на прокуратурата инатливо поддържа сглобените обвинения срещу Донев. Ясно е, че не издържат и ще паднат във всеки съд. Най-добре е оправдателната присъда да не се обжалва, да се скъса веднъж завинаги с горчивото наследство от времето на Борис Велчев.

А Огнян Донев трябва да проговори и да назове поименно онези, които му разбиха живота. Трябва да проговори и Любомир Павлов. Ясно, че изчакват тактически…, но пък е хубаво справедливостта да идва навреме. Защото понякога е безвъзвратно закъсняла.

Недялко Недялков